1 П ак дойде към мене Господното слово и рече:

ثُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

2 Щ о искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

«ماذا تعنُونَ أيُّها النّاسُ حِينَ تَقتَبِسُونَ هَذا المَثلَ عَنْ إسْرائِيلَ: ‹الآباءُ يَأكُلُونَ الحُصرُمَ، وَأسنانُ الأبناءِ تَضرَسُ؟›»

3 & lt;Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има <повод> да употребите тая поговорка в Израил.

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «أُقْسِمُ بِذاتِي إنَّكُمْ لَنْ تَعُودُوا تَقتَبِسُونَ هَذا المَثَلَ فِي إسْرائِيلَ.

4 Е то, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

فَاعلَمُوا أنَّ حَياةَ النّاسِ جَميعاً لِي: حَياةُ الوالِدِ وَحَياةُ المَولودِ كِلاهُما لِي. الإنسانُ الَّذِي يُخطِئُ هُوَ يَمُوتُ.

5 Н о ако е някой праведен и постъпва законно и право,

أمّا البارُّ فَهُوَ الَّذِي يَصْنَعُ العَدلَ وَالبِرَّ،

6 а ко не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,

وَلا يَأكُلُ عَلَى مَزاراتِ الجِبالِ، وَلا يُقَدِّمُ ذَبائِحَ لأصْنامِ بَني إسْرائِيلَ البَغِيضَةِ، وَلا يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ، أوْ يُعاشِرَ امْرأةً خِلالَ حَيضِها.

7 а ко не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

لا يَستَغِلُّ النّاسَ، بَلْ يَرُدُّ الرَّهنَ لِمَنْ يَقْتَرِضُ مِنهُ. يُعطِي طَعاماً للِجائِعِ، وَيُلبِسُ مَنْ لا ثِيابَ لَهُ.

8 а ко не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

وَلا يَأخُذُ رِباً أوْ رِبحاً زائِداً. يَتَجَنَّبُ الإثْمَ، وَيَحْكُمُ بالعَدلِ بَينَ المُتَخاصِمِينَ.

9 х оди в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв <човек> е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

يَتبَعُ شَرائِعِي وَيَحفَظُ أحكامِي. لِيَعمَلَ ما هُوَ حَقٌّ وَعَدلٌ. فَهَذا إنسانٌ بارٌّ، وَسَيَحيا.» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.

10 А ко той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,

«لَكِنْ قَدْ يَكُونُ لِذَلِكَ الإنسانِ ابنٌ قاتِلٌ مُتَمَرِّدٌ،

11 и който, <освен че> не изпълнява ни една от тия <длъжности>, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

يَعمَلُ أُموراً كَهَذِهِ – مَعَ أنَّ أبيهِ لا يَفعَلُها: يَأكُلُ فِي مَزاراتِ الجِبالِ، يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ،

12 н асилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,

يَظلُمُ الفَقِيرَ وَالعاجِزَ، يَسرِقُ وَلا يَرُدُّ رَهناً، يَعبُدُ الأوثانَ، يقتَرِفُ خَطايا بَغيضَةً،

13 д ава с лихва и взема придобивка; такъв <човек> ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

يأخُذُ رِباً وَرِبحاً زائِداً. أفَيحيا ذَلِكَ الإنسانُ؟ لا بَلْ يَمُوتُ. فَلِأنَّهُ عَمِلَ كُلَّ هَذِهِ الخَطايا الكَرِيهَةِ، يَنْبَغِي أنْ يَمُوتَ.

14 Н о ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се {Или: Внимава.} и не върши такива работи,

وَقَدْ يَكُونُ لِهَذا الإنسانِ ابنٌ رَأى كُلَّ الخَطايا الَّتِي ارتَكَبَها أبُوهُ، فَفَهِمَ وَلَمْ يَعمَلْ ما عَمِلَهُ أبُوهُ.

15 н е яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,

لَمْ يأكُلْ فِي مَزاراتِ الجِبالِ، وَلَمْ يَعبُدْ أوثانَ بَني إسْرائِيلَ، وَلَمْ يُنَجِّسُ زَوجَةَ جارِهِ.

16 н е насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

لَمْ يَظلِمُ أحَداً، وَلَمْ يَحتَفِظُ بِرَهنٍ أوْ يَسْرِقْ. لَكِنَّهُ يُعطِي مِنْ طَعامِهِ لِلجائِعِ، ويُلبِسُ العُريانَ ثِيابَهُ.

17 н е угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв <човек> няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

يَتَجَنَّبُ الإثمَ، وَلا يأخُذُ رِباً أوْ رِبحاً زائِداً. يَحفَظُ أحكامِي وَيُطِيعُ فَرائِضِي. فَلا يَهلِكُ مِثلُ هَذا بِسَبَبِ إثمِ أبِيهِ، بَلْ يَحيا.

18 Б аща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.

فَإنْ كانَ أبُوهُ ظَلَمَ النّاسَ، وَسَرَقَ أخِيهِ، وَعَمِلَ شُرُوراً كَثِيرَةً وَسَطَ شَعبِهِ. فَهَذا سَيَهلِكُ بِذَنبِهِ.

