1 С лед това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

أحْصَى داوُدُ شعبَهُ، ثُمَّ اختارَ قادَةَ ألُوفٍ وَقادَةَ مِئاتٍ لِيَقُودُوا شَعبَهُ.

2 И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.

وَقَسَّمَ الشَّعبَ ضِمْنَ ثلاثِ مَجْمُوعاتٍ، ثم أرْسَلَهُم خارِجاً. فَقادَ يوآبُ ثُلُثَ الشَّعبِ، وَأبيشايُ بنُ صُرُوِيَّةَ أخُو يُوآبَ، ثُلُثاً آخَرَ، وِإتّايُ الجَتِّيُّ الثُلُثَ الأخيرَ. ثُمَّ قالَ المَلِكُ داوُدُ للشَّعْبِ: «سَأذْهَبُ مَعَكُم أنا أيْضاً.»

3 Л юдете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, <пак> няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

لَكِنَّ الشَّعبَ قالَ: «لا! لا يَنْبَغِي أنْ تَأتيَ مَعَنا. لأنَّنا إنْ هَرَبْنا فِي المَعْرَكَةِ، لَنْ يَهْتَمَّ رِجالُ أبْشالُومَ بِنا حَتَّى وَلَوْ ماتَ نِصْفُنا. لكنَّكَ تُساوِي عَشْرَةَ آلافٍ مِنّا! مِنَ الأفْضَلِ لَكَ أنْ تَبْقَى في المَدينَةِ، فإنِ احْتَجْنا مُساعَدَةً ساعَدْتَنا.»

4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.

فقالَ الملِكُ لِشَعبِهِ: «سَأفْعَلُ ما تَرُونَهُ الأفْضَلَ.» ثُمَّ وقَفَ المَلِكُ عِنْدَ جانبِ البوّابةِ. وَخَرَجَ الجَيشُ فِي فَصائِلَ بَعْضُها مِنْ مِئاتٍ وَبَعْضُها مِنْ أُلُوفٍ. «كونوا لُطفاءَ مَعَ أبشالوم»

5 Т огава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома.

وَأمَرَ الملِكُ يوآبَ وَأبِيشايَ وَإتّايَ وَقالَ لَهُمْ: «كُونُوا لُطَفاءَ مَعَ الشّابِّ أبْشالُومَ مِنْ أجلِ خاطِرِي!» فَسمِعَ الشَّعبُ كُلُّهُ أوامِرَ الملِكِ إلَى القادةِ بشأْنِ أبْشالُومَ. جَيْشُ داوُدَ يَهْزِمُ جيشَ أبشالوم

6 И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.

وَخَرَجَ جيشُ داوُدَ إلَى الحَقلِ ضِدَّ بَنِي إسْرائِيلَ الذِينَ مَعَ أبْشالُومَ. وَكانَ القِتالُ في غابَةِ أفْرايِمَ.

7 И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;

وَهُناكَ هَزَمَ جيشُ داوُدَ بَنِي إسْرائِيلَ فقُتِلَ فِي ذَلِكَ اليومِ عِشرينَ ألفَ رَجُلٍ.

8 з ащото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.

وَانْتَشَرَتِ المَعارِكُ فِي أرْجاءِ البِلادِ كُلِّها. لَكِنْ فِي ذَلِكَ اليومِ، تَسَبَّبَت الغابَةُ بِمَوْتِ رِجالٍ أكْثَرَ مِمَّن ماتُوا بِالسَّيفِ!

9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.

وَحَدَثَ أنِ التَقَى أبْشالومُ بِرِجالِ داوُدَ. وَكانَ أبْشالُومُ راكِباً عَلَى بَغلِهِ يُحاوِلُ الهُرُوبَ. فَدَخَلَ البَغلُ تَحْتَ بَلّوطَةٍ كَبِيرَةٍ كَثِيفَةِ الأغْصانِ. فَعَلِقَ رَأْسُ أبْشالُومَ فِي الشَّجَرَةِ، وَهَرَبَ البَغلُ مِنْ تَحْتِهِ. فَبَقِيَ مُعَلَّقاً بينَ السّماءِ وَالأرْضِ.

10 И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.

وَرَأى رَجُلٌ ما حَدَثَ فَقالَ لِيُوآبَ: «رأيتُ أبشالوم مُعَلَّقاً ببلّوطَةٍ!»

11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.

فقالَ يوآب للرَّجُلِ: «لِمَ لَمْ تَقْتُلْهُ وتدَعْهُ يَسْقُطُ عَلَى الأرْضِ؟ لَوْ فَعَلْتَ، لَكُنْتُ أعْطيتُكَ حِزاماً وَعَشْرَ قِطَعٍ مِنَ الفضَّةِ!»

12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.

