1 С лед това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

After this it happened that Absalom provided himself with chariots and horses, and fifty men to run before him.

2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

Now Absalom would rise early and stand beside the way to the gate. So it was, whenever anyone who had a lawsuit came to the king for a decision, that Absalom would call to him and say, “What city are you from?” And he would say, “Your servant is from such and such a tribe of Israel.”

3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

Then Absalom would say to him, “Look, your case is good and right; but there is no deputy of the king to hear you.”

4 А весалом още казваше: Да бях <само> поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

Moreover Absalom would say, “Oh, that I were made judge in the land, and everyone who has any suit or cause would come to me; then I would give him justice.”

5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

And so it was, whenever anyone came near to bow down to him, that he would put out his hand and take him and kiss him.

6 Т ака постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

In this manner Absalom acted toward all Israel who came to the king for judgment. So Absalom stole the hearts of the men of Israel.

7 И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

Now it came to pass after forty years that Absalom said to the king, “Please, let me go to Hebron and pay the vow which I made to the Lord.

8 з ащото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

For your servant took a vow while I dwelt at Geshur in Syria, saying, ‘If the Lord indeed brings me back to Jerusalem, then I will serve the Lord.’”

9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

And the king said to him, “Go in peace.” So he arose and went to Hebron.

10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

Then Absalom sent spies throughout all the tribes of Israel, saying, “As soon as you hear the sound of the trumpet, then you shall say, ‘Absalom reigns in Hebron!’”

11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

And with Absalom went two hundred men invited from Jerusalem, and they went along innocently and did not know anything.

12 П осле, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

Then Absalom sent for Ahithophel the Gilonite, David’s counselor, from his city—from Giloh—while he offered sacrifices. And the conspiracy grew strong, for the people with Absalom continually increased in number. David Escapes from Jerusalem

13 Т огава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

Now a messenger came to David, saying, “The hearts of the men of Israel are with Absalom.”

14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да <ни> застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

So David said to all his servants who were with him at Jerusalem, “Arise, and let us flee, or we shall not escape from Absalom. Make haste to depart, lest he overtake us suddenly and bring disaster upon us, and strike the city with the edge of the sword.”

15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

And the king’s servants said to the king, “We are your servants, ready to do whatever my lord the king commands.”

16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

Then the king went out with all his household after him. But the king left ten women, concubines, to keep the house.

17 Ц арят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

And the king went out with all the people after him, and stopped at the outskirts.

18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

Then all his servants passed before him; and all the Cherethites, all the Pelethites, and all the Gittites, six hundred men who had followed him from Gath, passed before the king.

19 Т огава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

Then the king said to Ittai the Gittite, “Why are you also going with us? Return and remain with the king. For you are a foreigner and also an exile from your own place.

20 Т и вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

In fact, you came only yesterday. Should I make you wander up and down with us today, since I go I know not where? Return, and take your brethren back. Mercy and truth be with you.”

21 А Итай в отговор рече на царя: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

But Ittai answered the king and said, “ As the Lord lives, and as my lord the king lives, surely in whatever place my lord the king shall be, whether in death or life, even there also your servant will be.”

22 Т огава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

So David said to Ittai, “Go, and cross over.” Then Ittai the Gittite and all his men and all the little ones who were with him crossed over.

23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

And all the country wept with a loud voice, and all the people crossed over. The king himself also crossed over the Brook Kidron, and all the people crossed over toward the way of the wilderness.

24 А ето <дойде> и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега <за плочите> на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (<при който> се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

There was Zadok also, and all the Levites with him, bearing the ark of the covenant of God. And they set down the ark of God, and Abiathar went up until all the people had finished crossing over from the city.

25 Т огава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

Then the king said to Zadok, “Carry the ark of God back into the city. If I find favor in the eyes of the Lord, He will bring me back and show me both it and His dwelling place.

26 н о ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

But if He says thus: ‘I have no delight in you,’ here I am, let Him do to me as seems good to Him.”

27 Ц арят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас <нека се върнат> и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

The king also said to Zadok the priest, “ Are you not a seer? Return to the city in peace, and your two sons with you, Ahimaaz your son, and Jonathan the son of Abiathar.

28 В ижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести <какво да направя>.

See, I will wait in the plains of the wilderness until word comes from you to inform me.”

29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

Therefore Zadok and Abiathar carried the ark of God back to Jerusalem. And they remained there.

30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

So David went up by the Ascent of the Mount of Olives, and wept as he went up; and he had his head covered and went barefoot. And all the people who were with him covered their heads and went up, weeping as they went up.

31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

Then someone told David, saying, “Ahithophel is among the conspirators with Absalom.” And David said, “O Lord, I pray, turn the counsel of Ahithophel into foolishness!”

32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

Now it happened when David had come to the top of the mountain, where he worshiped God—there was Hushai the Archite coming to meet him with his robe torn and dust on his head.

33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

David said to him, “If you go on with me, then you will become a burden to me.

34 н о ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

But if you return to the city, and say to Absalom, ‘I will be your servant, O king; as I was your father’s servant previously, so I will now also be your servant,’ then you may defeat the counsel of Ahithophel for me.

35 Н е са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

And do you not have Zadok and Abiathar the priests with you there? Therefore it will be that whatever you hear from the king’s house, you shall tell to Zadok and Abiathar the priests.

36 е то, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

Indeed they have there with them their two sons, Ahimaaz, Zadok’s son, and Jonathan, Abiathar’s son; and by them you shall send me everything you hear.”

37 И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

So Hushai, David’s friend, went into the city. And Absalom came into Jerusalem.