1 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.

لَمْ يَكُنْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَلِكٌ عَلَى إسْرائِيلَ. وَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَتْ قَبِيلَةُ دانَ تَسْعَى لِلحُصُولِ عَلَى أراضٍ تَسْكُنُ فِيها. إذْ لَمْ تَكُنْ حَتَّى ذَلِكَ الوَقْتِ قَدْ خُصِّصَتْ أراضٍ لَها بَينَ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

2 И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,

فَأرْسَلَ الدّانِيُّونَ خَمْسَةَ رِجالٍ شُجعانٍ مِنْ كُلِّ قَبِيلَتِهِمْ، مِنْ صُرْعَةَ وَمِنْ أشْتَأُولَ لِيَتَفَحَّصُوا الأرْضَ وَيَستَكشِفُوها، وَقالُوا لَهُمْ: «اذْهَبُوا وَاستَكشِفُوا الأرْضَ!» فَذَهَبُوا إلَى مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، حَتَّى وَصَلُوا إلَى بَيتِ مِيخا، فَباتُوا لَيلَتَهُمْ هُناكَ.

3 & lt;защото>, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?

وَبَينَما هُمْ فِي بَيتِ مِيخا، مَيَّزُوا لَهجَةَ الَّلاوِي الشّابِ، فَذَهَبُوا إلَيهِ وَسَألُوهُ: «مَنْ أحضَرَكَ إلَى هُنا؟ وَماذا تَفعَلُ فِي هَذا المَكانِ؟ وَماذا لَكَ فِيْهِ؟»

4 А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.

فَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ فَعَلَ مِيخا كَذا وَكَذا لِي وَوَظَّفَنِي، فَصِرْتُ كاهِنَهُ.»

5 И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.

فَقالُوا لَهُ: «اسْتِفسِرْ مِنَ اللهِ لِكَي تَعرِفَ إنْ كُنّا سَنَنجَحُ فِي مَسعانا.»

6 А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.

فَقالَ الكاهِنُ لَهُمْ: «اذْهَبُوا بِسَلامٍ، فَاللهُ ساهِرٌ عَلَى مَسعاكُمْ.»

7 Т огава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.

فَذَهَبَ الرِّجالُ الخَمسَةُ. وَلَمّا وَصَلُوا إلَى لايِشَ، رَأَوْا الشَّعبَ هُناكَ ساكِنِينَ بِأمانٍ حَسَبَ حُكْمِ الصَّيدُونِيِّينَ. كانُوا يَسكُنُونَ فِي هُدُوءٍ وَطُمَأْنِينَةٍ، وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُفسِدُ فِي الأرْضِ، وَلا حاكِمٌ ظالِمٌ. وَكانُوا بَعِيدِينَ عَنِ الصَّيدُونِيِّينَ، وَلَمْ تَكُنْ بَيْنَهُمْ وَبَيْنَ أرامَ مُعاهَدَةٌ.

8 Т е, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво <ще кажете> вие?

فَجاءُوا إلَى أقرِبائِهِمْ فِي صُرْعَةَ وَأشْتَأُولَ، فَسَألَهُمْ أقرِباؤُهُمْ: «ماذا لَدَيكُمْ مِنْ أخبارٍ؟»

9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие <още> седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.

فَقالُوا: «قُومُوا نَذْهَبْ لِنَهجُمَ عَلَيهِمْ. فَقَدْ رَأينا الأرْضَ وَهِيَ جَيِّدَةٌ جِدّاً. ألَنْ تَفعَلُوا شَيئاً؟ لا تَتَباطَأُوا، بَلِ ادخُلُوا الأرْضَ وَامتَلِكُوها.

10 К ато отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.

عِندَما تَذْهَبُونَ، سَتَأْتُونَ إلَى شَعبٍ مُطمَئِنٍّ، وَالأرْضُ مَفتُوحَةٌ أمامَكُمْ، إذْ ضَمِنَ اللهُ لَكُمُ السَّيطَرَةَ عَلَيها. هِيَ مَكانٌ فِيهِ مِنْ كُلِّ خَيراتِ الأرْضِ.»