فقالَ الرَّجُلُ ليُوآبَ: «ما كُنْتُ لأُحاوِلَ أنْ أؤذِيَ ابنَ الملِكِ حَتَّى وَإنْ أعْطيتَني ألْفَ قِطْعَةٍ مِنَ الفِضَّةِ. فَقَدْ سَمِعْنا ما أمَرَكُمْ بِهِ المَلِكُ أنْتَ وَأبِيشايَ وَإتّايَ. فَقَدْ قالَ الملِكُ: احْمُوا الشّابَّ أبْشالُومَ مِنْ أجلِ خاطِرِي.

13 И наче, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.

فَلَوْ كُنْتُ خَدَعْتُكَ وَقَتَلْتُ أبْشالُومَ، لاكْتَشَفَ الملِكُ نفسُهُ الأمْرَ، ولعاقَبْتَني أنْتَ.»

14 Т огава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.

فَقالَ يُوآبُ: «لنْ أُضَيِّعَ وَقْتِي هُنا مَعَكَ!» وَكانَ أبْشالُومُ ما يَزالُ حيًّا ومُعَلَّقاً بِالبلّوطَةِ. فأخَذَ يوآبُ ثَلاثَةَ رِماحٍ وَرَمَى بِها أبْشالُومَ فاختَرَقَتْ قَلبَهُ.

15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.

وَكانَ لَدَى يُوآبَ عَشْرةُ جُنودٍ شُبّان يُساعِدونَهُ في المَعْرَكَةِ، فَالتَفّوا حَولَ أبْشالُومَ وَقَتَلوهُ.

16 Т огава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.

ثُمَّ نَفَخَ يُوآبُ في البُوقِ وَدَعا الشَّعبَ لِيَكُفَّ عَنْ مُطارَدَةِ بَنِي إسْرائِيلَ.

17 И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.

ثُمَّ أخذَ رِجالُ يُوآبَ جُثَّةَ أبْشالُومَ وَرَمُوا بِها داخِلَ حُفْرَةٍ كبيرةٍ فِيْ الغابةِ، وَمَلأُوا الحُفْرَةَ الضَّخْمَة بِحِجارَةٍ كثيرةٍ. وَهَرَبَ بَنُو إسْرائِيلَ كلُّهُم وذهبوا إلَى ديارِهِم.

18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

عِنْدَما كانَ أبْشالُومُ حيًّا، أقامَ نَصَباً تَذْكارِيّاً فَيْ وادِي المَلِكِ. فَقَدْ قالَ: «لَيسَ لِي ابْنٌ يُبقي عَلَى اسْمي حيًّا.» فَدَعا النَّصَبَ بِاسْمِهِ. وَما زالَ حَتَّى هذا اليَوْمِ يُدْعَىْ «نَصَبَ أبْشالُومَ.» يوآب يُرْسِلُ الأخْبارَ إلَى داوُد

19 Т огава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.

قالَ أخِيمَعَصُ بنُ صادوقَ لِيُوآبَ: «اسْمَحْ لِي بِأنْ أُسْرِعَ لأحْمِلَ البَشرَى إلَى الملِكِ داوُدَ، بِأنَّ اللهَ خَلَّصَهُ مِنْ يَدِ عَدُوِّهِ.»

20 А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.

فَأجابَهُ يُوآبُ: «لا تَحْمِلِ الأخْبارَ إلَى داوُدَ اليَوْمَ، بَلْ فِي يَومٍ آخَرَ. ليسَ اليَومَ، لأنَّ ابْنَ المَلِكِ قَدْ ماتَ.»

21 Т огава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.

ثُمَّ قالَ يُوآبُ لِرَجُلٍ من بِلادِ الحَبَشِ: «اذْهَبْ وَأخْبِرِ الملِكَ بِالأشياءِ التي رأيتَها.» فانْحَنى الكُوشِيُّ أمامَ يُوآبَ وَرَكَضَ لِيُخْبِرَ داوُدَ.

22 Т огава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?

أمّا أخِيمَعَصُ بنُ صادُوقَ فَتَرَجّى يُوآبَ ثانِيَةً: «مَهْما حَدَثَ، دَعْنِي أرْكُضْ وَراءَ الكُوشِيِّ!» فَقالَ يوآبُ: «لِمَ تُريدُ أنْ تَنْقُلَ الأخْبارَ يا بُنيَّ؟ لَنْ تَحْصُلَ عَلَى مُكافأةٍ لِقاءَ الأخْبارِ الّتي تَحْمِلُها.»

23 & lt;Но той пак рече:> Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.

