1 С лед това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

بَعْدَ ذَلِكَ، تَملَّك أبْشالُومُ مَرْكَبَةً وَأحْصِنَة، وَجَعَلَ خَمْسينَ رَجُلاً يَرْكُضُونَ أمامَهُ بينَما يَقودُ مركَبتَهُ.

2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

كانَ أبْشالُومُ ينَهَضُ باكِراً ويقِفُ بالقُرْبِ من البوّابةِ. وراحَ يُراقِبُ أيَّ شَخْصٍ لَدَيْهِ مشاكِلَ، وَهوَ في طريقِهِ إلَى الملِكِ داوُدَ للحُكْم. فَيُكَلِّمُ ذاكَ الشَّخْصَ بِقولِهِ: «مِنْ أيِّ مدينَةٍ أنْتَ؟» فَيُجيبُ الرَّجُلُ: «أنا مِنْ عائِلَةِ كَذا وَكَذا من قَبائِلِ إسْرائِيل.»

3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

فيقولُ أبشالوم لِذَلِكَ الرَّجُلِ: «أنْكَ مُحِقٌّ في مَطالبِكَ، لَكِنَّ الملِكَ داوُدَ لَنْ يُصغِيَ إليكَ.»

4 А весалом още казваше: Да бях <само> поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!

فَيَقولُ أبشالومُ أيضاً: «أهِ، أتمنّى لَوْ أنَّ أحداً يَجْعَلُني قاضِياً في هذا البَلَدِ! حينَها أتَمَكَّنُ مِنْ مُساعَدَةِ كُلِّ رَجُلٍ يأتيني بِمشْكِلَةٍ فيتَوَصَّلَ إلَى حَلٍّ عادِلٍ.»

5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

وَإذا جاءَ شَخْصٌ إلَى أبشالوم وَانحَنَى أمامَهُ، كانَ يُعامِلُهُ كَما لَوْ كانَ صديقاً حَميماً. فَكانَ يَقْتَرِبُ منْهُ، ويُمْسِكُ بِهِ وَيُقبِّلُهُ.

6 Т ака постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

هَكَذا فَعَلَ أبشالومُ مَعَ جَمِيعِ بَنِي إسْرائِيلَ الّذينَ جاءُوا إلَى المَلِكِ داوُدَ لِلقَضاءِ. وَهَكَذا، فازَ بقلوبِ جَمِيعِ بَنِي إسْرائِيلَ. أبشالومُ يُخَطِّطُ لأخْذِ مَملَكةِ داوُد

7 И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

بَعْدَ مُرورِ أرْبَعِ سنواتٍ، قالَ أبشالومُ لِلمَلِكِ داوُدَ: «أرْجوكَ أنْ تَسمَحَ لِي بِأنْ اذْهَبَ لإتْمامِ وعْدِيَ الّذي قَطَعْتُهُ للهِ في حَبْرُونَ.

8 з ащото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

قَطَعْتُ ذاكَ الوَعْدَ بينما كُنْتُ لا أزالُ أعيشُ فِي جَشُورَ، فِي أرامَ، فَقُلْتُ: ‹إنْ أعادَني اللهُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ خَدَمْتُهُ.›»

9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

فقالَ المَلِكُ داود: «اذْهَبْ بِسَلامٍ.» وَذَهَبَ أبشالومُ إلَى حَبْرُونَ.

10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

لَكِنَّهُ أرْسَلَ الجَواسِيسَ إلَى عائِلاتِ إسْرائِيلَ فَقالُوا للنّاسِ: «عندما تَسْمَعونَ البوقَ، قولوا: ‹لقد أصْبحَ أبْشالومُ مَلِكاً فِي حَبْرُونَ!›»

11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо.

وَدَعا أبشالومُ مِئَتَيْ رَجُلٍ للذَّهابِ مَعَهُ، فغادروا مَدينَةَ القُدْسِ غَيرَ عالِمينَ بِما كانَ يُخَطِّطُ لَهُ.

