1 З ащото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

فَلَيسَ لَدَى الشَّرِيعَةِ إلّا ظِلُّ الخَيراتِ الآتِيَةِ. فَهِيَ لا تَحمِلُ نَفسَ جَوهَرِ الأشياءِ الحَقِيقِيَّةِ. فَالشَّرِيعَةُ لا تَقدِرُ أبَداً، بِنَفسِ الذَّبائِحِ الَّتِي تُقَدَّمُ سَنَةً بَعدَ أُخْرَى، أنْ تُكَمِّلَ الَّذِيْنَ يَقتَرِبُونَ مِنَ اللهِ فِي العِبادَةِ.

2 Д ругояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

وَلَو كانَ فِي مَقدُورِها أنْ تُكَمِّلَهُمْ، أفَما كانُوا يَتَوَقَّفُونَ عَنْ تَقدِيمِها؟ فَلَو تَطَهَّرُوا بِشَكلٍ نِهائِيٍّ مِنْ خَطاياهُمْ، لَما شَعَرُوا بِذَنبِ خَطاياهُمْ!

3 Н о в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

لَكِنَّ الذَّبائِحَ هِيَ تَذكارٌ لِخَطاياهُمْ كُلَّ سَنَةٍ.

4 З ащото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

فَلا يُمكِنُ لِدَمِ الثِّيْرانِ وَالتُّيوسِ أنْ يَنزِعُ الخَطايا.

5 З атова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

لِهَذا عِندَما جاءَ المَسِيحُ إلَى العالَمِ قالَ للهِ: «أنتَ لَمْ تُرِدْ ذَبِيْحَةً وَتَقدِمَةً، لَكِنَّكَ أعدَدْتَ لِي جَسَداً.

6 В сеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

لَمْ تَسُرَّكَ الذَّبائِحُ الصَّاعِدَةُ وَقَرابِيْنُ الخَطِيَّةِ.

7 Т огава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

ثُمَّ قُلْتُ: ‹فَكَما هُوَ مَكتُوبٌ عَنِّي فِي مَخطُوطَةِ الكِتابِ: ها أنا قَدْ جِئْتُ لأفعَلَ مَشِيئَتَكَ يا اللهُ.›»

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

قالَ أوَّلاً: «أنتَ لا تُرِيْدُ ذَبائِحَ وَتَقدِماتٍ، ذَبائِحَ صاعِدَةً وَقَرابِيْنَ خَطِيَّةٍ، وَلا تُسَرُّ بِها،» مَعَ أنَّ الشَّرِيعَةَ كانَتْ تَطلُبُ تَقدِيْمَ هَذِهِ الذَّبائِحِ.

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

ثُمَّ قالَ: «هَأنَذا قَدْ جِئْتُ لِأفعَلَ مَشِيئَتَكَ.» وَهُوَ بِهَذا يَضَعُ النِّظامَ الأوَّلَ جانِباً لِكَيْ يُؤَسِّسَ الثّانِيَ.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

فَبِهَذِهِ المَشِيئَةِ نَحْنُ مُقَدَّسُونَ، بِذَبِيْحَةِ جَسَدِ يَسُوعَ المَسِيحِ مَرَّةً واحِدَةً إلَى الأبَدِ.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

فَكُلُّ كاهِنٍ يَهُودِيٍّ يَقِفُ لِيُؤَدِّيَ وَاجِباتِهِ الدِّيْنِيَّةَ كُلَّ يَومٍ، فَيُقَدِّمَ مَرَّةً تِلْوَ المَرَّةِ نَفسَ الذَّبائِحِ الَّتِي لا تَقدِرُ أنْ تَنزَعَ الخَطايا.

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

أمّا المَسيحُ، فَبَعدَ أنْ قَدَّمَ ذَبِيحَةً مُفرَدَةً عَنِ الخَطايا مَرَّةً واحِدَةً إلَى الأبَدِ، جَلَسَ عَنْ يَمِينِ اللهِ.

13 т а оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

وَهُوَ الآنَ يَنتَظِرُ أنْ يُجْعَلَ أعداؤُهُ مِسنَداً لِقَدَمَيْهِ.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

فَبِذَبِيْحَةٍ واحِدَةٍ جَعَلَ المُؤمِنينَ المُقَدَّسينَ كامِلِيْنَ إلَى الأبَدِ.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

وَيَشهَدُ لَنا الرُّوحُ القُدُسُ عَنْ هَذِهِ الحَقيقَةِ أيضاً فَيَقُولُ أوَّلاً:

16 Е то заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

«هَذا هُوَ العَهدُ الَّذِي سَأقطَعُهُ مَعَهُمْ بَعدَ تِلكَ الأيّامِ، يَقُولُ الرَّبُّ: سَأضَعُ شَرائِعِي فِي قُلُوبِهِمْ، وَأكتُبُها فِي عُقُولِهِمْ.»

17 " И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

ثُمَّ يَقولُ: «وَلَنْ أعُودَ أذكُرُ خَطاياهُمْ وَآثامَهُمْ.»

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

فَعِندَما تَكُونُ هُناكَ مَغفِرَةٌ لِهَذِهِ الخَطايا وَالآثامِ، لا تَعُودُ هُناكَ حاجَةٌ لِقُربانٍ عَنِ الخَطايا. الدُّخُولُ إلَى مَحضَرِ الله

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

لِهَذا أيُّها الإخوَةُ، لَنا جُرأةٌ لِلدُّخُولِ إلَى قُدسِ الأقداسِ بِدَمِ يَسُوعَ.

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

فَنَحنُ نَدخُلُ طَرِيقاً جَدِيداً حَيّاً فَتَحَهُ يَسوعُ أمامَنا عَبْرَ السِّتارَةِ، أيْ جَسَدِهِ.

