1 Е то думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

هَذا هُوَ الكَلامُ الَّذِي كَلَّمَ بِهِ مُوسَى بَنِي إسْرائِيلَ شَرقِيَّ نَهْرِ الأُردُنِّ، فِي الصَّحْراءِ، فِي وادِي الأُردُنِّ قُربَ سُوفٍ، بَينَ صَحراءِ فارانَ وَمُدُنِ تُوفَلَ وَلابانَ وَحَضَيرُوتَ وَذِي ذَهَبٍ.

2 ( Има единадесет дена <разстояние> от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

وَهِيَ تَبْعُدُ مَسيرَةَ أحَدَ عَشَرَ يَوماً عَبْرَ مِنْطَقَةِ سَعِيرَ الجَبَلِيَّةِ، مِنْ جَبَلِ حُورِيبَ إلَى قادَشَ بَرْنِيعَ.

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

فَفِي اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهرِ الحادِي عَشَرَ، فِي السَّنَةِ الأربَعِينَ، تَكَلَّمَ مُوسَى إلَى بَنِي إسْرائِيلَ بِحَسَبِ ما أمَرَهُ اللهُ بِأنْ يَقُولَ لَهُمْ.

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

حَدَثَ هَذا بَعدَ أنْ هَزَمَ مُوسَى سِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ الَّذِي حَكَمَ فِي حَشْبُونَ، وَعُوجَ مَلِكِ باشانَ الَّذِي حَكَمَ فِي عَشْتارُوثَ فِي مَدينَةِ إذْرَعِي.

5 О ттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

وَابْتَدَأ مُوسَى فِي شَرْقِيِّ نَهرِ الأُردُنِّ، فِي أرْضِ مُوآبَ يَشرَحُ هَذِهِ الشَّرِيعَةَ فَقالَ:

6 Г оспод нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

«تَكَلَّمَ إلَهُنا إلَينا فِي جَبَلِ حُورِيبَ وَقالَ: ‹كَفاكُمْ قُعُودٌ عِندَ هَذا الجَبَلِ!

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни <места> в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

قُومُوا وَتَابِعُوا رِحلَتَكُمْ إلَى مِنْطَقَةِ الأمُورِيِّينَ الجَبَلِيَّةِ، وَكُلِّ جِيرانِهِمْ فِي مِنْطَقَةِ وادِي الأُردُنِّ، وَالمِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ وَالسُّهولِ الغَرْبِيَّةِ وَالنَّقَبِ وَساحِلِ البَحْرِ، أي أرْضِ الكَنْعانِيِّينَ وَمِنْطَقَةِ لُبْنانَ إلَى النَّهرِ العَظِيمِ، نَهْرِ الفُراتِ.

8 Е то, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

ها إنِّي قَدْ وَضَعْتُ تِلْكَ الأرْضَ أمامَكُمْ. اذهَبُوا وَامْتَلِكُوا الأرْضَ الَّتِي أقسَمَتُ، أنا اللهَ ، أنْ أعْطِيَها لآبائِكُمْ إبراهِيمَ وَإسْحاقَ وَيَعْقُوبَ، وَلِنَسلِهِمْ مِنْ بَعْدِهِمْ.› اختِيارُ القادَة

9 В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

«قُلْتُ لَكُمْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ: ‹لا أستَطِيعُ وَحدِي أنْ أهتَمَّ بِأُمُورِكُمْ.

10 Г оспод вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

إلَهُكُمْ كَثَّرَكُمْ، فَها أنتُمُ اليَومَ بِكَثْرَةِ نُجُومِ السَّماءِ.

11 ( Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

فَلْيُضاعِفْ إلَهُ آبائِكُمْ عَدَدَكُمْ ألفَ مَرَّةٍ، وَلِيُبارِكْكُمْ كَما وَعَدَكُمْ.

12 К ак ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?

كَيفَ يُمكِنُنِي وَحْدِي أنْ أحمِلَ أثْقالَكُمْ وَأحمالَكُمْ وَقَضاياكُمْ؟

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

اختارُوا مِنْ كُلِّ قَبِيلَةٍ مِنْ قَبائِلِكُمْ رِجالاً حُكَماءَ وَذَوِي فَهْمٍ وَخِبرَةٍ، لأُعَيِّنَهُمْ رُؤَساءَ لَكُمْ.›

14 И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.

«فَقُلْتُمْ: ‹هَذا أمرٌ جَيِّدٌ يَنبَغِي عَمَلُهُ.›

15 П рочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

«فاختَرْتُ رُؤَساءَ قَبائِلِكُمْ، رِجالاً حُكَماءَ وَذَوِي خِبْرَةٍ وَعَيَّنْتُهُمْ رُؤَساءَ عَلَيكُمْ، أي قادَةَ أُلُوفٍ وَقادَةَ مِئاتٍ وَقادَةَ خَماسِينَ وَقادَةَ عَشَراتٍ، وَرُؤساءَ بِحَسَبِ كُلِّ قَبائِلِكُمْ.

