1 Т огава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка: няма по-добро за мене отколкото да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчая и няма вече да ме търси по всичките предели на Израиля; така ще се отърва от ръката му.

And David said in his heart, “Now I shall perish someday by the hand of Saul. There is nothing better for me than that I should speedily escape to the land of the Philistines; and Saul will despair of me, to seek me anymore in any part of Israel. So I shall escape out of his hand.”

2 З атова, Давид стана с шестте стотин мъже, които бяха с него и отиде при гетския цар Анхуса Маоховия син.

Then David arose and went over with the six hundred men who were with him to Achish the son of Maoch, king of Gath.

3 И Давид остана да живее при Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноам, и кармилката Авигея, Наваловата жена.

So David dwelt with Achish at Gath, he and his men, each man with his household, and David with his two wives, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail the Carmelitess, Nabal’s widow.

4 И когато известиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси вече.

And it was told Saul that David had fled to Gath; so he sought him no more.

5 И Давид каза на Анхуса: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове, да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

Then David said to Achish, “If I have now found favor in your eyes, let them give me a place in some town in the country, that I may dwell there. For why should your servant dwell in the royal city with you?”

6 И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова, Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

So Achish gave him Ziklag that day. Therefore Ziklag has belonged to the kings of Judah to this day.

7 А времето, което Давид прекара в земята на филистимците бе една година и четири месеца.

Now the time that David dwelt in the country of the Philistines was one full year and four months.

8 И Давид и мъжете му възлязоха та нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те бяха жителите на земята от старо време), до Сур и дори до Египетската земя.

And David and his men went up and raided the Geshurites, the Girzites, and the Amalekites. For those nations were the inhabitants of the land from of old, as you go to Shur, even as far as the land of Egypt.

9 Д авид опустошаваше земята, и не оставаше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овци, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса.

Whenever David attacked the land, he left neither man nor woman alive, but took away the sheep, the oxen, the donkeys, the camels, and the apparel, and returned and came to Achish.

10 И Анхус казваше <на Давида>: Где нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда, и южната земя на ерамеилците и южната земя на кенейците.

Then Achish would say, “Where have you made a raid today?” And David would say, “Against the southern area of Judah, or against the southern area of the Jerahmeelites, or against the southern area of the Kenites.”

11 Д авид не оставаше жив ни мъж ни жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си думаше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време откак е живял във филистимската земя.

David would save neither man nor woman alive, to bring news to Gath, saying, “Lest they should inform on us, saying, ‘Thus David did.’” And thus was his behavior all the time he dwelt in the country of the Philistines.

12 И Анхус вярваше на Давида, и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на людете си Израиля; затова ще ми бъде слуга за винаги.

So Achish believed David, saying, “He has made his people Israel utterly abhor him; therefore he will be my servant forever.”