أجابَ أخِيمَعَصُ: «مَهْما يَحْصُلُ، سَأذْهَبُ إلَى داوُدَ.» فقالَ لهُ يُوآبُ: «حَسَناً، أُرْكُضْ إلَيهِ.» فَرَكَضَ أخِيمَعَصُ عِبْرَ وادِي الأُردُنِّ وَسَبَقَ الكُوشِيَّ. داوُدُ يَسْمَعُ بِمَقتَلِ أبشالُوم

24 А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.

كانَ داوُدُ جالِساً بَينَ بوّابَتَيِّ المَدينَةِ. وَصَعِدَ المُراقِبُ إلَى السَّطْحِ فَوْقَ جُدْرانِ البَوّابةِ وَنَظَرَ فَرَأى رَجُلاً يَرْكُضُ وَحْدَهُ.

25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.

فَصَرَخَ لِيُخْبِرَ المَلِكَ داوُدَ. فقالَ المَلِكُ داوُدُ: «إنْ كانَ الرَّجُلُ وَحْدَهُ فَهْوَ يَحْمِلُ الأخْبارَ.» وَاقْتَرَبَ الرَّجُلُ مِنَ المَدينَةِ أكْثَرَ فَأكْثَرَ.

26 П осле стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето <още един> човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.

ثُمَّ رأى المُراقِبُ رَجُلاً آخَرَ يركُضُ فَنادَى حارِسَ البَوّابَةِ بِالقولِ: «ها رَجُلٌ آخَرُ يَرْكُضُ وَحْدَهُ.» فقالَ الملِكُ: «هُوَ أيضاً يَحْمِلُ الأخْبارَ.»

27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.

ثُمَّ قالَ المُراقِبُ: «مِنْ طَريقَتِهِ في الرَّكْضِ، يُمكِنُني أنْ أرى أنَّ الأوَّلَ هو أخِيمَعَصُ بنُ صادُوقَ.» فقالَ الملِكُ: «أخِيمَعَصُ رجُلٌ طيِّبٌ، ولا بُدَّ أنَّهُ يَحْمِلُ بِشارَةً.»

28 И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.

ثُمَّ نادَى أخِيمَعَصُ المَلِكَ وَقالَ: «كُلُّ شيءٍ عَلَى ما يُرامُ!» وَانْحَنَى بِوَجْههِ نَحْوَ الأرْضِ أمامَ الملِكِ، وقالَ: «مُبارَكٌ إلهُكَ الَّذِي هَزَم الرِّجالَ الّذينَ كانُوا ضِدَّكَ يا مَولايَ وَمَلِكِي.»

29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.

فسألَ الملِكُ: «هلِ الشّابُ أبشالومُ بِخَيرٍ؟» أجابَ أخِيمَعَصُ: «رَأيتُ الحَشْدَ الكبيرَ مِنْ حَولِنا، عندَما دَعاني يُوآبُ لِيُرسِلَني، أنا عَبْدَكَ، لَكِنَّني لا أعْرِفُ ما كانَ هذا الأمرَ.»

30 И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.

ثُمَّ قالَ المَلِكُ: «تقدَّم وَانتَظِر.» فذهبَ أخِيمَعَصُ إلَى هُناكَ وَوَقَفَ يَنْتَظِرُ.

31 И , ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.

ثُمَّ وصَلَ الكُوشِيَّ وقالَ: «أحْمِلُ بُشرَى لِمَولايَ وَمَلِكِي. فَاليَوْمَ قَدْ حَفِظَكَ اللهُ، وَحَرَّرَكَ مِنْ سُلطَةِ جَميعِ الّذينَ قامُوا ضِدَّكَ!»

32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!

فسألَ المَلِكُ الكُوشِيَّ: «وَهَلِ الفَتَى أبشالومُ بِخَيرٍ؟» فَأجابَ الكُوشِيَّ: «آمُلُ أنْ يَلْقى أعْداؤُكَ وكافَّةُ النّاسِ الّذينَ يَقِفونَ ضِدَّكَ لإلِحاقِ الأذَى بِكَ العِقابَ الذي لَقِيَهُ هَذا الشّابُ أبْشالُومُ.»

33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

حينئِذٍ عَرِفَ الملِكُ أنَّ أبْشالُومَ قَدْ ماتَ، فَاسْتَاءَ كثيراً وَصَعِدَ إلَى الغُرْفَةِ التي فَوْقَ بوّابَةِ المَدينَةِ وَبَكَى. وَظَلَّ يبْكِي وَهُوَ يَمْشِي نَحْوَ تِلْكَ الغُرْفَةِ وَيَقُولُ: «آهٍ يا بُنَيَّ يا أبْشالُومُ، يا بُنيَّ يا أبْشالُومُ! لَيتَني مُتُّ عِوَضاً عَنْكَ. آهٍ يا أبْشالُومُ يا بُنيَّ، يا بُنيَّ!»