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

إذْ لَنا كاهِنٌ عَظِيْمٌ يَتَوَلَّى مَسؤُولِيَّةَ بَيتِ اللهِ،

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

فَلْنَدخُلْ إذاً مَحضَرَ اللهِ بِقَلْبٍ مُخلِصٍ، وَبِيَقِيْنٍ نابِعٍ مِنَ الإيمانِ. إذْ إنَّ قُلُوبَنا قَدْ رُشَّتْ فَتَطَهَّرَتْ مِنَ الضَّميرِ الشِّرِّيرِ، وَأجسادَنا غُسِلَتْ بِماءٍ نَقِيٍّ.

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

فَلِنَتَمَسَّكْ إذاً بِقُوَّةٍ بِالرَّجاءِ الَّذِي نَعْتَرِفُ بِهِ، لأنَّ مَنْ وَعَدَناَ أمينٌ. شَدِّدُوا بَعضُكُمْ بَعضا

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

فَلْيَنتَبِهْ كُلُّ واحِدٍ إلَى الآخَرِ مُحَرِّضاً إيّاهُ عَلَى المَزِيْدِ مِنَ المَحَبَّةِ وَالأعمالِ الصّالِحَةِ.

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

فَلا يَنبَغِي أنْ نَتَوَقَّفَ عَنْ الِاجتِماعِ مَعاً، كَما يَفعَلُ بَعضُهُمْ. بَلْ لِنَجتَمِعْ لِكَي يُشَجِّعَ أحَدُنا الآخَرَ أكثَرَ فَأكثَرْ، خاصَّةً أنَّ يَومَ الرَّبِّ يَقتَرِبُ! التَّمَسُّكُ بِالنِّعمَة

26 З ащото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

فَإنَّهُ إنْ تَعَمَّدْنا الاسْتِمَرارَ فِي الخَطِيَّةِ، بَعْدَ أنْ تَلَقَّينا مَعْرِفَةَ الحَقِّ، فَلَنْ تُقْبَلَ ذَبيحَةٌ أُخْرَى عَنْ خَطايانا،

27 н о едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

بَلْ يَبقَىْ أنْ نَتَوَقَّعَ دَيْنُونَةً وَناراً هائِجَةً سَتَلتَهِمُ الَّذِيْنَ يُعادُونَ اللهَ!

28 Н якой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

مَنْ كانَ يُخالِفُ شَرِيْعَةَ مُوسَى، كانَ يُنَفَّذُ فِيْهِ حُكْمُ المَوتِ بِلا رَأْفَةٍ بِناءً عَلَى شَهادَةِ شاهِدَينِ أوْ ثَلاثَةِ شُهُودٍ.

29 & lt;тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

فَتَصَوَّرُوا ما يَستَحِقُّهُ مِنْ عِقابٍ أشَدَّ مَنْ داسَ ابنَ اللهِ، وَاحتَقَرَ دَمَ العَهدِ الَّذي قَدَّسَهُ، وَأهانَ رُوحَ النِّعمَةِ!

30 З ащото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

فَنَحنُ نَعرِفُ اللهَ الَّذِي قالَ: «لِيَ الانتِقامُ، وَأنا الَّذِي سَيُجازِي.» وَنَعرِفُ مَنْ قالَ أيضاً: «الرَّبُّ سَيَحكُمُ عَلَى شَعبِهِ.»

31 С трашно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

فَما أفظَعَ الوُقُوعَ بَيْنَ يَدَيِّ اللهِ الحَيِّ! الصَّبرُ وَالإيمان

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

تَذَكَّرُوا تِلكَ الأيّامَ الأُولَى لإيمانِكُمْ، عِندَما استُنِرْتُمْ بِنُورِ البِشارَةِ، فَصَبَرْتُمْ عَلَى الآلامِ الكَثيرَةِ.

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

تَعَرَّضْتُمْ أحْياناً لِلإهاناتِ وَالمُضايَقاتِ العَلَنِيَّةِ، وَكُنتُمْ تَتَعاطَفُونَ أحياناً أُخْرَى مَعَ الَّذِينَ عُومِلُوا بِهَذِهِ الطَّريقَةِ.

34 З ащото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

وَأنتُمْ لَمْ تَتَألَّمُوا بِسَبَبِ الَّذِيْنَ سُجِنُوا فَحَسْبُ، لَكِنَّكُمْ قَبِلتُمْ بِفَرَحٍ مُصادَرَةَ مُمتَلَكاتِكُمْ أيضاً، لِأنَّكُمْ عَرَفْتُمْ أنَّ لَكُمْ شَيئاً أفضَلَ، شَيئاً سَيَدُومُ.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

فَلا تَخْسَروا ثِقَتَكُمُ الَّتِي سَتَعُودُ عَلَيكُمْ بِمُكافَأةٍ عَظِيْمَةٍ.

36 З ащото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

لا بُدَّ لَكُمْ مِنَ الصَّبْرِ حَتَّى تَنالُوا ما وَعَدَ اللهُ بِهِ، بَعدَ أنْ تَكُونُوا قَدْ أطَعتُمُوهُ.

37 " Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

لَمْ يَبقَ الآنَ إلّا القَلِيلُ مِنَ الوَقتِ، «وَسَيَأْتِي مَنْ وَعَدَ بِالمَجِيءِ. وَلَنْ يَتَأخَّرَ.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

البارُّ بِالإيمانِ يَحيا. وَإنِ ارْتَدَّ فَلَنْ أُسَرَّ بِهِ.»

39 Н ие, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

لَكِنَّنا لَسنا مِنْ بَينِ الَّذِينَ يَرتَدُّونَ فَيَهلِكُونَ، بَلْ مِنَ الَّذِينَ لَهُمُ الإيمانُ فَيَخلُصُونَ.