1 З ащото, братя, желая да знаете, че, <макар> да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

أيُّها الإخوَةُ، أُرِيدُ أنْ أُذَكِّرَكُمْ بِأنَّ آباءَنا كانُوا تَحتَ السَّحابَةِ. وَعَبَرُوا جَمِيعاً البَحرَ الأحمَرَ.

2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

وَتَعَمَّدُوا جَمِيعاً فِي السَّحابَةِ وَفِي البَحرِ خاضِعينَ لِمُوسَى.

3 и всички да са яли от същата духовна храна,

وَأكَلُوا جَمِيعاً الطَّعامَ الرُّوحِيَّ نَفسَهُ.

4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

وَشَرِبُوا جَمِيعاً الشَّرابَ الرُّوحِيَّ نَفسَهُ. فَقَدْ كانُوا يَشرَبُونَ مِنَ الصَّخرَةِ الرُّوحِيَّةِ الَّتِي كانَتْ تَتبَعُهُمْ، وَكانَتْ تِلكَ الصَّخرَةُ هِيَ المَسِيحَ.

5 & lt;пак> в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

لَكِنَّ اللهَ لَمْ يَرضَ عَنْ أكثَرِهِمْ، فَقُتِلُوا فِي البَرِّيَّةِ.

6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

وَقَدْ حَدَثَتْ هَذِهِ الأُمُورُ مِثالاً لَنا، لِئَلّا نَكُونَ مِمَّنْ يَشتَهُونَ أُمُوراً شِرِّيرَةً مِثلَهُمْ.

7 Н ито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

فَلا تَكُونُوا عَبَدَةَ أوثانٍ كَما كانَ بَعضٌ مِنهُمْ. كَما يَقُولُ الكِتابُ: «جَلَسَ الشَّعبُ لِيَأكُلُوا وَيَشْرَبُوا، وَنَهَضُوا لِيُرَفِّهُوا عَنْ أنفُسِهِمْ.»

8 Н ито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

ولا يَنبَغي أنْ نَزني كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَسَقَطَ مِنهُمْ ثَلاثَةٌ وَعِشرُونَ ألفاً أمواتاً فِي يَومٍ واحِدٍ!

9 Н ито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

وَأنْ لا نُجَرِّبَ المَسِيحَ، كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَقَتَلَتهُمُ الحَيّاتُ.

10 Н ито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

وَلا تَتَذَمَّرُوا، كَما فَعَلَ بَعضٌ مِنهُمْ، فَأماتَهُمُ المَلاكُ المُهلِكُ.

11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

حَدَثَتْ لَهُمْ هَذِهِ مِثالاً لَنا، وَكُتِبَتْ مِنْ أجلِ تَحذِيرِنا، نَحنُ الَّذِينَ أدرَكَتْنا نِهايَةُ العُصُورِ.

12 Т ака щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

فَليَحذَرْ مَنْ يَظُنُّ أنَّهُ ثابِتٌ لِئَلّا يَسقُطَ.

13 Н икакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

لَمْ تُصِبكُمْ تَجرِبَةٌ لا تَأتِي عَلَى غَيرِكُمْ مِنَ البَشَرِ، لَكِنْ يُمكِنُكُمْ أنْ تَثِقُوا بِاللهِ الَّذي لا يَسمَحُ بِأنْ تُجَرَّبُوا فَوقَ طاقَتِكُمْ، بَلْ يُوفِّرُ مَعَ التَّجرِبَةِ مَنفَذاً، لِكَيْ تَقدِرُوا أنْ تَحتَمِلُوا.

14 З атова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

وَخُلاصَةُ الحَدِيثِ، أيُّها الإخوَةُ الأحِبّاءُ، اهرُبُوا مِنْ عِبادَةِ الأوثانِ.

15 Г оворя като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

أنا أُحَدِّثُكُمْ كَعُقَلاءَ، فَاحكُمُوا بِأنفُسِكُمْ عَلَى ما أقُولُ.

16 Ч ашата, която биде благословена, <и която> ние благославяме, не е ли <това> да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

ألَيسَتْ كَأْسُ البَرَكَةِ الَّتِي نُبارِكُ اللهَ مِنْ أجلِها، هِيَ أنْ نَشتَرِكَ مَعاً فِي دَمِ المَسِيحِ؟ ألَيسَ الخُبزُ الَّذِي نَكسِرُهُ، هُوَ أنْ نَشتَرِكَ فِي جَسَدِ المَسِيحِ؟

17 т ъй като ние, <ако и да> сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

فَالرَّغِيفُ الواحِدُ مِنَ الخُبزِ يَعنِي أنَّنا نَحنُ الكَثِيرِينَ نُؤَلِّفُ جَسَداً واحِداً، لِأنَّ لَنا جَمِيعاً نَصِيباً فِي الرَّغِيفِ.

18 Г ледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

تَأمَّلُوا ما يَفعَلُهُ بَنُو إسرائِيلَ. ألَيسَ الَّذِينَ يَأكُلُونَ الذَّبائِحَ، هُمْ مُشارِكُونَ فِي المَذبَحِ؟

19 К азвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? <Не>.