11 И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия.

فانطَلَقَ سِتُّ مِئَةِ رَجُلٍ مِنْ قَبِيلَةِ دانَ مُسَلَّحِينَ لِلحَرْبِ، مِنْ صُرْعَةَ وَأشْتَأُولَ.

12 И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, <както се казва и> до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.

وَذَهَبُوا وَخَيَّمُوا عِنْدَ قَرْيَةِ يَعارِيمَ فِي يَهُوذا. وَلِهَذا سُمِّيَ ذَلِكَ المَكانُ «مُخَيَّمَ دانَ» حَتَّى يَومِنا هَذا. وَهِيَ تَقَعُ إلَى الشَّرْقِ مِنْ قَرْيَةِ يَعارِيمَ.

13 И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.

وَمِنْ مُخَيَّمِ دانَ، عَبَرُوا إلَى مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ، وَجاءُوا إلَى بَيتِ مِيخا.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.

ثُمَّ تَكَلَّمَ الرِّجالُ الخَمْسَةُ الَّذِينَ سَبَقَ أنْ ذَهَبُوا لاستِكْشافِ الأرْضِ، وَقالُوا لِأقرِبائِهِمْ: «هَلْ تَعلَمُونَ أنَّهُ يُوجَدُ فِي هَذِهِ البُيُوتِ ثَوبٌ كَهَنُوتِيٌّ وَأصنامٌ بَيتِيَّةٌ وَوَثَنٌ مَسبُوكٌ مِنْ مَعدَنٍ؟ فَقَرِّرُوا الآنَ ما يَنْبَغِي أنْ تَفعَلُوهُ.»

15 И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (<ще каже>, в Михеевата къща) и го поздравиха.

فانعَطَفُوا إلَى ذَلِكَ الاتِّجاهِ. وَجاءُوا إلَى بَيتِ الَّلاوِي الشّابِّ، بَيتِ مِيخا. وَألقَوْا عَلَيهِ التَّحِيَّةَ.

16 И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.

وَكانَ الرِّجالُ الدّانِيُّونَ المُسَلَّحُونَ السِّتُّ مِئَةٍ واقِفِينَ عِندَ مَدخَلِ البَوّابَةِ.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.

فَدَخَلَ الرِّجالُ الخَمسَةُ الَّذِينَ سَبَقُوا أنِ اسْتَكْشَفُوا الأرْضَ، وَأخَذُوا التِّمثالَ المَسبُوكَ وَالثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ. وَكانَ الكاهِنُ واقِفاً عِندَ مَدْخَلِ البَوّابَةِ مَعَ الرِّجالِ السِّتِّ مِئَةٍ المُسَلَّحِينَ لِلحَرْبِ.

18 И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?

فَلَمّا دَخَلَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ بَيتَ مِيخا، وَأخَذُوا الصَّنَمَ وَالثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ وَالتِّمثالَ المَسبُوكَ، قالَ الكاهِنُ لَهُمْ: «ما الَّذِي تَفعَلُونَهُ؟»

19 А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?

فَقالُوا لَهُ: «اصْمِتْ! أَغْلِقْ فَمَكَ وَتَعالَ مَعَنا، وَكُنْ أباً وَكاهِناً لَنا. أتُفَضِّلُ أنْ تَكُونَ كاهِناً لِبَيتِ رَجُلٍ واحِدٍ عَلَى أنْ تَكُونَ كاهِناً لِقَبِيلَةٍ وَعَشِيرَةٍ فِي إسْرائِيلَ؟»

20 Н а това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.

فَسُرَّ الكاهِنُ بِهَذا الكَلامِ، وَأخَذَ الثَّوبَ الكَهَنُوتِيَّ وَالأصنامَ البَيتِيَّةَ وَالصَّنَمَ، وَمَضَى مَعَهُمْ.