16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

«وَأوصَيتُ قُضاتَكُمْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، وَقُلْتُ لَهُمْ: استَمِعُوا إلَى الخُصُوماتِ الَّتِي بَينَ إخْوَتِكُمْ، وَاحْكُمُوا بِالحَقِّ وَالعَدلِ بَينَ إنْسانٍ وَآخَرَ، مُواطِناً كانَ أمْ غَريباً مُقيماً بَينَكُمْ.

17 В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

لا تَنحازُوا فِي القَضاءِ، بَلِ اسْتَمِعُوا إلَى الصَّغيرِ وَالعَظِيمِ عَلَى حَدٍّ سَواءِ. لا تَخافُوا أحَداً لِأنَّ القَضاءَ لَلَّهِ. وَالقَضِيَّةُ الَّتِي تَصْعُبُ عَلَيكُمْ، أحْضِرُوها إلَيَّ وَأنا أسْمَعُها.

18 И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

وَهَكَذا أمَرتُكُمْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، بِكُلِّ ما يَنبَغي أنْ تَعْمَلُوهُ. استِكشافُ الأرْض

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

«وَانطَلَقْنا مِنْ جَبَلِ حُورِيبَ، وَسِرْنا عَبْرَ الصَّحراءِ الكُبْرَى الرَّهيبَةِ الَّتِي رَأيتُمُوها فِي الطَّرِيقِ إلَى بِلادِ الأمُورِيَّينَ الجَبَلِيَّةِ، كَما أمَرَنا إلَهُنا. وَوَصَلْنا إلَى قادَشَ بَرْنِيعَ.

20 И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.

فَقُلْتُ لَكُمْ: ‹قَدْ أتَيتُمْ إلَى بِلادِ الأمُورِيَّينَ الجَبَلِيَّةِ الَّتِي أعطاها إلَهُنا لَنا.

21 Е то, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

ها هِيَ الأرْضُ الَّذِي وَضَعَها إلهُكُمْ أمامَكُمْ، فاذْهَبُوا وَامتَلِكُوها كَما وَعَدَ اللهُ ، إلَهُ آبائِكُمْ. لا تَرْتاعُوا وَلا تَخافُوا مِنْ شَيْءٍ.›

22 Т огава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

«فَأتَيتُمْ جَمِيعُكُمْ إلَيَّ وَقُلتُمْ: ‹لِنُرسِلْ رِجالاً أمامَنا لِيَستَكشِفُوا لَنا الأرْضَ، ثُمَّ يَعُودُوا بِخَبَرٍ عَنِ الطَّرِيقِ الَّتِي سَنَسلُكُها، وَالمُدُنِ الَّتِي سَنَذْهَبُ إلَيها.›

23 Т ова ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

فَاسْتَحْسَنْتُ ذَلِكَ، وَاخْتَرْتُ مِنكُمُ اثنَي عَشَرَ رَجُلاً، واحِداً مِنْ كُلِّ قَبِيلَةٍ.

24 И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

فَدارُوا وَصَعِدُوا إلَى المِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ، وَأتَوا إلَى وادِي أشْكُولَ وَاسْتَكْشَفُوهُ.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

وَأخَذُوا بِأيدِيهِمْ بَعضَ ثَمَرِ الأرْضِ وَأحضَرُوهُ لَنا، وَعادُوا بِتَقرِيرٍ عَنِ الأرْضِ وَقالُوا: ‹الأرْضُ الَّتِي أعطاها لَنا إلَهُنا جَيِّدَةٌ.›

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

«لَكِنَّكُمْ لَمْ تُرِيدُوا الذَّهابَ إلَى الأرْضِ، بَلْ تَمَرَّدْتُمْ عَلَى أمْرِ إلَهِكُمْ.

27 Р оптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

تَذَمَّرْتُمْ فِي خِيامِكُمْ وَقُلْتُمْ: ‹لِأنَّ اللهَ يَكرَهُنا، أخرَجَنا مِنْ أرْضِ مِصْرَ لِيُتِيحَ لِلأمُورِيِّينَ فُرْصَةً لِقَتلِنا.

28 К ъде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

أيُّ مَصِيرٍ يَنْتَظِرُنا هُناكَ؟ لَقَدْ أثارَ إخْوَتُنا الخَوفَ فِي قُلُوبِنا إذْ قالُوا: الشَّعبُ أعظَمُ وَأطوَلُ مِنّا، وَالمُدُنُ حَصِينَةٌ وَأسوارُها مُرتَفِعَةٌ كارتِفاعِ السَّماءِ، كَما أنَّنا رَأينا العَناقِيِّينَ هُناكَ.›

29 Н о аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

فَقُلْتُ لَكُمْ: ‹لا تَرتَعِبُوا وَلا تَخافُوا مِنهُمْ.

30 Г оспод вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

إلَهُكُمْ سَيَسِيرُ أمامَكُمْ، وَهْوَ نَفْسُهُ سَيُحارِبُ عَنكُمْ كَما فَعَلَ أمامَ عُيُونِكُمْ فِي مِصْرَ.

