1 Т огава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذهَبْ إلَى فِرعَوْنَ لِأنِّي قَسَّيتُ قَلبَهُ وَقُلُوبَ خُدّامِهِ كَي أُظهِرَ مُعجِزاتِي فِي وَسَطِهِمْ،

2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

وَلِكَيْ تُخبِرَ أولادَكَ وَأحفادَكَ بِما عَمِلْتُهُ بِالمِصْرِيِّينَ، وَتُخبِرَهُمْ بِالمُعجِزاتِ الَّتِي عَمِلْتُها، فَتَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.»

3 Т огава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

فَأتَى مُوسَى وَهارُونُ إلَى فِرعَوْنَ وَقالا لَهُ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ يهوه إلَهُ العِبرانِيِّينَ: ‹حَتَّى مَتَى تَرفُضُ أنْ تَتَواضَعَ أمامِي؟ أطلِقْ شَعبِي لِيَعبُدَنِي.

4 З ащото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

فَإنْ رَفَضْتَ، سَآتِي بِالجَرادِ عَلَى بَلَدِكَ وَأرْضِكَ فِي الغَدِ،

5 т е ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

فَيُغَطِّي سَطحَ الأرْضِ حَتَّى لا يَستَطِيعَ أحَدٌ أنْ يَرَى الأرْضَ. وَسَيَأْكُلُ الجَرادُ ما تَبَقَّى لَكُمْ بَعدَ ضَربَةِ البَرَدِ. سَيَأْكُلُ كُلَّ أشجارِكُمُ النّابِتَةِ فِي الحَقلِ.

6 и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона.

بَلْ سَتَمتَلِئُ بِها بُيُوتُكَ وَبُيُوتُ خُدّامِكَ وَبَيَوتُ كُلِّ المِصرِيِّينَ. وَسَتَرَى أنْتَ ما لَمْ يَرَهُ آباؤُكَ وَأجدادُكَ مُنذُ أنْ وُجِدُوا عَلَى الأرْضِ إلَى اليَومِ!›» ثُمَّ اسْتَدارَ وَخَرَجَ مِنْ عِنْدِ فِرعَوْنَ.

7 Т огава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

فَقالَ خُدّامُ فِرعَوْنَ لَهُ: «إلَى مَتَى سَيَبقَى هَذا الرَّجُلُ فَخّاً لَنا؟ أطلِقِ الرِّجالَ لِيَعبُدُوا إلَهَهُمْ. ألا تَرَى أنَّ مِصرَ قَدْ خَرِبَتْ؟»

8 Т огава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

فاسْتُدْعِيَ مُوسَى وَهارُونُ إلَى فِرعَوْنَ، فَقالَ لَهُما: «اذْهَبُوا وَاعْبُدُوا إلَهَكُمْ. لَكِنْ، مَنِ الَّذينَ سَيَذْهَبُونَ؟»

9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

فَقالَ مُوسَى: «سَنَذْهَبُ جَمِيعاً مَعَ شُبّانِنا وَشُيُوخِنا وَأبْنائِنا وَبَناتِنا وَغَنَمِنا وَبَقَرِنا، لِأنَّ لَدَينا عِيداً للهِ لِنَحتَفِلَ بِهِ.»

10 Т огава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

فَقالَ فِرعَوْنُ ساخِراً: «يَكُونُ اللهُ مَعَكُمْ بِالفِعلِ إذا أطلَقْتُ أولادَكُمْ مَعَكُمْ! أنْتُما تُخْفِيانِ خُطَّةً شِرِّيرَةً.

11 Н е така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

يُمكِنُ لِلرِّجالِ فَقَطْ أنْ يَذهَبُوا وَيَعْبُدُوا اللهَ ، لِأنَّ هَذا ما تُرِيدانِهِ.» ثُمَّ طَرَدَهُما فِرعَوْنُ مِنْ أمامِهِ.

12 Т огава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

فَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُدَّ يَدَكَ عَلَى أرْضِ مِصرَ لَيأتِيَ الجَرادُ عَلَى أرْضِ مِصرَ وَيَأْكُلَ كُلَّ عُشْبٍ أخضَرَ فِي الأرْضِ تَرَكَهُ البَرَدُ.»

13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

فَمَدَّ مُوسَى عَصاهُ عَلَى أرْضِ مِصرَ، فَساقَ اللهُ رِيحاً شَرقِيَّةً عَلَى الأرْضِ طِيلَةَ النَّهارِ وَاللَّيلِ. وَحِينَ جاءَ الصَّباحُ، ساقَتِ الرِّيحُ الشَّرْقِيَّةُ الجَرادَ.

