1 Е то, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са <като> гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

ما أجمَلَكِ يا حَبِيبَتِي! ما أجمَلَكِ! عَيناكِ كَيَمامَتَينِ خَلفَ نِقابِكِ. شَعْرُكِ كَقَطِيعِ ماعِزٍ يَنحَدِرُ مِنْ عَلَى جَبَلِ جِلْعادَ.

2 З ъбите ти са като стадо <ново>-стрижени овце< >Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

وَأسنانُكِ كَقَطِيعِ النِّعاجِ المَجْزُوزَةِ وَالمَغسُولَةِ للِتَوِّ. كُلٌّ مِنْها أنْجَبَتْ تَوأمَينِ! وَليسَ فِيها عَقِيمٌ.

3 У стните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

شَفَتاكِ كَخَيطِ الأُرجُوانِ، وَفَمُكِ بَدِيعٌ. كَفَلَقَةِ رُمّانَةٍ هُوَ خَدُّكِ تَحتَ خِمارِكِ.

4 Ш ията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

عُنُقُكِ كَبُرجِ داوُدَ، مَبنِيٌّ بِصُفُوفٍ مِنَ الحِجارَةِ وَألفُ تُرسٍ مُعُلَّقٌ عَلَيهِ، مِنْ كُلِّ نَوعٍ مِنْ أنواعِ تُرُوسِ المُحارِبِينَ.

5 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

ثَدْياكِ كابنَيِّ ظَبيٍ، كَتَوأمَينِ يَرعَيانِ بَينَ الزَّنابِقِ.

6 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

إلَى جَبَلِ المُرِّ سَأذهَبُ، وَإلَى تَلَّةِ البَخُورِ، إلَى أنْ يَصحُوَ النَّهارُ وَتَختَفِي ظِلالُ اللَّيلِ.

7 Т и си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

كُلُّ ما فِيكِ بَدِيعٌ، يا حَبِيبَتِي، وَلَيسَ فِيكِ عَيبٌ.

8 Д ойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

تَعالِي مَعِي مِنْ لُبنانَ، يا عَرُوسِي، تَعالِي مَعِي مِنْ لُبنانَ. أسرِعِي بِالنُّزُولِ مِنْ قِمَّةِ جَبَلِ أمانَةَ، مِنْ قِمَّةِ جَبَلِ سَنِيرَ وَجَبَلِ حَرْمُونَ، مِنْ عَرائِنِ الأُسُودِ، مِنَ الجِّبالِ الَّتِي تَطُوفُ فِيها النُّمُورُ.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един <поглед> от очите си, С една огърлица на шията си.

يا عَزِيزَتِي، قَد سَبَيتِ قَلبِي، يا عَرُوسِي، لَقَد سَبَيتِ قَلبِي بِلَمحَةٍ واحِدَةٍ مِنْ عَينَيكِ، بِخَرَزَةٍ واحِدَةٍ مِنْ عِقدِكِ.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

ما أبدَعَ حُبَّكِ، يا عَزِيزَتِي، يا عَرُوسِي! حُبُّكِ ألَذُّ مِنَ النَّبِيذِ، وَرائِحَةُ زُيُوتِكِ الفَوّاحَةُ أحلَى مِنْ كُلِّ عِطرٍ.

11 О т устните ти, невесто, капе мед <като> от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

شَفَتاكِ تَقطُرانِ شَهْداً، يا عَرُوسِي. وَتَحتَ لِسانِكِ عَسَلٌ وَحَلِيبٌ. شَذا ثِيابِكِ كَشَذا أرزِ لُبنانَ.

12 Г радина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

بُستانٌ مُقفَلٌ هِيَ عَزِيزَتِي وَعَرُوسِي، بَستانٌ مُقفَلٌ وَيَنبُوعٌ مَختُومٌ.

13 Т воите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

حُقُولُكِ المَروِيَّةُ بُسْتانُ رُمّانٍ فِيهِ أفْضَلُ الثِّمارِ، تَحمِلُ الحِنّاءَ وَأطياباً وَنارِدِينَ.

14 Н ард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета <доставящи благоухания като> ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

تَحْمِلَ النّارِدِينَ وَالزَّعفَرانَ وَالقَصَبَ وَالقِرفَةَ وَالمُرَّ وَالصَّبرَ، مَعَ أفضَلِ الأطيابِ.

15 Г радински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

أنتِ كَيَنبُوعٍ فِي بُستانٍ. كَبِئرِ ماءٍ عَذبٍ، وَكَجَداوِلَ تَتَدَفَّقُ مِنْ جِبالِ لُبنانَ. هِيَ تَقُولُ:

16 С ъбуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

استَيقِظِي، أيَّتُها الرِّيحُ الشَّمالِيَّةُ. وَهُبِّي، أيَّتُها الرِّيحُ الجَنُوبِيَّهُ عَلَى بُستانِهِ هُبِّي وَانْشُرِي أطيابَهُ. لِيَأتِ حَبِيبِي إلَى بُستانِهِ، وَليَأكُلْ ثِمارَهُ الرّائِعَةَ.