12 П осле, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

وَبينما كانَ أبشالومُ يُقَدِّمَ الذَّبائِحَ، استَدْعَى أخِيتُوفَلَ الجِيلُونِيِّ مِنْ مدينتِهِ جِيلُو. وَأخِيتُوفَلُ هُوَ مِنْ مُستَشارِي داودَ. كانَتْ مُؤامَرَةُ أبشالومَ تَنجَحُ، وَكانَ عدَدُ الذين يَدْعَمُونَهُ يزْدادُ أكْثَرَ فَأكْثَرَ. داوُدُ يَعلَمُ بِمُخَطّطاتِ أبشالوم

13 Т огава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

وجاءَ رَجُلٌ يَنْقُلُ الأخْبارَ إلَى داوُدَ، فَقالَ: «لقد بدأ بَنُو إسْرائِيلَ باتِّباعِ أبشالومَ.»

14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да <ни> застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

فَقالَ داوُدُ لضُبّاطِهِ جَمِيعاً الّذينَ كانوا مَعَهُ في مَدينَةِ القُدْسِ: «يَنبَغِي أنْ نَهرُبَ! إنْ لَمْ نَهرُبِ الآنَ، لَنْ يَدَعَنا أبشالومُ نَفَعَلْ ذَلِكَ. فَلْنُسْرِعْ قَبلَ أنْ يَقْبُضَ عَلَيَنا فَيُدَمِّرَنا جَمِيعاً، ويَقْتُلَ أهلَ القُدْسِ.»

15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

فقالَ ضُبّاطُ المَلِكِ لَهُ: «نَفْعَلُ نَحنُ خُدّامَكَ كَلَّ ماَ تَطلُبُهُ يا مَولانا.» هروبُ داوُدَ وشعبِه

16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

فَخَرَجَ الملِكُ داوُدُ مع النّاسِ كُلِّهم الّذين في مَنْزِلِهِ. وتَرَكَ المَلِكُ عَشْراً مِنْ نِسائِهِ الجَوارِي للاعْتِناءِ بِالمَنزِلِ.

17 Ц арят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

خَرَجَ المَلِكُ وكُلُّ جماعتهُ تَتْبَعُهُ، وتوقَّفُوا عِنْدَ آخرِ مَنْزِلٍ.

18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

مَرَّ ضُباطُ الملِكِ كلُّهُم مِنْ أمامِهِ، كَذَلِكَ الكريتيّونَ وَالفليتيّون وَالجِتِّييون وقد كانوا سِتَّ مِئَةِ رَجُلٍ مِنْ جَتِّ.

19 Т огава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

قالَ الملِكُ لإتّايَ الجَتِّيَّ: «لِمَ أنْتَ ذاهِبٌ مَعَنا أيْضاً؟ عُدْ وَابْقَ معَ المَلِكِ الجديدِ أبْشالومَ. أنْتَ غريبٌ وهَذِهِ لَيسَتْ بَلَدَكَ الأُمَّ.

20 Т и вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

بالأمَسِ فَقَطْ جِئتَ إليَّ، فَهَلْ أسْمَحُ لَكَ الآنَ أنْ تَتَنَقَّلَ مَعَنا مِنْ مكانٍ إلَى مَكانٍ؟ بَلْ خُذْ إخْوَتَكَ وَعُدْ، وَلتُرافِقْكَ مَحَبَةُ اللهِ وَأمانَتُهُ.»

21 А Итай в отговор рече на царя: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

لَكِنَّ إتّايَ أجابَ المَلِكَ: «أقسِمُ باللهِ الحَيِّ، وبِحَياتِكَ، سَأكونُ أنا خادِمَكَ مَعَكَ في الحياةِ أوِ المَوتِ يا مَولايَ المَلِكُ!»

22 Т огава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.

فقالَ داوُدُ لإتّايَ: «تَعالَ، وَلْنَعبُرْ وادِي قَدْرُونَ.» وَهَكَذا عَبَرَ إتّايُ الجَتِّيُّ وادِي قَدْرُونَ مَعَ جَماعَتِهِ كُلِّهِم وَأولادِهِمْ.

23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

وكانَ الشَّعبُ كُلُّهُ يَبْكِي بِصَوْتٍ عالٍ. وعبَرَ المَلِكُ داوُدُ وادِي قَدْرُونَ، ثُمَّ خَرَجَ الشَّعبُ كُلُّهُ إلَى الصَّحْراءِ.

24 А ето <дойде> и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега <за плочите> на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (<при който> се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

وَكانَ صادُوقُ وَاللّاوِيُّونَ كلُّهُم مَعَهُ يَحْمِلُونَ صُنْدوقَ عَهْدِ اللهِ. وَضعوا صُندوقَ عَهْدِ اللهِ المُقَدَّسَ وَتَلا أبِياتارُ الصَّلواتِ وَقَدَّمَ الذَّبائِحَ إلَى أنْ غادَرَ الشَّعبُ كلُّهُ مَدينَةَ القُدْسِ.

