1 А вместо Иехония, Иоакимовия син, се възцари цар Седекия, Иосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя.

وَمَلَكَ المَلِكُ صِدْقِيّا بْنُ يُوشِيّا مَكانَ كُنْياهُو بْنِ يَهُوياقِيمَ. وَهُوَ الَّذِي عَيَّنَهُ نَبُوخَذْناصَّرُ مَلِكاً فِي أرْضِ يَهُوذا.

2 Н о ни той, ни слугите му, ни людете на земята, послушаха думите на Господа, които говори чрез пророк Еремия.

وَلَمْ يَستَمِعْ هُوَ وَخُدّامُهُ وَشَعبُ الأرْضِ لِكَلامِ اللهِ الَّذِي قالَهُ عَلَى فَمِ إرْمِيا النَّبِيِّ.

3 И цар Седекия изпрати Еухала, Селемиевия син и Софония, син на свещеник Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа нашия Бог.

وَأرسَلَ المَلِكُ صِدْقِيّا يَهُوخَلَ بْنَ شَلَمْيا وَصَفَنْيا بْنَ مَعَسِيّا الكاهِنِ إلَى إرْمِيا النَّبِيِّ بِهَذِهِ الرِّسالَةِ: «صَلِّ لأجلِنا إلَى إلَهِنا.»

4 З ащото Еремия <още> влизаше и излизаше между людете, понеже не бяха го турили в тъмница.

وَكانَ إرْمِيا يَتَحَرَّكُ بِحُرِّيَّةٍ وَسطَ الشَّعبِ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، إذْ لَمْ يَكُنْ قَدْ وُضِعَ فِي السِّجنِ بَعدُ.

5 И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.

وَكانَ جَيشُ فِرعَوْنَ قَدْ خَرَجَ مِنْ مِصرَ، وَالبابِلِيُّونَ الَّذِينَ كانُوا يُحاصِرُونَ مَدينَةَ القُدْسِ قَدْ سَمِعُوا بِما عَمِلَهُ جَيْشُ فِرعَوْنَ، وَلِذا تَرَكُوا مَوقِعَهُمْ عِندَ مَدينَةِ القُدْسِ.

6 Т огава дойде Господното слово към пророк Еремия и рече:

وَجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا النَّبِيِّ فَقالَ:

7 Т ака казва Господ, Израилевият Бог: По тоя начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: هَذا ما تَقُولانِهِ – يا يَهُوخَلُ وَصَفَنْيا – إلَى مَلِكِ يَهُوذا: ‹جَيشُ فِرعَوْنَ الَّذِي خَرَجَ لِيُساعِدَكَ سَيَعُودُ إلَى أرْضِهِ مِصرَ.

8 Х алдейците пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат, и ще го изгорят с огън.

وَالبابِلِيُّونَ سَيَرجِعُونَ وَيُحارِبُونَ هَذِهِ المَدِينَةَ. سَيَسْتَولُونَ عَلَيها وَيَحرِقُونَها بِالنّارِ.›

9 Т ака казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹لا تَخدَعُوا أنفُسَكُمْ فَتَقُولُوا: سَيَرحَلُ البابِلِيُّونَ بِلا شَكٍّ، لأنَّهُمْ لَنْ يَرحَلُوا.

10 З ащото даже, ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят тоя град с огън.

وَحَتَّى لَو ضَرَبُوا كُلَّ جَيشِ البابِلِيِّينَ الَّذِينَ يُحارِبُونَكُمْ، فَلَمْ يَبقَ سِوَى رِجالٍ جَرحَى فِي خَيامِهِمْ، فَإنَّهُمْ سَيَقُومُونَ وَيُحرِقُونَ هَذِهِ المَدِينَةَ.›»

11 И когато войската на халдейците беше се оттеглила от Ерусалим, поради страха от Фараоновата войска,

وَعِندَما تَرَكَ جَيشُ البابِلِيِّينَ مَوقِعَهُ عِندَ مَدينَةِ القُدْسِ بِسَبَبِ اقتِرابِ جَيشِ فِرعَوْنَ،

12 т огава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с <другите> люде.

أرادَ إرْمِيا الخُرُوجَ مِنَ مَدينَةِ القُدْسِ إلَى أرْضِ بَنْيامِيْنَ، لِيَأخُذَ حِصَّتَهُ مِنَ الأرْضِ مَعَ باقِي الشَّعبِ هُناكَ.