فَماذا أعنِي بِهَذا؟ هَلْ أعنِي أنَّ لِلطَّعامِ المَذبُوحِ لِلأوثانِ قِيمَةً، أوْ أنَّ لِلوَثَنِ قِيمَةً؟

20 Н о <казвам>, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

لا، بَلْ ما أعنِيهِ هُوَ أنَّ ما يُضَحِّي بِهِ هَؤُلاءِ النّاسُ فَإنَّما يُضَحُّونَ بِهِ لِلأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، لا للهِ! وَأنا لا أُرِيدُكُمْ أنْ تَكُونُوا شُرَكاءَ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ.

21 Н е можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

فَلا يُمكِنُكُمْ أنْ تَشرَبُوا كَأْسَ الرَّبِّ وَكَأْسَ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ أيضاً. وَلا يُمكِنُكُمْ أنْ تَشتَرِكُوا فِي مِائِدَةِ الرَّبِّ وَمائِدَةِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ أيضاً.

22 И ли искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

أمْ لَعَلَّنا نُحاوِلُ أنْ نُثِيرَ غَيرَةَ الرَّبِّ؟ ألَعَلَّنا أقوَى مِنهُ؟ فَاسْتَخدِمُوا حُرِّيَتَكُمْ لِمَجدِ اللهِ.

23 В сичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

لِي الحَقُّ فِي أنْ أفعَلَ أيَّ شَيءٍ، لَكِنْ لَيسَ كُلُّ شَيءٍ نافِعاً. لِي الحَقُّ فِي أنْ أفعَلَ أيَّ شَيءٍ، لَكِنْ لَيسَ كُلُّ شَيءٍ يَبنِي.

24 Н икой да не търси своята лична <полза>, но <всеки ползата> на другиго.

فَعَلَى كُلِّ واحِدٍ أنْ لا يَنظُرَ إلَى مَصالِحِهِ الشَّخصِيَّةِ، بَلْ إلَى مَصالِحِ الآخَرِينَ.

25 В сичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате <за него> заради съвестта си;

كُلُوا كُلَّ ما يُباعُ فِي المَلحَمَةِ دُونَ استِفسارٍ عَنْ أصلِهِ.

26 з ащото "Господна е земята и всичко що има в нея".

فَكَما يَقُولُ الكِتابُ: «الأرْضُ وَكُلُّ ما فِيها مُلكٌ لِلرَّبِّ.»

27 А ко някой от невярващите ви покани <на угощение>, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате <за него> заради съвестта си.

وَإذا دَعاكَ شَخصٌ غَيرُ مُؤمِنٍ إلَى طَعامٍ، وَقَبِلْتَ الدَّعوَةَ، فَكُلْ أيَّ شَيءٍ يُوضَعُ أمامَكَ. وَلا تَطرَحْ أسئِلَةً عَنِ اللَّحمِ تَتَعَلَّقُ بِالضَّميرِ.

28 Н о, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

لَكِنْ إذا قالَ لَكَ أحَدُهُمْ: «هَذا لَحمٌ قُدِّمَ ذَبِيحَةً لِلأوثانِ،» فَلا تَأكُلْ مِنهُ، مِنْ أجلِ الشَّخصِ الَّذِي أخبَرَكَ، وَمِنْ أجلِ الضَّمِيرِ.

29 с ъвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

لا ضَمِيرِكَ أنتَ، بَلْ ضَمِيرِ الشَّخصِ الآخَرِ. وَهَذا هُوَ السَّبَبُ الوَحِيدُ، إذْ لا يَنبَغي أنْ يُقَيِّدَ حُرِّيَّتِي ضَمِيرُ شَخصٍ آخَرَ.

30 А ко аз с благодарение <Богу> участвувам <в яденето>, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

وَبِما أنِّي آكُلُ شاكِراً، فَلِماذا يُوَجَّهُ إلَيَّ الانتِقادُ بِسَبَبِ شَيءٍ أشكُرُ اللهَ عَلَيهِ؟

31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

فَإنْ كُنتُمْ تَأكُلُونَ أوْ تَشرَبُونَ، أوْ مَهما فَعَلْتُمْ، فَافعَلُوهُ مِنْ أجلِ مَجدِ اللهِ.

32 Н е ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

وَلا تَضَعُوا عَقَباتٍ أمامَ اليَهُودِ وَلا أمامَ غَيرِ اليَهُودِ أوْ أمامَ الَّذِينَ يَنتَمُونَ إلَى كَنِيسَةِ اللهِ.

33 к акто и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но <ползата> на мнозина, за да се спасят.

وَأنا أفعَلُ هَذا لإرضاءِ الجَمِيعِ بِكُلِّ طَرِيقَةٍ مُمكِنَةٍ، غَيرَ ساعٍ إلَى ما فِيهِ مَصلَحَتِي بَلْ مَصلَحَةِ الجَمِيعِ، راجِياً أنْ يَخلُصُوا.