1 & lt;Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

هَذَا هُوَ الوَحيُ الَّذِي تَلَقّاهُ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ عَنْ بابِلَ.

2 Д игнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

«ارفَعُوا رايَةً عَلَى جَبَلٍ قاحِلٍ! ارفَعُوا صَوتَكُمْ لَهُمْ. حَرِّكُوا أيدِيكُمْ كَعَلامَةٍ لِيَدخُلُوا بَوّابَةَ النُّبَلاءِ.

3 А з заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

«قَدْ أصدَرْتُ أمراً لِجَيشِيَ المُقَدَّسِ، نادَيتُ مُحارِبِيَّ لأنِّي كُنتُ غاضِباً، أُولَئِكَ الفَرِحِينَ الَّذِينَ أفتَخِرُ بِهِمْ.

4 Г ласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

«ها صَوتُ ضَجَّةٍ فِي الجِبالِ كَصَوتِ شَعبٍ كَبِيرٍ. ها صَوتُ ضَجَّةٍ مِنْ مَمالِكِ الشُّعُوبِ المُجتَمِعَةِ. الأُمَمُ تَحتَشِدُ. فَاللهُ القَدِيرُ يُجَهِّزُ جَيشاً لِلمَعرَكَةِ.

5 Т е идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

يَأتُونَ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ مِنْ أقصَى الأرْضِ. اللهُ وَأسلِحَةُ غَضَبِهِ آتِيَةٌ لِتُدَمِّرَ كُلَّ الأرْضِ.»

6 Л елекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

نُوحُوا، لأنَّ يَومَ اللهِ قَرِيبٌ. سَيَأتِي كَدَمارٍ مِنَ القَدِيرِ.

7 З атова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

وَلِهَذا سَتَضعُفُ الأيدِي، وَسَتَذُوبُ القُلُوبُ خَوفاً.

8 Т е ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

سَيَرتَعِبُونَ، وَسَيُمسِكُهُمُ الألَمُ كامرَأةٍ يُمسِكُها ألَمُ الوِلادَةِ. سَيَنظُرُ بَعضُهُمْ إلَى بَعضٍ بِرُعبٍ. وَسَتُصِيرُ وُجُوهُهُمْ حَمراءَ كَالنّارِ. دَينُونَةُ اللهِ عَلَى بابِل

9 Е то денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

ها يَومُ اللهِ قادِمٌ. وَهُوَ يَومٌ قاسٍ مَعَ سَخَطٍ وَغَضَبٍ يَشتَعِلُ لِخَرَابِ الأرْضِ وَلإبادَةِ الخُطاةِ مِنها.

10 З ащото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

لأنَّ نُجُومَ السَّماواتِ وَكَواكِبَها لَنْ تُعطِيَ نُورَها، وَسَتَكُونُ الشَّمسُ مُظلِمَةً عِندَ طُلُوعِها، وَالقَمَرُ لَنْ يُعطِيَ نُورَهُ.

11 Щ е накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

يَقُولُ اللهُ: «سَآتِي بِمَصائِبَ عَلَى العالَمِ، وَسَأُعاقِبُ الأشرارَ عَلَى شَرِّهِمْ. سَأضَعُ نِهايَةً لِكِبرِياءِ المُستَكبِرِينَ، وَأحُطُّ كِبرِياءَ المُتَجَبِّرِينَ.

12 Щ е направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

وَسَأجعَلُ البَشَرَ أندَرَ مِنَ الذَّهَبِ النَقِيِّ، وَالنّاسَ مِنْ ذَهَبِ مَدِينَةِ أُوفِيرَ.

13 З атова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

وَلِهَذا سَأُزَلزِلُ السَّماواتِ، وَأهُزُّ الأرْضَ مِنْ مَكانِها.» سَيَقَعُ هَذا فِي يَومِ اشتِعالِ غَضَبِ اللهِ القَدِيرِ.

14 Т е ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

سَيَكُونُ النّاسُ كَغَزالٍ قَدْ صِيدَ، وَكَغَنَمٍ بِلا راعٍ يَجْمَعُها. وَسَيَلجأُ كُلُّ واحِدٍ إلَى شَعبِهِ، وَيَهرُبُ كُلُّ واحِدٍ إلَى بَلَدِهِ.

15 В секи, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

وَكُلُّ مَنْ وُجِدَ مِنهُمْ سَيُطعَنُ، وَكُلُّ مَنْ أُمسِكَ سَيُقتَلُ بِالسَّيفِ.

16 М ладенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

سَيُمَزَّقُ أطفالُهُمْ أمامَ عُيُونِهِمْ، وَسَتُنهَبُ بُيُوتُهُمْ، وَتُغتَصَبُ نِساؤُهُمْ.

17 Е то, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

يَقُولُ اللهُ: «ها أنا أُهَيِّجُ المادِيِّينَ ضِدَّهُمْ. فَهُمْ لا يَرتَشُونَ بِالفِضَّةِ وَلا بِالذَّهَبِ.

18 Н о <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

سَيُمَزِّقُونَ الفِتيانَ بِأقواسُهُمُ، وَلَنْ يَرحَمُوا الرُّضَّعَ، وَلَنْ يُشفِقُوا عَلَى الأطفالِ.

19 И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

وَبابِلُ – الَّتِي هِيَ أجمَلُ مَمالِكِ الأرْضِ وَمَجدُ الكِلدانِيِّينَ وَفَخرُهُمْ – سَتَكُونُ مِثلَ سَدُومَ وَعَمُورَةَ حِينَ دَمَّرَهُما اللهُ.

20 Н икога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

فَلَنْ يَسْكُنَها أحَدٌ إلَى الأبَدِ. لَنْ يَنْصِبَ بَدَوِيٌّ خَيمَتَهُ فِيها، وَلَنْ يَرعَى الرُّعاةُ غَنَمَهُمْ.

21 Н о диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

بَلْ سَتَعِيشُ فِيها الحَيواناتُ البَرِّيَةُ، وَسَتَسكُنُ بُيُوتَهُمُ البُومُ. سَيَسكُنُ النَّعامُ هُناكَ، وَسَيَلعَبُ الماعِزُ الوَحشِيُّ فِيها.

22 Х иени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.

سَتَصيحُ الضِّباعُ فِي أبراجِها، وَالذِّئابُ فِي قُصُورِها المُترَفَةِ. نِهايَتُها قَرِيبَةٌ، وَلَنْ تَطُولَ أيّامُها.»