1 З ащото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

La legge infatti, avendo solo l'ombra dei beni futuri e non la realtà stessa delle cose, non può mai rendere perfetti quelli che si accostano a Dio con gli stessi sacrifici che vengono offerti continuamente, anno dopo anno.

2 Д ругояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

Altrimenti si sarebbe cessato di offrirli, perché gli adoratori, una volta purificati, non avrebbero avuto piú alcuna coscienza dei peccati.

3 Н о в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

In quei sacrifici invece si rinnova ogni anno il ricordo dei peccati,

4 З ащото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

poiché è impossibile che il sangue di tori e di capri tolga i peccati.

5 З атова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Perciò, entrando nel mondo, egli dice: «Tu non hai voluto né sacrificio né offerta, ma mi hai preparato un corpo;

6 В сеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

tu non hai gradito né olocausti né sacrifici per il peccato.

7 Т огава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

Allora io ho detto: Ecco, io vengo nel rotolo del libro è scritto di me; io vengo per fare, o Dio, la tua volontà.

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

Dopo aver detto: «Tu non hai voluto e non hai gradito né sacrificio né offerta né olocausti né sacrifici per il peccato, che sono offerti secondo la legge»,

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

egli aggiunge: «Ecco, io vengo per fare, o Dio, la tua volontà». Egli toglie il primo, per stabilire il secondo.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

Per mezzo di questa volontà, noi siamo santificati mediante l'offerta del corpo di Gesú Cristo, fatta una volta per sempre.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

E, mentre ogni sacerdote è in piedi ogni giorno ministrando e offrendo spesse volte i medesimi sacrifici, che non possono mai togliere i peccati,

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

egli invece, dopo aver offerto per sempre un unico sacrificio per i peccati, si è posto a sedere alla destra di Dio,

13 т а оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

aspettando ormai soltanto che i suoi nemici siano posti come sgabello dei suoi piedi,

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

Con un'unica offerta, infatti, egli ha reso perfetti per sempre coloro che sono santificati.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

E ce ne rende testimonianza anche lo Spirito Santo; infatti dopo aver detto:

16 Е то заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

«Questo è il patto, che farò con loro dopo quei giorni, dice il Signore, io metterò le mie leggi nei loro cuori e le scriverò nelle loro menti»,

17 " И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

aggiunge: «E non mi ricorderò piú dei loro peccati e delle loro iniquità».

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

Ora, dove c'è il perdono di queste cose, non c'è piú offerta per il peccato.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

Avendo dunque, fratelli, libertà di entrare nel santuario, in virtú del sangue di Gesú,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

che è la via recente e vivente che egli ha inaugurato per noi attraverso il velo, cioè la sua carne,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

e avendo un sommo sacerdote sopra la casa di Dio,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

accostiamoci con cuore sincero, in piena certezza di fede, avendo i cuori aspersi per purificarli da una cattiva coscienza e il corpo lavato con acqua pura.

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

Riteniamo ferma la confessione della nostra speranza, perché è fedele colui che ha fatto le promesse.

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

E consideriamo gli uni gli altri, per incitarci ad amore e a buone opere,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

non abbandonando il radunarsi assieme di noi come alcuni hanno l'abitudine di fare, ma esortandoci a vicenda, tanto piú che vedete approssimarsi il giorno.

26 З ащото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

Infatti, se noi pecchiamo volontariamente dopo aver ricevuto la conoscenza della verità, non rimane piú alcun sacrificio per i peccati,

27 н о едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

ma soltanto una spaventosa attesa di giudizio e un ardore di fuoco che divorerà gli avversari.

28 Н якой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

Chiunque trasgredisce la legge di Mosé muore senza misericordia sulla parola di due o tre testimoni.

29 & lt;тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Quale peggiore castigo pensate voi merita colui che ha calpestato il Figlio di Dio e ha considerato profano il sangue del patto col quale è stato santificato, e ha oltraggiato lo Spirito della grazia?

30 З ащото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

Noi infatti conosciamo colui che ha detto: «A me appartiene la vendetta, io darò la retribuzione», dice il Signore. E altrove: «Il Signore giudicherà il suo popolo».

31 С трашно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

E' cosa spaventevole cadere nelle mani del Dio vivente.

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

Ora ricordatevi dei giorni passati nei quali, dopo essere stati illuminati, avete sostenuto una grande lotta di sofferenza,

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

talvolta esposti a oltraggi e tribolazioni, altre volte facendovi solidali con coloro che venivano trattati in questo modo.

34 З ащото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

Infatti avete anche sofferto con me nelle mie catene e avete accettato con gioia di essere spogliati dei vostri beni, sapendo di avere per voi dei beni migliori e permanenti nei cieli.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Non gettate via dunque la vostra franchezza, alla quale è riservata una grande ricompensa.

36 З ащото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

Avete infatti bisogno di perseveranza affinché, fatta la volontà di Dio otteniate ciò che vi è stato promesso.

37 " Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

«Ancora un brevissimo tempo, e colui che deve venire verrà e non tarderà.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

E il giusto vivrà per fede, ma se si tira indietro l'anima mia non lo gradisce».

39 Н ие, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

Ma noi non siamo di quelli che si tirano indietro a loro perdizione, ma di quelli che credono per la salvezza dell'anima.