1 ( По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

أحمَدُكَ مِنْ كُلِّ قَلبِي يا اللهُ. أُرَنِّمُ لَكَ أمامَ كُلِّ الآلِهَةِ.

2 Щ е ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

أنحَنِي تُجاهَ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ. وَأُحمَدُ اسْمَكَ مِنْ أجلِ أمانَتِكَ وَمَحَبَّتِكَ. لأنَّكَ رَفَعْتَ اسْمَكَ وَكَلِمَتَكَ فَوقَ كُلِّ شَيءٍ.

3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

استَجَبتَ لِي يَومَ دَعَوتُكَ، وَشَدَّدْتَ نَفسِي.

4 Щ е Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

سَيُسَبِّحُكَ، يا اللهُ ، كُلُّ مُلُوكِ الأرْضِ حِينَ يَسمَعُونَ كَلامَكَ.

5 Д а! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

وَليَتَغَنُّوا بِما يَفعَلُهُ اللهُ لأنَّ مَجدَ اللهِ عَظِيمٌ!

6 З ащото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

اللهُ مُمَجَّدٌ، غَيرَ أنَّهُ يَنتَبِهُ لِلمُتَواضِعِينَ، وَيَعرِفُ المُتَعالِينَ لَكِنَّهُ يَنأى عَنهُمْ.

7 Д аже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

إنْ سِرتُ فِي وَسَطِ ضِيقٍ لا تَدَعُ غَضَبَ عَدُوِّيَ يَقضِي عَلَيَّ، بَلْ تَمُدُّ يَدَكَ وَتُخَلِّصُنِي بِيَمِينِكَ.

8 Г оспод ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

اللهُ سَيَقتَصُّ لِي مِنْ أعدائِي لأنَّ رَحْمَتَكَ إلَى الأبَدِ، يا اللهُ. أنتَ خَلَقْتَنا بِيَدَيكَ، فَلا تَتَخَلَّ عَنّا.