13 И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците.

وَعِندَما جاءَ إلَى بَوّابَةِ بَنْيامِيْنَ كانَ هُناكَ حارِسٌ يُدعَى يَرْئِيّا بْنَ شَلَمْيا بْنَ حَنَنِيّا. قَبَضَ هَذا عَلَى إرْمِيا النَّبِيِّ، فَقالَ: «أنتَ تُرِيدُ الانضِمامَ إلَى البابِلِيِّينَ!»

14 А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, но хвана Еремия та го заведе при първенците.

فَقالَ إرْمِيا لِيَرْئِيّا: «هَذا كَذِبٌ، فَأنا لَنْ أنضَمَّ إلَى البابِلِيِّينَ.» وَلَكِنَّ يَرئِيّا لَمْ يَسمَعْ لَهُ. وَلِذا قَبَضَ يَرْئِيّا عَلَى إرْمِيا وَأحضَرَهُ إلَى الرُّؤَساءِ.

15 И първенците се разгневиха на Еремия та го биха, и туриха го в тъмница в къщата на писача Ионатан, защото нея бяха направили на тъмница.

فَغَضِبَ الرُّؤَساءُ عَلَى إرْمِيا وَضَرَبُوهُ وَحَبَسُوهُ فِي بَيتِ يُوناثانَ الكاتِبِ، لأنَّهُمْ كانُوا قَدْ حَوَّلُوا بَيتَهُ إلَى سِجنٍ.

16 С лед като Еремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите, и Еремия беше седял там много дни,

وَلَمّا أتَى إرْمِيا إلَى الزَّنازِينِ، بَقِيَ هُناكَ أيّاماً كَثِيرَةً.

17 т огава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си, като рече: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

وَأرسَلَ المَلِكُ صِدْقِيّا وَأحضَرَهُ إلَيهِ، وَاستَجوَبَهُ المَلِكُ فِي بَيتِ المَلِكِ سِرّاً، فَقالَ: «هَلْ هُناكَ كَلِمَةٌ مِنَ اللهِ ؟» فَأجابَ إرْمِيا: «نَعَمْ، هُناكَ كَلِمَةٌ: سَتُسَلَّمُ إلَى يَدِ مَلِكِ بابِلَ.»

18 П ри това Еремия рече на цар Седекия: Що съм съгрешил на тебе или на слугите ти, или на тия люде, та ме туриха в тъмница?

ثُمَّ قالَ إرْمِيا لِلمَلِكِ صِدْقِيّا: «بِماذا أخطَأتُ إلَيكَ أوْ إلَى خُدّامِكَ أوْ إلَى هَذا الشَّعبِ حَتَّى وَضَعتُمُونِي فِي السِّجنِ؟

19 Г де са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде против вас или против тая земя?

وَأينَ أنبِياؤُكُمُ الَّذِينَ تَنَبَّأُوا لَكُمْ وَقالُوا: ‹لَنْ يَأتِيَ مَلِكُ بابِلَ عَلَيكُمْ وَعَلَى هَذِهِ الأرْضِ؟›

20 З атова слушай, сега, моля, господарю мой царю нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе щото да не ме накараш да се върна в къщата на писача Ионатана, за да не умра там.

وَالآنَ يا سَيِّدِي المَلِكَ، تَكَرَّمْ وَاسمَعْ طَلَبِي. أرجُوكَ، لا تُعِدْنِي إلَى بَيتِ يُوناثانَ الكاتِبُ، فَإنِّي سَأمُوتُ هُناكَ.»

21 Т огава цар Седекия заповяда, и предадоха Еремия да бъде пазен в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, догдето се свърши всичкият хляб на града. И така Еремия седеше в двора на стражата.

فَأمَرَ المَلِكُ بِوَضعِ إرْمِيا فِي ساحَةِ السِّجنِ. وَأمَرَ بِأنْ يُعطَى رَغِيفَ خُبزٍ يَومِيّاً مِنْ شارِعِ الخَبّازِينَ، حَتَّى لَمْ يَتَبَقَّ خُبزٌ فِي المَدِينَةِ. وَمَكَثَ إرْمِيا فِي ساحَةِ السِّجنِ.