1 С лед това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

وَسَألَ داوُدُ: «هَلْ بَقِيَ أيُّ فَرْدٍ مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ؟ أُرِيدُ أنْ أُظْهِرَ لَهُ لُطْفاً وَإحْساناً، مِنْ أجلِ يُوناثانَ.»

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

وَكانَ لَعائلَةِ شاوُلَ خادِمٌ يُدْعَى صِيبا. فأحْضَرَهُ الخَدَمُ إلَى داوُدَ. فقال لهُ المَلِكُ: «هَلْ أنْتَ صِيبا؟» قالَ صِيبا: «نَعَمْ أنا خادِمُكَ صِيبا.»

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

فَقالَ المَلِكُ: «هَلْ بَقِيَ أيُّ شَخْصٍ مِنْ عائِلَةِ شاوُلَ؟ أُريدُ أنْ أصْنَعَ لَهُ إحْساناً وَخَيْراً.» فَقالَ صِيبا لِلمَلِكِ داوُدَ: «هُناكَ ابْنٌ لِيُوناثانَ ما زالَ حَيّاً وَهُوَ أعْرَجُ فِي سَاقَيهِ.»

4 И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

فَقالَ الملِكُ لِصيِبا: «أيْنَ هُوَ هَذا الابْنُ؟» فقالَ صِيبا لِلمَلِك: «إنَّهُ فِي مَنْزِلِ ماكِيرَ بْنِ عَمِّيئِيلَ فِي لُودَبارَ.»

5 Т огава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

حِينَئِذٍ أرْسَلَ المَلِكُ بَعْضاً مِنْ ضُبّاطِهِ إلَى لُودَبارَ لِيُحْضِروا ابنَ يُوناثانَ مِنْ مَنْزِلِ ذَلِكَ الرَّجُلِ.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

جاءَ مَفِيبُوشَثُ بْنُ يُوناثانَ إلَى داوُدَ وَانْحَنَى أمامَهُ بِرأسِهِ نَحْوَ الأرْضِ. قالَ داوُدُ: «أأنْتَ مَفِيبُوشَثُ؟» فَقالَ مَفِيبُوشَثُ: «نَعَمْ سَيِّدِي، هَذا أنا خادِمُكَ مَفِيبُوشَثُ.»

7 И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

فَقالَ لَهُ داوُدُ: «لا تَخَفْ، سَأُحْسِنُ إلَيْكَ مِنْ أجلِ وَالِدِكَ يُوناثانَ. سَأُعِيدُ لَكَ أرْضَ جَدِّكَ شاوُلَ كُلَّها. وَسَتَتَناوَلُ طَعامَكَ عَلَى مائِدَتِي دائِماً.»

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

وَانْحَنى مَفِيبُوشَثُ مِنْ جَدِيدٍ أمامَ داوُدَ، وَقالَ: «أنا لَسْتُ أفْضَلَ مِنْ كَلْبٍ مَيتٍ لَكِنَّكَ تَتَصَرَّفُ مَعِي بِكَثِيرٍ مِنَ الطّيبَةِ.»

9 Т огава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

فَاسْتَدْعَى المَلِكُ صِيبا خادِمَ شاوُلَ، وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ أعْطَيتُ حَفِيدَ سَيِّدِكَ مَفِيبُوشَثَ كُلَّ ما كانَ لِشاوُلَ وَعائِلتِهِ.

10 Т и, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш <доходите>, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

سَتَعْمَلُ أنْتَ في أرْضِ مَفِيبُوشَثَ وكَذَلِكَ أبْناؤكَ وخَدَمُكَ. سَتَحْصُدُ المحاصِيلَ، فَيَحْصُلَ حفيدُ سَيِّدِكَ عَلَى الكَثيرِ مِنَ الطّعامِ لِيَأْكُلَهُ. لكنْهُ سَيَجلِسُ دائِماً إلَى مائِدَتِي.» وَكانَ لِصِيبا خَمْسَةَ عَشَرَ ابْناً وعِشرِينَ خادِماً.

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, <рече царят>, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

فقالَ لِلْمَلِكِ داود: «أنا خادِمُك. وسأفَعَلُ كُلَّ ما يَأْمُرُني بِهِ مَولايَ المَلِكُ.» وَهَكَذا جَلَسَ مَفِيبُوشَثُ إلَى مائِدةِ داوُدَ كما لَوْ كانَ أحَدَ أبْناءِ المَلِكِ.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

وكانَ لَهُ ابْنٌ شابٌ يُدْعى مِيخا. وقَدْ أصْبَحَ كُلُّ النّاسِ في عائِلةِ صِيبا خُدّامَ مَفِيبُوشَثَ.

13 Т ака Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

كان مَفِيبُوشَثُ أعْرَجَ السّاقينِ ويَعيشُ في مَدينَةِ القُدْسِ. وفي كُلِّ يومٍ، كانَ يَجلِسُ إلَى مائِدَةِ المَلِكِ لِتَناوُلِ الطّعامِ.