1 С ега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.

«وَالآنَ، اسْتَمِعْ يا إسْرائِيلُ إلَى الفَرائِضِ وَالشَّرائِعِ الَّتِي أُعَلِّمُها لَكُمْ لِتَعمَلُوا بِها، فَتَحْيَوا وَتَدْخُلُوا الأرْضَ الَّتِي سَيُعطِيها لَكُمْ إلَهُ آبائِكُمْ وَتَمتَلِكُوها.

2 Д а не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.

لا تَزِيدُوا عَلَى ما آمُرُكُمْ بِهِ وَلا تُنقِصُوا مِنهُ شَيئاً، بَلِ احفَظُوا وَصايا إلَهِكُمْ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها.

3 О чите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.

«قَدْ رَأيتُمْ ما عَمِلَهُ اللهُ فِي الإلَهِ المُزَيَّفِ بَعلِ فَغُورَ. وَكَيفَ أبادَ إلَهُكُمْ مِنْ بَينِكُمْ كُلَّ مَنْ تَبِعَ بَعلَ فَغُورَ.

4 А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес.

أمّا أنتُمُ الَّذِينَ تَمَسَكتُمْ بإلَهِكُمْ فَما زِلْتُمْ أحياءَ.

5 Е то, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според <тях> в земята, в която влизате да я наследите.

«ها قَدْ عَلَّمتُكُمْ فَرائِضَ وَشَرائِعَ كَما أمَرَنِي إلَهِي ، لِتَعمَلُوا بِها فِي الأرْضِ الَّتِي سَتَدخُلُونَ لِتَمتَلِكُوها.

6 И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са <тия> на тоя велик народ.

فاحرِصُوا عَلَى إطاعَتِها. لِأنَّ هَذا سَيَكُونُ دَلِيلاً عَلَى حِكمَتِكُمْ وَفَهمِكُمْ أمامَ الشُّعُوبِ الَّتِي حِينَ تَسْمَعُ بِكُلِّ هَذِهِ الفَرائِضِ، سَتَقُولُ حَقّاً إنَّ هَذِهِ الأُمَّةَ عَظيمَةٌ، وَأهلَها حُكَماءٌ وَفُهَماءٌ.

7 З ащото кой народ е <толкова> велик <щото да> има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог <близо при нас> всеки път, когато Го призоваваме?

«فَهَلْ مِنْ أُمَّةٍ بِهَذِهِ العَظَمَةِ، لَها آلِهَةٌ قَرِيبَةٌ مِنها كَإلَهِنا حِينَ نَدْعُوهُ؟

8 И ли кой народ е <толкова> велик <щото да> има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?

أمْ هَلْ مِنْ أُمَّةٍ بِهَذِهِ العَظَمَةِ، لَها فَرائِضُ وَشَرائِعُ عادِلَةٌ كَالشَّرِيعَةِ الَّتِي أضَعُها أمامَكُمُ اليَومَ؟

9 С амо внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;

لَكِنِ احتَرِسُوا وَانتَبِهُوا لِئَلّا تَنسَوا الأُمُورَ الَّتِي رَأتْها أعيُنُكُمْ فَلا تَزُولَ مِنْ أذهانِكُمْ كُلَّ أيّامِ حَياتِكُمْ. وَعَلِّمُوها لِأولادِكُمْ وَلِأحفادِكُمْ.

10 & lt;предавай им за> деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят <от> Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си <на това>.

«لا تَنسَوْا الأُمُورَ الَّتِي رَأيتُمُوها يَومَ وَقَفتُمْ أمامَ إلَهِكُمْ فِي جَبَلِ حُورِيبَ، حِينَ قالَ لِي اللهُ: ‹اجْمَعِ الشَّعبَ إلَيَّ لِأُسمِعَهُمْ كَلامِي، فَيَتَعَلَّمُوا أنْ يَهابُونِي كُلَّ أيّامِ حَياتِهِمْ عَلَى الأرْضِ، وَيُعَلِّمُوا أولادَهُمْ أيضاً.›

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.

فَقَدِ اقتَرَبْتُمْ وَوَقَفتُمْ أسفَلَ الجَبَلِ، وَكانَ الجَبَلُ مُشتَعِلاً بِنارٍ إلَى السَّماءِ! وَكانَ هُناكَ ظَلامٌ وَغُيُومٌ كَثِيفَةٌ.