19 Н о вие казвате: Защо не понася синът <наказанието на> бащиното <си> беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее.

فَلِماذا أيُّها النّاسُ تَسألُونَ لِماذا لا يُعانِي الابنُ بِسَبَبِ ما فَعَلَهُ أبُوهُ؟ كانَ الِابنُ عادِلاً وَعَمِلَ ما هُوَ صالِحٌ، وَأطاعَ شَرائِعِي وَعَمِلَ بِها، وَلِذا فَهُوَ بَريءٌ وَسَيَحيا.

20 Д ушата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе <наказанието на> бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата <наказанието на> синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

الإنسانُ الَّذِي يُخطِئُ هُوَ الَّذِي يَمُوتُ. وَلَنْ يُعاقَبَ الأبُ عَلَى خَطايا ابنِهِ. الإنسانُ الصّالِحُ مَسؤُولٌ عَنْ صَلاحِهِ، وَالإنسانُ الشِّرِّيرُ مَسؤُولٌ عَنْ شَرِّهِ.

21 Н о ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

وَإنْ تابَ إنسانٌ شِرِّيرٌ عَنْ خَطاياهُ، وَحَفِظَ شَرائِعِي وَعَمِلَ ما هُوَ عَدلٌ وَصَلاحٌ، فَإنَّهُ لَنْ يَهلِكَ.

22 Н икое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.

وَلَنْ تُذكَرَ أيُّ خَطيَّةٍ مِنْ خَطاياهُ السّابِقَةِ لِيُحاسَبَ عَنها. وَبِسَبَبِ الصَّلاحِ الَّذِي يَعمَلُهُ فَإنَّهُ سَيَحيا.»

23 Б лаговоля ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «هَلْ أُسَرُّ بِمُوتَ الشِّرِّيرُ، أمْ بِأنْ يَتُوبَ عَنْ شَرِّهِ فَيَحيا.»

24 К огато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, <тогава> ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.

«هَلْ يَحيا البارُّ، إنْ عادَ عَنْ بِرِّهِ، وَعَمِلَ شُرُوراً كَرِيهَةً كَالأشرارِ؟ بَلْ لَنْ يُذكَرَ شَيءٌ مِنْ أعمالِهِ الصّالِحَةِ القَدِيمَةِ، وَسَيَهلِكُ بِسَبَبِ خِيانَتِهِ وَخَطاياهُ الَّتِي ارْتَكَبَها.

25 Н о вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?

وَلَكِنَّكُمْ تَقُولُونَ: ‹طَرِيقُ الرَّبِّ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً!› أَطَرِيقِي أنا لَيسَتْ مُستَقِيمَةً يا بَيتَ إسْرائِيلَ، أمْ طُرُقُكُمْ أنتُمْ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً؟

26 К огато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

فَحِينَ لا يَعُودُ الصّالِحُ يَعِيشُ بِالصَّلاحِ وَيَبدَأُ بِعَمَلِ الشَّرِّ، فَإنِّي سَأُمِيتُهُ بِسَبَبِ شُرُورِهِ. سَيَمُوتُ بِسَبَبِ أعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ.

27 А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

وَحِينَ لا يَعُودُ الشِّرِّيرُ يَعمَلُ الشُّرُورَ، وَيَبدَأُ بِعَمَلِ ما هُوَ صالِحٌ وَعادِلٌ، فَإنَّهُ بِهَذا يُنَجِّي نَفسَهُ.

28 П онеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.

فَإنْ فَهِمَ وَتابَ عَنْ آثامِهِ وَخَطاياهُ الَّتِي عَمِلَها، فَإنَّهُ سَيَحيا وَلَنْ يَهلِكَ.

29 Н о Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?

وَمَعَ هَذا فَإنَّ بَيتَ إسْرائِيلَ يَقُولُونَ: ‹طَرِيقُ الرَّبِّ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً!› أَطَرِيقِي أنا لَيسَتْ مُستَقِيمَةً يا بَيتَ إسْرائِيلَ، أمْ طُرُقُكُمْ أنتُمْ لَيسَتْ مُستَقِيمَةً؟»

30 З атова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.

يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: «أنا الَّذِي أحكُمُ عَلَى كُلِّ إنسانٍ بِحَسَبِ سُلُوكِهِ. فَتُوبُوا وَارجِعُوا عَنْ كُلِّ آثامِكُمْ وَخَطاياكُمْ، حَتَّى لا تُدّمِّرَكُمْ آثامُكُمْ.

31 О тхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?

تَخَلَّصُوا مِنْ كُلِّ الآثامِ الَّتِي اقتَرَفتُمُوها، وَخُذُوا قَلباً جَدِيداً وَرُوحاً جَدِيدَةً. يا بَني إسْرائِيلَ، لِماذا تَمُوتُونَ؟

32 П онеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.

أنا لا أُسَرُّ بِمَوتِ أحَدٍ. تُوبُوا عَنِ الشَّرِّ وَاحيُوا.» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.