1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

«Ora invece i piú giovani di me mi deridono, quelli i cui padri avrei rifiutato di mettere fra i cani del mio gregge.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Del resto, a che cosa mi sarebbe valsa la forza delle loro mani? Il loro vigore è distrutto.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

Emaciati per la miseria e per la fame, fuggono di notte nel deserto desolato e arido.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

strappando erba amara accanto ai cespugli e radici di ginestra per loro cibo.

5 Б яха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

Sono scacciati di mezzo agli uomini che gridano dietro a loro come a ladri.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

Sono costretti a vivere nei dirupi delle valli, nelle caverne della terra e fra le rocce;

7 Р евяха между храстите. Събираха се под тръните;

urlano fra i cespugli e si stringono insieme sotto i rovi;

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

gente stupida, sí, gente spregevole, cacciati via dal paese.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

Ora sono diventato il loro canto di scherno, sí, sono il loro zimbello.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

Hanno orrore di me, stanno lontano da me e non esitano a sputarmi in faccia.

11 Т ъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

Poiché Dio ha allentato la corda della mia tenda e mi ha umiliato, essi hanno rotto ogni freno davanti a me.

12 О тдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

Questa gentaglia si leva alla mia destra, spingono lontano i miei piedi e preparano contro di me le vie per distruggermi.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

Sovvertono il mio cammino, peggiorano la mia sventura, anche se nessuno li soccorre.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

Si avvicinano come attraverso un'ampia breccia, si lanciano su di me come un uragano.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Mi piombano addosso terrori, danno la caccia al mio onore come il vento, e la mia prosperità si dilegua come una nube.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Ora mi struggo dentro di me, e i giorni di afflizione mi sono venuti addosso,

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

Di notte mi sento trafiggere le ossa, e i dolori che mi rodono non mi danno tregua.

18 & lt;Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

Per la grande violenza la mia veste si deforma, mi stringe attorno come il colletto del mio mantello.

19 & lt;Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

Egli mi ha gettato nel fango e sono diventato come polvere e cenere.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

Io grido a te, e tu non mi rispondi; ti sto davanti, ma tu mi stai ad osservare.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Sei divenuto crudele verso di me; mi perseguiti con la potenza della tua mano.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Mi sollevi in alto sul vento, mi fai cavalcare su di esso e mi fai scomparire nella tempesta.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

So infatti che tu mi conduci alla morte, alla casa di convegno di tutti i viventi.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Certamente non stenderà la sua mano alla tomba, anche se nella sua sventura grida in cerca di aiuto.

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Non ho forse io pianto per chi era nell'avversità, e non mi sono addolorato per il povero?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

Quando aspettavo il bene, è venuto il male; quando aspettavo la luce, è venuta l'oscurità.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

Le mie viscere ribollono senza tregua, sono venuti per me giorni d'afflizione.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

Vado attorno tutto annerito, ma non dal sole; mi alzo nell'assemblea e grido in cerca di aiuto.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

Sono diventato fratello degli sciacalli e compagno degli struzzi.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

La mia pelle si è annerita su di me e le mie ossa bruciano dal calore.

31 & lt;Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

La mia cetra serve solo per lamenti e il mio flauto per voci di pianto»