12 Т огава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас <чухте>.

وَتَكَلَّمَ اللهُ إلَيكُمْ مِنْ وَسَطِ النّارِ، وَقَدْ سَمِعْتُمْ صَوتَ كَلامِهِ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تَرَوا لَهُ هَيئَةً، بَلْ كُنتُمْ تَسمَعُونَ صَوتاً فَقَطْ.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

وَقَدْ أعلَنَ لَكُمْ عَهْدَهَ، وَأمَرَكُمْ بِأنْ تَحفَظُوا الوَصايا العَشَرَ الَّتِي نَحَتَها عَلَى لَوحَينِ مِنْ حِجارَةٍ.

14 И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، أمَرَنِي اللهُ بِأنْ أُعَلِّمَكُمُ الشَّرائِعَ وَالفَرائِضَ لِتَحفَظُوها وَتُطَبِّقُوها فِي الأرْضِ الَّتِي سَتَعبُرُونَ لامتلاكها.

15 П рочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),

«انتَبِهُوا جَيِّداً! أنتُمْ لَمْ تَرَوا أيَّ شَكلٍ يَومَ كَلَّمَكُمْ اللهُ فِي جَبَلِ حُورِيبَ مَنْ وَسَطِ النّارِ.

16 д а не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

لِكَي لا تُهلِكُوا أنفُسَكُمْ بَصُنعِ تِمثالٍ بِأيِّ شَكلٍ ذَكَراً كانَ أمْ أُنثَى،

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

أوْ عَلَى شَكلِ حَيوانٍ يَمشِي عَلَى الأرْضِ، أوْ شَكلِ طَيرٍ يَطيرُ بِجَناحَيهِ فِي السَّماءِ،

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

أوْ شَكلِ زاحِفٍ عَلَى الأرْضِ، أوْ شَكلِ سَمَكَةٍ فِي الماءِ تَحتَ الأرْضِ.

19 и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.

فَإنْ نَظَرْتُمْ إلَى السَّماءِ وَرأيْتُمُ الشَّمْسَ وَالقَمَرَ وَالنُّجُومَ وَكُلِّ الأجرامِ السَّماوِيَّةِ، فَلا تُخْدَعُوا بِها وَتَسجُدُوا لَها وَتَعبُدُوها، فَإنَّ إلَهَكَمْ أعطاها لِكُلِّ الأُمَمِ الَّتِي تَحتَ السَّماءِ.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както <сте> и днес.

وَأمّا أنتُمْ فَقَدِ اختارَكُمُ اللهُ وَأخرَجَكُمْ مِنْ فُرْنِ الحَدِيدِ فِي مِصْرَ، لِتَكُونُوا شَعبَهُ كَما هُوَ حالُكُمُ اليَومَ.

21 П ри това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство,

«وَلَكِنَّ اللهَ غَضِبَ عَلَيَّ بِسَبَبِكُمْ، وَأقسَمَ أنْ لا أعبُرَ نَهرَ الأُردُنِّ، وَبِأنِّي لَنْ أدخُلَ الأرْضَ الصّالِحَةَ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهُكُمْ مُلكاً لَكُمْ.

22 н о да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.

أنا سَأمُوتُ فِي هَذِهِ الأرْضِ مِنْ غَيرِ أنْ أعبُرَ نَهرَ الأُردُنِّ. وَأمّا أنتُمْ فَسَتَعبُرُونَ وَتَمتَلِكُونَ الأرْضَ الطَّيِّبَةَ.

23 В нимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, <да не би> да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;

«احذَرُوا أنْ تَنسَوا العَهْدَ الَّذِي قَطَعَهُ إلَهُكُمْ مَعكُمْ وَتَنحَتوا لَكُمْ تِمثالاً بِأيِّ شَكلٍ مِنَ الأشكالِ الَّتي نَهاكُمْ إلَهُكُمْ عَنها.

24 з ащото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

لِأنَّ إلَهَكُمْ نارٌ آكِلَةٌ، إلَهٌ يَغارُ عَلَى مَجدِهِ.

25 К огато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,

«فَحِينَ يُصبِحُ لَدَيكُمْ أولادٌ وَأحفادٌ، وَتَكُونُونَ قَدْ سَكَنْتُمْ مُدَّةً طَوِيلَةً فِي هَذِهِ الأرْضِ، ثُمَّ فَسَدتُمْ بِصُنعِ تِمثالٍ مَنحُوتٍ بِأيِّ شَكلٍ، وَفَعَلْتُمُ الشَّرَّ أمامَ إلَهِكُمْ فَأغضَبتُمُوهُ،

26 д нес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.

