1 С амуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.

وَلَمّا شاخَ صَمُوئِيلُ، عَيَّنَ ابنَيهِ قاضِيَينِ لإسْرائِيلَ.

2 И мето на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.

وَكانَ اسْمُ ابنِهِ الأوَّلِ يُوئِيلَ، وَالثّانِي أبِيّا. وَكانَ يُوئِيلُ وَأبِيّا قاضِيَينِ فِي بِئرِ السَّبعِ.

3 Н о синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха <та отиваха> след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.

لَكِنَّ ابنَي صَمُوئِيلَ لَمْ يَعِيشا باستِقامَةٍ مِثلَ أبِيهِما، بَلِ انْحَرَفا وَراءَ رِبْحِ المالِ بِالرَّشاوِي وَظُلْمِ النَّاسِ.

4 Т огава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:

فاجتَمَعَ كُلُّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ مَعاً، وَذَهَبُوا إلَى الرّامَةِ لِلِقاءِ صَمُوئِيلَ.

5 Е то, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.

وَقالُوا لَهُ: «أنْتَ شِخْتَ، وَابْناكَ لا يَعِيشانِ حَياةً مُستَقِيمَةً مِثلَكَ، وَالآنَ عَيِّنْ مَلِكاً لِيَحكُمْ عَلَينا كَما هُوَ الحالُ عِندَ كُلِّ الأُمَمِ الأُخرَى.»

6 О баче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

طَلَبَ الشُّيُوخُ مَلِكاً، فَاسْتاءَ صَمُوئِيلُ وَصَلَّى إلَى اللهِ.

7 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.

فَأجابَ اللهُ صَمُوئِيلَ: «افعَلْ ما طَلَبَهُ الشَّعبُ مِنكَ. إنَّهُمْ لا يَرفُضُونَكَ أنتَ، بَلْ يَرفُضُونَنِي أنا. إذْ لا يُرِيدُونَنِي أنْ أكُونَ مَلِكاً عَلَيهِمْ.

8 С поред всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.

وَهُمْ يَفعَلُونَ ما فَعَلُوهُ عَلَى الدَّوامِ. فَبَعدَ أنْ أخْرَجتُهُمْ مِنْ مِصْرَ قَدِيماً، تَرَكُونِي وَعَبَدُوا آلِهَةً أُخْرَى. وَهُمْ يَعمَلُونَ الأمْرَ نَفسَهُ بِكَ.

9 С ега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

فَاسْتَمِعْ إلَى الشَّعبِ، وَافعَلْ ما يَقُولُونَهُ. لَكِنْ حَذِّرْهُمْ. وَأخبِرهُمْ بِما يُمكِنُ أنْ يَفعَلَهُ المَلِكُ بِهِمْ. وَاشرَحْ لَهُمْ كَيفَ يُمكِنُ للِمَلِكِ أنْ يَحكُمَ شَعباً.»

10 С амуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.

طَلَبَ هَؤُلاءِ مَلِكاً. فَأخبَرَهُمْ صَمُوئِيلُ كُلَّ ما قالَهُ اللهُ.

11 К аза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.

قالَ صَمُوئِيلُ: «إنْ حَكَمَكُمْ مَلِكٌ، فَهَذا ما سَيَفعَلُهُ: سَيَأخُذُ أولادَكُمْ لَيَقُودُوا مَركَباتِهِ وَيَصِيرُوا فُرْساناً فِي جَيشِهِ وَيَركُضُوا أمامَ عَرَبَتِهِ.

12 И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и <ще ги поставя> да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.

«سَيُجْبِرُ المَلِكُ أولادَكُمْ عَلَى دُخُولِ جَيشِهِ. هُوَ سَيَختارُ مَنْ سَيَكُونُونَ قادَةَ أُلُوفٍ أوْ قادَةَ خَماسِينَ. سَيُجبِرُ المَلِكُ بَنِيكُمْ على العَمَلِ فِي حِراثَةِ حُقولِهِ وَجَمْعِ حَصادِهِ وَصُنْعِ أسلِحَةٍ وَأدَواتٍ لِمَركَباتِهِ.

13 Щ е взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.

«سَيَأخُذُ المَلِكُ بَناتَكُمْ لِيَعمَلْنَ صانِعاتِ عُطُورٍ وَطَبّاخاتٍ وَخَبّازاتٍ.

14 И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

«سَيَأخُذُ المَلِكُ أفْضَلَ حُقُولِكُمْ وَكُرُومِكُمْ وَبَساتِينِ زَيتُونِكُمْ. سَيَنتَزِعُها مِنكُمْ وَيُعطِيها لِضُبّاطِهِ وَمَسؤُولِيهِ.

15 Щ е взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.

وَسَيَأخُذُ عُشْرَ مَزرُوعاتِكُمْ وَعِنَبِكُمْ وَسَيُعطِيها لِضُبّاطِهِ وَمَسؤُولِيهِ.

16 И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.

«سَيَأخُذُ المَلِكُ خَدَمَكُمْ وَخادِماتِكُمْ. وَسَيَأخُذُ خِيارَ بَقَرِكُمْ وَحَمِيرِكُمْ. وَسَيَستَعمِلُها كُلَّها لِشُغلِهِ الخاصِّ.

17 Щ е взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.

وَسَيَأخُذُ عُشْرَ مَواشِيكُمْ. وَسَتَصِيرُونَ أنتُمْ أنفُسُكُمْ عَبِيداً لِلمَلِكِ.

18 В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.

حِينَئِذٍ، سَتَصرُخُونَ ضِيقاً مِنَ المَلِكِ الَّذِي اختَرتُمُوهُ. لَكِنَّ اللهَ لَنْ يَستَجِيبَ لَكُمْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ.»

19 О баче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,

لَكِنَّ الشَّعبَ رَفَضُوا أنْ يُصغُوا إلَى صَمُوئِيلَ. وَقالُوا: «لا، بَلْ نُرِيدُ أنْ يَحكُمَنا مَلِكٌ.

20 з а да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

حِينَئِذِ سَنَكُونُ مِثلَ الأُمَمِ الأُخرَى، فَيَقُودُنا مَلِكٌ وَيُحارِبُ حُرُوبَنا.»

21 И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.

فَسَمِعَ صَمُوئِيلُ ما قالَهُ الشَّعبُ، وَتَكَلَّمْ بِهِ عَلَى مَسامِعِ اللهِ.

22 А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

فَأجابَ اللهُ: «اسمَعْ لَهُمْ وَنَصِّبْ عَلَيهِمْ مَلِكاً.» فَقالَ صَمُوئِيلُ لِشُيُوخِ إسْرائِيلَ: «سَيَكُونُ لَكُمْ مَلِكٌ. فاذهَبُوا الآنَ إلَى بُيُوتِكُمْ.»