1 Т огава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

ثُمَّ دَعا إسْحاقُ يَعقُوبَ وَبارَكَهُ، وَأوصاهُ: «لا تَتَزَوَّجْ مِنَ امْرأةٍ كَنْعانِيَّةٍ.

2 С тани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

بَلِ اذْهَبْ فَوراً إلَى فَدَّانَ أرامَ. إلَى بَيتِ بَتُوئِيلَ، أبِي أُمِّكَ. وَتَزَوَّجِ امْرأةً مِنْ هُناكَ، مِنْ بَناتِ خالِكَ لابانَ.

3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

لْيُبارِكْكَ اللهُ الجَبّارُ. وَلْيُعطِكَ أبْناءً كَثِيرِينَ فَتُصْبِحَ أباً لِمَجمُوعَةٍ مِنَ الشُّعُوبِ.

4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

لِيُبارِكْكَ اللهُ كَما بارَكَ إبْراهِيمَ، أنتَ وَنَسلَكَ مَعاً. لِيُبارِكْكَ هَكَذا فَتَمْتَلِكَ الأرْضَ الَّتِي تَعِيشُ فِيها غَرِيباً، الأرْضَ الَّتِي أعطاها اللهُ لإبْراهِيمَ.»

5 Т ака Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

فَأرْسَلَ إسْحاقُ يَعقُوبَ. فَمَضَى يَعقُوبُ إلَى فَدَّانَ أرامَ، إلَى لابانَ بْنِ بَتُوئِيلَ الأرامِيِّ الَّذِي كانَ أخا رِفْقَةَ، أُمِّ يَعقُوبَ وَعِيسُو.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

عَلِمَ عِيسُو أنَّ إسْحاقَ بارَكَ يَعقُوبَ وَأرسَلَهُ إلَى فَدَّانَ أرامَ لِيَتَزَوَّجَ مِنِ امْرأةٍ مِنْ هُناكَ. وَعَلِمَ أيضاً أنَّ إسْحاقَ لَمّا بارَكَهُ أوصاهُ: «لا تَتَزَوَّجْ مِنَ امْرأةٍ كَنْعانِيَّةٍ.»

7 и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

وَعَلِمَ أنَّ يَعقُوبَ أطاعَ أباهُ وَأُمَّهُ وَذَهَبَ إلَى فَدَّانَ أرامَ.

8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

فَفَهِمَ عِيسُو أنَّ أباهُ إسْحاقَ لَمْ يَكُنْ راضِياً عَنِ الكَنْعانِيّاتِ.

9 т о Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

فَذَهَبَ عِيسُو إلَى إسْماعِيلَ وَتَزَوَّجَ مِنْ مَحلَةَ بِنْتِ إسْماعِيلَ بْنِ إبْراهِيمَ، أُختِ نَبايُوتَ، عَلَى زَوجَتَيهِ. حُلْمُ يَعْقُوبَ فِي بَيتَ إيل

10 Я ков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

وَغادَرَ يَعقُوبُ بِئْرَ السَّبْعِ مُتَّجِهاً إلَى حارانَ.

11 И , като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

وَوَصَلَ إلَى مَكانٍ حَيثُ باتَ لَيلَتَهُ هُناكَ، لِأنَّ الشَّمْسَ قَدْ غَرُبَتْ. فَأخَذَ أحَدَ الحِجارَةِ فِي ذَلِكَ المَكانِ وَوَضَعَهُ تَحتَ رَأْسِهِ، وَاسْتَلْقَى فِي ذَلِكَ المَكانِ لِيَنامَ.

12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

وَرَأى فِي حُلْمٍ سُلَّماً قائِمَةً عَلَى الأرْضِ. وَقِمَّتُها تَصِلُ السَّماءَ. وَكانَتْ مَلائِكَةُ اللهِ تَصعَدُ وَتَنْزِلُ عَلَيها.

13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

وَكانَ اللهُ واقِفاً فَوْقَها. فَقالَ اللهُ: «أنا إلَهُ أبِيكَ إبْراهِيمَ، وَإلَهُ إسْحاقَ. سَأُعطِيكَ وَنَسلَكَ الأرْضَ الَّتِي أنتَ مُضطَجِعٌ عَلَيها.

14 Т воето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

وَسَيَكُونُ نَسلُكَ بِعَدَدِ ذَرّاتِ تُرابِ الأرْضِ. وَسَيَنتَشِرُونَ غَرْباً وَشَرقاً وَشَمالاً وَجَنُوباً. وَسَتأْتِي عَلَى كُلِّ شُعُوبِ الأرْضِ بَرَكَةٌ مِنْ خِلالِكَ وَخِلالِ نَسلِكَ.

15 Е то, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

«وَها أنا مَعَكَ. سَأحمِيكَ حَيثُما تَذهَبُ. وَسَأُعِيدُكَ إلَى هَذِهِ الأرْضِ. وَسَتَعلَمُ أنِّي لَمْ أترُكْكَ حِينَ أفِي بِوَعدِيَ لَكَ.»

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

فَأفاقَ يَعقُوبُ مِنْ نَومِهِ وَقالَ: «إنَّ اللهَ فِي هَذا المَكانِ حَقّاً وَأنا لا أعلمُ!»

17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

فَخافَ وَقالَ: «ما أرْهَبَ هَذا المَكانَ! ما هَذا سِوَى بَيْتِ اللهِ! وَما هَذِهِ سِوَى بَوّابَةِ السَّماءِ!»

18 Н а сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

فَبَكَّرَ يَعقُوبُ فِي الصَّباحِ، وَأخَذَ الحَجَرَ الَّذِي وَضَعَهُ تَحْتَ رَأِسِهِ، وَأقامَهُ نَصَباً تَذْكاريّاً، وَسَكَبَ فَوقَهُ زَيتاً.

19 И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

وَسَمَّى ذَلِكَ المَكانَ بَيتَ إيلَ. وَكانَ اسْمُ المَدِينَةِ لُوزَ قَبلَ ذَلِكَ.

20 Т огава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

وَنَذَرَ يَعقُوبُ نَذْراً فَقالَ: «إنْ كانَ اللهُ مَعِي، وَإنْ حَمانِي فِي رِحلَتِي هَذِهِ، وَأعطانِي طَعاماً لِآكُلَ وَثِياباً لِألبَسَ.

21 т ака щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

وَإنْ أرجَعَنِي بِأمانٍ إلَى أهلِي، فَإنَّ يهوه سَيَكُونُ هُوَ إلَهِي.

22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

وَسَأجعَلُ هَذا الحَجَرَ الَّذِي أقَمْتُهُ نَصَباً تَذْكاريّاً يَكُونُ بَيتَ اللهِ. وَسَأُعطِي اللهَ عُشْرَ كُلِّ شَيءٍ يُعطِينِي.»