21 И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.

فَاسْتَدارُوا وَمَضَوا فِي طَرِيقِهِمْ، وَوَضَعُوا صِغارَهُمْ وَمَواشِيهِمْ وَمُمْتَلَكاتِهِمْ فِي المُقَدِّمَةِ.

22 К огато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.

وَكانُوا بَعِيدِينَ جِدّاً عَنْ بَيتِ مِيخا عِندَما اسْتُدعِيَ الرِّجالُ السّاكِنُونَ فِي البُيُوتِ قُرْبَ بَيتِ مِيخا، لَكِنَّهُمْ أدرَكُوا الدّانِيِّينَ.

23 И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?

وَنادُوا عَلَى الدّانِيِّينَ، فَالْتَفَتَ الدّانِيُّونَ وَقالُوا لِمِيخا: «ما لَكَ قَدِ اسْتَدعَيتَ رِجالَكَ؟»

24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?

فَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ أخَذْتُمْ آلِهَتِي الَّتِي صَنَعْتُها وَكاهِنِي وَغادَرْتُمْ. فَماذا تَبَقَّى لِي؟ وَكَيفَ تَقُولُونَ لِي: ‹ما لَكَ؟›»

25 А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

فَقالَ لَهُ الدّانِيُّونَ: «لا تَرفَعْ صَوتَكَ بَيننا، وَإلّا هاجَمَكَ رِجالٌ غاضِبُونَ، وَقَتَلُوكَ أنتَ وَأهلَ بَيتِكَ.»

26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.

ثُمَّ مَضَى الدّانِيُّونَ فِي طَرِيقِهِمْ. فَلَمّا رَأى مِيخا أنَّهُمْ أقوَى مِنْهُ، عادَ إلَى بَيتِهِ.

27 Т е, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.

وَهَكَذا أخَذَ الدّانِيُّونَ ما صَنَعَهُ مِيخا، وَأخَذُوا كاهِنَهُ. وَجاءُوا إلَى لايِشَ حَيثُ يَسْكُنُ شَعبٌ مُسالِمٌ مُطمَئِنٌّ، وَقَتَلُوهُمْ بِسُيُوفِهِمْ، وَأحرَقُوا المَدِينَةَ.

28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха <изново> и се заселиха в него.

وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُنقِذُهُمْ، لِأنَّهُمْ بَعِيدِينَ عَنْ صَيدُونَ. وَلَمْ تَكُنْ بَينَهُمْ وَبَينَ أرامَ أيَّةُ مُعاهَدَةٍ. وَكانَتِ المَدِينَةُ فِي الوادِي الَّذِي يَعُودُ إلَى بَيْتِ رَحُوبَ. وَأعادُوا بِناءَ المَدِينَةِ، وَاستَقَرُّوا فِيها.

29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.

وَسَمُّوا المَدِينَةَ دانَ عَلَى اسْمِ جَدِّهِمْ دانَ بنِ يَعقُوبَ. وَلَكِنَّ اسْمَ المَدِينَةِ الأصلِيَّ هُوَ لايِشُ.

30 Т огава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.

ثُمَّ نَصَبَ الدّانِيُّونَ الصَّنَمَ لِأنفُسِهِمْ. وَخَدَمَ يُوناثانُ بْنُ جَرشُومَ بْنُ مُوسَى، وَأولادُهُ كَكَهَنَةٍ لِعَشِيرَةِ الدّانِيِّينَ حَتَّى سُبْيَ بَنوْ إسْرائِيلَ مِنَ أرْضِهِمْ.

31 Т ака те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.

وَهَكَذا نَصَبُوا لِأنفُسِهِمِ الصَّنَمَ الَّذِي صَنَعَهُ مِيخا، طَوالَ المُدَّةِ الَّتِي كانَ فِيها بَيْتُ اللهِ فِي شِيلُوهَ.