25 Т огава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

قالَ المَلِكُ داوُدُ لِصادُوقَ: «أعِدْ صُنْدوقَ اللهِ المُقَدَّسَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. فإنْ كانَ اللهُ راضِياً عنّي، أرْجَعَني وَجَعَلَنِي أرَى مَدينَةَ القُدْسِ وَهَيكَلَهُ.

26 н о ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

لَكِنْ إنْ قالَ إنَّه غيرُ راضٍ عنّي، فَليَصنَعْ بِي أيَّ شَيءٍ يُريدُهُ.»

27 Ц арят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас <нека се върнат> и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

فقالَ المَلِكُ للكاهنِ صادُوقَ: «أنْتَ نبيٌّ. عُدْ إلَى المدينَةِ بسلامٍ. خُذِ ابْنَكَ أخِيمَعَصَ وَيُوناثانَ بنَ أبِياتارَ.

28 В ижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести <какво да направя>.

سَأنتَظِرُ بالقُرْبِ مِنْ مَعابِرِ النَّهْرِ إلَى داخِلِ الصَّحراءِ، حَتَّى أسْمَعَ ما تَقُولُهُ لِي.»

29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

وَهَكَذا أعادَ صادُوقُ وَأبِياتارُ صُنْدوقَ اللهِ المُقَدَّسَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ وبَقِيا هُناكَ. صلاةُ داوُدَ ضِدَّ أخِيتُوفَل

30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

وَصَعِدَ داوُدُ جَبَلَ الزَّيتُونِ. كانَ يَبكِي مُغَطِّياً رَأْسَهُ وَيَمْشِي حافِيَ القَدَمَينِ. كَذَلِكَ غَطَّى النّاسُ الَّذينَ كانُوا مَعَهُ كلُّهُمْ رُؤوسَهُمْ وَذَهَبوا مَعَهُ يَبْكونَ.

31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

ثُمَّ قالَ أحَدُهُم لِداودَ: «أخِيتُوفَلُ واحِدٌ مِنَ المُتآمِرِينَ مَعَ أبْشالومَ.» فَصَلَّى داوُدُ: «يا اللهُ ، أسألُكَ أنْ تَجْعَلَ نصيحَةَ أخِيتُوفَلَ بلا مَنْفَعَةٍ.»

32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

جاءَ داوُدُ إلَى قِمَّةِ الجَبَلِ حَيثُ كانَ كَثِيراً ما يعْبُدُ اللهَ. فِي ذَلِكَ اليَومِ، جاءَ إليهِ حُوشايُ الأرْكِيُّ. كانَ مِعْطَفُهُ مُمَزَّقاً وَعَلَى رَأْسِهِ غُبارٌ.

33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

فقالَ داوُدُ لِحُوشايَ: «إن ذَهَبْتَ مَعِي، كُنْتَ مُجرَّدَ شَخصٍ آخرَ يَتَطَلَّبُ الاهْتِمامَ لأمْرِهِ.

34 н о ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

أمّا إذا عُدْتَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، فَسَتَتَمَكَّنَ مِنْ جَعلِ نَصيحَةِ أخِيتُوفَلَ بِلا مَنْفَعَةٍ. قُلْ لأبْشالُومَ: ‹أُيُّها المَلِكُ: أنا خادِمَكَ، قَدْ خَدَمْتُ وَالدَكَ، أمّا الآنَ فسأخدمُكَ.›

35 Н е са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

وَسَيَكُونُ مَعَكَ الكاهِنانِ صادُوقُ وَأبِياتارُ. أخْبِرْهُما بِكُلِّ ما تَسْمَعُهُ فِي قَصرِ المَلِكِ.

36 е то, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

وَسَيَكُونُ مَعَهُما أخِيمَعَصُ بْنُ صادُوقَ وَيُوناثانُ بنُ أبِياتارَ، فَتُرْسِلُهُما أنْتَ لإخْبارِي بِكُلِّ ما تَسْمَعُهُ.»

37 И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

فَدَخَلَ حُوشايُ صَدِيقُ الملِكِ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ فِي الوَقتِ الَّذِي وَصَلَ فِيهِ أبْشالُومُ.