14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

أتَى الجَرادُ عَلَى كُلِّ أرْضِ مِصْرَ وَاستَقَرَّ فِيها. كانَتِ المأساةُ عَظيمَةً، إذْ لَمْ يَأْتِ جَرادٌ كَهَذا مِنْ قَبلُ، وَلَنْ يَأْتِيَ.

15 З ащото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

فَقَدْ غَطَّى الجَرادُ سَطحَ الأرْضِ، حَتَّى سَادَتِ الظُّلْمَةُ. وَأكَلَ كُلَّ نَباتٍ فِي الأرْضِ وَكُلَّ ثِمارِ الأشْجارِ الَّتِي بَقِيَتْ بَعدَ ضَرْبَةِ البَرَدِ. لَمْ يَتَبَقَّ شَيءٌ أخضَرُ بَينَ الأشْجارِ وَالنَّباتاتِ فِي أرْضِ مِصرَ.

16 Т огава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

فَأسرَعَ فِرعَوْنُ بِاستِدعاءِ مُوسَى وَهارُونَ، وَقالَ: «أخطَأْتُ إلَى يهوه إلَهِكُما وَإلَيكُما.

17 Н о сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

وَالآنَ، اغفِرا خَطِيَّتِي هَذِهِ المَرَّةَ، وَصَلِّيا إلَى يهوه إلَهِكُما أنْ يُزِيلَ عَنِّيَ هَذا المَوتَ.»

18 И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

فَخَرَجَ مُوسَى مِنْ عِنْدِ فِرعَوْنَ وَصَلَّى إلَى اللهِ.

19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

فَأرْسَلَ اللهُ رِيحاً غَربِيَّةً قَوِيَّةً حَمَلَتِ الجَرادَ وَألقَتْهُ فِي البَحرِ الأحمَرِ، حَتَّى لَمْ تَبْقَ جَرادَةٌ واحِدَةٌ فِي أرْضِ مِصرَ.

20 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

لَكِنَّ اللهَ قَسَّى قَلْبَ فِرعَوْنَ كَي لا يُطلِقَ بَنِي إسْرائِيلَ. الظَّلام

21 Т огава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُدَّ يَدَكَ نَحوَ السَّماءِ لِيَأْتِيَ ظَلامٌ عَلَى أرْضِ مِصرَ، حَتَّى إنَّهُ يَكادُ أنْ يُلمَسَ لِشِدَّتِهِ!»

22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

فَمَدَّ مُوسَى يَدَهُ نَحْوَ السَّماءِ، فَحلَّ ظَلامٌ شَدِيدٌ عَلَى أرْضِ مِصرَ لِمُدَّةِ ثَلاثَةِ أيّامٍ،

23 Х ората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

حَتَّى لَمْ يَعُدِ أحَدٌ يَقدِرُ أنْ يَرَى الآخَرَ. وَلَمْ يَقُمْ أحَدٌ مِنْ مَكانِهِ لِثَلاثَةِ أيّامٍ. وَأمّا بَنُو إسْرائِيلَ فَكانَ لَدَيهِمْ نُورٌ فِي بُيُوتِهِمْ.

24 Т огава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

فَاسْتَدعَى فِرعَوْنُ مُوسَى وَقالَ لَهُ: «اذهَبُوا وَاخْدِمُوا اللهَ ، لكِنْ تَبقَى غَنَمُكُمْ وَبَقَرُكُمْ. وَيُمكِنُ لِأولادِكُمْ أيضاً أنْ يَذهَبُوا مَعَكُمْ.»

25 Н о Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

فَقالَ مُوسَى: «بَلْ أنتَ أيضاً سَتُعطِيَنا قَرابينَ وَذَبائِحَ لِنَذْبَحَ لإلَهِنا.

26 & lt;тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

وَمَواشِينا تَذهَبُ مَعَنا، فَلا يَبقَى مِنها رَأْسٌ واحِدٌ، لِأنَّنا سَنَذْبَحُ منْها أثَناءَ عِبادَةِ إلَهِنا. وَلا نَعرِفُ ماذا سَنَذْبَحُ للهِ بِالتَّحْدِيدِ حَتَّى نَصِلَ إلَى هُناكَ.»

27 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

لَكِنَّ اللهَ قَسَّى قَلبَ فِرعَوْنَ، وَلَمْ يُرِدْ أنْ يُطلِقَهُمْ.

28 Т огава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

وَقالَ فِرعَوْنُ لِمُوسَى: «ابْتَعِدْ عَنِّي! احذَرْ! لا تَرَنِي ثانِيَةً، فَحِينَ تَرانِي سَتَمُوتُ.»

29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

وَقالَ مُوسَى: «كَما قُلْتَ بِالفِعلِ، لَنْ أراكَ ثانِيَةً.»