31 и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

رَأيتُمْ كَيفَ حَمَلَكُمْ إلَهُكُمْ فِي الصَّحْراءِ كَما يَحمِلُ الرَّجُلُ ابْنَهُ كُلَّ الطَّرِيقِ الَّذِي سِرْتُمْ فِيهِ، حَتَّى وَصَلْتُمْ إلَى هَذا المَكانِ.›

32 А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

«لَكِنَّكُمْ لَمْ تَثِقُوا بِإلَهِكُمْ ،

33 К ойто вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

الَّذِي يَسِيرُ أمامَكُمْ فِي رِحلَتِكُمْ، لِيَجِدَ لَكُمْ مَكاناً تُخَيِّمُونَ فِيهِ. فَكانَ يَسِيرُ فِي النّارِ لَيلاً، وَفِي السَّحابِ نَهاراً لِيُرِيَكُمُ الطَّرِيقَ الَّتِي تَسلُكُونَ. عَدَمُ السَّماحِ لِلشَّعبِ بِدُخُولِ الأرْض

34 А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

«وَسَمِعَ اللهُ تَذَمُّرَكُمْ فَغَضِبَ جِدّاً وَأقسَمَ:

35 Н и един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

‹لَنْ يَرَى أحَدٌ مِنْ هَذا الجِيلِ الشِّرِّيرِ الأرْضَ الجَدِيدَةَ الَّتِي أقسَمْتُ بِأنْ أعْطِيَها لآبائِكُمْ.

36 о свен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

كالِبُ بنُ يَفُنَّةَ، هُوَ الوَحِيدُ الَّذِي سَيَراها. وَلَهُ وَلِنَسلِهِ فَقَط سَأُعْطِي الأرْضَ الَّتِي سارَ عَلَيها، لِأنَّهُ ظَلَّ أمِيناً مَعَ اللهِ.›

37 П а и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

«حَتَّى أنا غَضِبَ اللهُ عَلَيَّ بِسَبَبِكُمْ، وَقالَ لِي: ‹حَتَّى أنْتَ لَنْ تَدخُلَ الأرْضَ.

38 И сус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде <земята> за наследство на Израиля.

يَشُوعُ بنُ نُونَ الَّذِي يَقِفُ أمامَكَ سَيَدخُلُ الأرْضَ. فَشَجِّعْهُ لِأنَّهُ سَيَجْعَلُ بَنِي إسْرائِيلَ يَمْتَلِكُونَ الأرْضَ.

39 П ри това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават <още> добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам <земята> и те ще я владеят.

وَأطفالُكُمُ الَّذِينَ قُلْتُمْ عَنهُمْ: ‹سَيَكُونُونَ غَنِيمَةً لِلأعْداءِ،› أطفالُكُمُ الَّذِينَ لا يُمَيِّزُونَ الخَيرَ مِنَ الشَّرِّ بَعْدُ، هُمْ سَيَدخُلُونَ الأرْضَ. سَأُعطِي الأرْضَ لَهُمْ وَسَيَمْتَلِكُونَها.

40 В ие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

أمّا أنتُمْ فَدُورُوا وَانْطَلِقُوا إلَى الصَّحراءِ فِي الطَّرِيقِ إلَى البَحْرِ الأحْمَرِ.›

41 Т огава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

«فأجَبْتُمْ وَقُلْتُمْ: ‹أخطَأنا إلَى اللهِ ، وَنَحنُ مُستَعِدُّونَ الآنَ لِكَي نَذْهَبَ وَنُحارِبَ كَما أمَرَنا إلَهُنا.› فَجَهَّزتُمْ أنفُسَكُمْ لِلمَعرَكَةِ، وَظَنَنْتُمْ أنَّهُ مِنَ السَّهلِ أنْ تَصعَدُوا إلَى المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ.

42 А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

«فَقالَ لِي اللهُ: ‹قُلْ لَهُمْ لا تَصعَدُوا وَلا تُحارِبُوا لِأنِّي لَسْتُ مَعَكُمْ. إنْ سَمِعْتُمْ لِي فَلَنْ تُقتَلُوا أمامَ أعدائِكُمْ.›

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

«فَأخبَرتُكُمْ بَهَذا، لَكِنَّكُمْ لَمْ تَسمَعُوا، بَلْ عَصَيتُمْ كَلامَ اللهِ وَكُنتُمْ عَنِيدِينَ مُتَكَبِّرِينَ، وَصَعِدْتُمْ إلَى المِنطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ لأخْذِها.

44 Т огава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

فَأتَى الأمُورِيُّونَ الَّذِينَ كانُوا يَسكُنُونَ المِنطَقَةَ الجَبَلِيَّةَ وَحارَبُوكُمْ وَطارَدُوكُمْ كَما يُطارَدُ النَّحلُ. سَحَقُوكُمْ فِي سَعِيرَ وَطارَدُوكُمْ حَتَّى حُرْمَةَ.

45 И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

فَرَجِعْتُمْ وَبَكَيتُمْ أمامَ اللهِ ، لَكِنَّ اللهَ لَمْ يُعِرِ انتِباهاً لِصَوتِكُمْ وَلَمْ يُصغِ لَكُمْ.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте <там>.

وَأقَمْتُمْ فِي قادَشَ مُدَّةً طَوِيلَةً.