فَإنِّي أُشْهِدُ عَلَيكُمُ اليَومَ السَّماءَ وَالأرْضَ أنَّكُمْ سَتَهلِكُونَ هَلاكاً مِنَ الأرْضِ الَّتِي سَتَعبُرُونَ نَهرَ الأُردُنِّ لِتَمتَلِكُوها. وَلَنْ تَعِيشُوا طَوِيلاً فِي تِلكَ الأرْضِ، بَلْ سَتُبادُونَ تَماماً.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.

سَيُشَتِّتُكُمُ اللهُ بَينَ الأُمَمِ. قَليلُونَ مِنْكُمْ سَيَبْقَوْنَ وَسَطَ الأُمَمِ الّتِي سَيُرْسِلُكُمُ اللهُ إلَيها.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.

وَسَتَعبُدُونَ هُناكَ آلِهَةً مَصنُوعَةً بِأيدِي البَشَرِ مِنْ خَشَبٍ وَحِجارَةٍ، لا تَرَى وَلا تَسمَعُ وَلا تَأكُلُ وَلا تَشُمُّ.

29 Н о ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки <от вас> ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

وَسَتَطلُبُونَ إلَهَكُمْ هُناكَ، فَتَجِدُونَهُ إنْ طَلَبتُمُوهُ بِكُلِّ قُلُوبِكُمْ.

30 К огато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,

فَعِندَما تَكُونُونَ فِي ضِيقٍ، وَتَحدُثُ لَكُمْ كَلُّ هَذِهِ الأُمُورِ فِي المُستَقبَلِ، حِينَئِذٍ، سَتَعُودُونَ إلَى إلَهِكُمْ وَتُطِيعُونَهُ.

31 т о, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

وَلأنَّ إلَهَكُمْ إلَهٌ رَحِيمٌ، فَإنَّهُ لَنْ يَترُكَكُمْ وَلَنْ يُهلِكَكُمْ، وَلَنْ يَنسَى العَهدَ الَّذِي أقسَمَ لآبائِكُمْ عَلَيهِ. تَأمّلُوا فِي الماضِي

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и <попитай> от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?

«فاسألُوا عَنِ الأزمِنَةِ السّابِقَةِ الَّتِي كانَتْ قَبلَكُمْ بِزَمانٍ طَوِيلٍ. مُنذُ أنْ خَلَقَ اللهُ النّاسَ عَلَى الأرْضِ، فَمَلأُوا الأرْضَ كلَّها. هَلْ حَدَثَ مِثلُ هَذا الأمرِ العَظِيمِ قَطُّ؟ أمْ هَلْ سَمِعَ أحَدٌ بِمِثلِهِ؟

33 Л юде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?

هَلْ سَمِعَتْ أُمَّةٌ صَوتَ اللهِ يَتَكَلَّمُ مِنْ وَسَطِ النّارِ كَما سَمِعْتُمْ أنتُمْ، وَبَقِيَتْ حَيَّةً؟

34 И ли предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред <друг> народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?

أمْ هَلْ حاوَلَ إلَهٌ آخَرٌ أنْ يَذهَبَ لِيَأْخُذَ أُمَّةً مِنْ وَسَطِ أُمَّةٍ أُخْرَى بِتَحَدِّياتٍ وَآياتٍ وَعَجائِبَ وَحَربٍ، بِيَدٍ جَبَّارَةٍ وَذِراعٍ مَمْدُودَةٍ، كَما عَمِلَ إلَهُكُمْ فِي مِصْرَ لِأجلِكُمْ وَأمامَ عُيُونَكُمْ؟

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.

«قَدْ أُظْهِرَتْ لَكُمْ هَذِهِ الأُمُورُ لِتَعرِفُوا أنَّ يهوه هُوَ اللهُ الحَقِيقِيُّ، وَلا أحَدَ سِواهُ.

36 З а да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

وَقَدْ أسمَعَكُمْ صَوتَهُ مِنَ السَّماءِ لِيُعَلِّمَكُمْ، وَأراكُمْ نارَهُ العَظِيمَةَ عَلَى الأرْضِ، وَسَمِعْتُمْ كَلامَهُ مِنْ وَسْطِ النّارِ.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,

وَلِأنَّهُ قَدْ أحَبَّ آباءَكُمْ، وَاختارَ نَسلَهُمْ مِنْ بَعدِهِمْ، أخرَجَكُمْ مِنْ مِصْرَ بِنَفسِهِ وَبِقُوَّتِهِ العَظِيمَةِ،

38 з а да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в <земята им> и да ти я даде в наследство, както <прави> днес.

لِيَطْرُدَ مِنْ أمامِكُمْ أُمَماً أعظَمَ مِنكُمْ وَأقوَى، وَيُعطِيكُمْ أرْضَهُمْ مِيراثاً لَكُمْ، كَما حَدَثَ فِي هَذا اليَومِ.

39 П ознай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

«فاعلَمُوا وَتَذَكَّرُوا أنَّ يهوه هُوَ اللهُ الحَقِيقِيُّ فِي السَّماءِ مِنْ فَوقُ، وَعَلَى الأرْضِ مَنْ تَحتُ، وَلَيسَتْ هُناكَ آلِهَةٌ سِواهُ.

40 И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

فاحفَظُوا شَرائِعَهُ وَوَصاياهُ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ لِتَنجَحُوا أنتُمْ وَنَسلُكُمْ مِنْ بَعدِكُمْ، وَتَسكُنُوا مُدَّةً طَوِيلَةً عَلَى الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهَكُمْ لَكُمْ إلَى الأبَدِ.» مُدُنُ اللُّجُوء

41 Т огава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето,

وَاختارَ مُوسَى ثَلاثَ مُدُنٍ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ،

42 з а да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.

لِيَهرُبَ إلَيها مَنْ يَقتُلُ بِغَيرِ قَصْدٍ، وَدُونَ أنْ تَكُونَ بَينَهُما عَداوَةٌ سابِقِةٌ. فَيُمكِنُ لِهَذا الشَّخصِ أنْ يَهرُبَ إلَى إحدَى تِلكَ المُدُنِ وَيَبقَى حَيّاً.

43 & lt;Те бяха:> Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, <в земята> на гадците и Голан във Васан, <в земята> на манасийците.

فاختارَ مُوسَى مَدينَةَ باصَرَ فِي السُّهُولِ المُرتَفِعَةِ الَّتِي لِلرَأُوبَيْنِيِّينَ، وَرامُوثَ فِي جِلعادَ فِي مِنْطَقَةِ الجادِيِّينَ، وَجُولانَ فِي باشانَ فِي مِنْطَقَةِ المَنَسِّيِّينَ. مُقَدِّمَةٌ إلَى شَرِيعَةِ مُوسَى

44 И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;

هَذِهِ هِيَ الشَّرِيعَةُ الَّتِي أعطاها مُوسَى لِبَنِي إسْرائِيلَ.

45 е то, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет

وَهَذِهِ هِيَ الأحكامُ وَالشَّرائِعُ وَالفَرائِضُ الَّتِي كَلَّمَ مُوسَى بِها بَنِي إسْرائِيلَ حِينَ خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ،

46 о ттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,

وَهُمْ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأردُنِ، فِي الوادِي القَرِيبِ مِنْ بَيتِ فَغُورَ، فِي أرْضِ سِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ الَّذِي كانَ يَحكُمُ مَدينَةَ حَشبُونَ. وَقَدْ هَزَمَهُ مُوسَى وَبَنُو إسْرائِيلَ حِينَ خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ.

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,

وَأخَذَ بَنُو إسْرائِيلَ أرْضَهُ وَأرْضَ عُوجَ مَلِكِ باشانَ، مَلِكَيِّ الأمُورِيِّينَ اللذَينِ كانا مُقِيمَينِ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأردُنِّ.

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),

وَكانَتْ هَذِهِ الأرْضُ تَمتَدُّ مِنْ عَرُوعِيرَ عَلَى حافَّةِ وادِي أرنُونَ إلَى جَبَلِ سِيئونَ – أيْ جَبَلِ حَرمُونَ –

49 и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

مَعَ كُلِّ وادِي الأُردُنِّ شَرقِيِّ النَّهرِ وَحَتَّى بَحْرِ عَرَبَةَ جَنُوباً عِندَ سُفُوحِ جَبَلِ الفِسجَةِ.