1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

Io dico la verità in Cristo, non mento, perché me lo attesta la mia coscienza nello Spirito Santo;

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

ho grande tristezza e continuo dolore nel mio cuore.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

Infatti desidererei essere io stesso anatema e separato da Cristo per i miei fratelli, miei parenti secondo la carne,

4 к оито са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

che sono Israeliti, dei quali sono l'adozione, la gloria, i patti, la promulgazione della legge, il servizio divino e le promesse;

5 ч иито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

dei quali sono i padri e dai quali proviene secondo la carne il Cristo che è sopra tutte le cose Dio, benedetto in eterno. Amen.

6 О баче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

Tuttavia non è che la parola di Dio sia caduta a terra, poiché non tutti quelli che sono d'Israele sono Israele.

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

E neppure perché sono progenie di Abrahamo sono tutti figli; ma: «In Isacco ti sarà nominata una progenie».

8 З начи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

Cioè non i figli della carne sono figli di Dio, ma i figli della promessa sono considerati come progenie.

9 З ащото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

Questa fu infatti la parola della promessa: «In questo tempo ritornerò e Sara avrà un figlio».

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

E non solo questo, ma anche Rebecca concepí da un solo uomo, Isacco nostro padre.

11 м акар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

(infatti, quando non erano ancora nati i figli e non avevano fatto bene o male alcuno, affinché rimanesse fermo il proponimento di Dio secondo l'elezione e non a motivo delle opere, ma per colui che chiama),

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

le fu detto: «Il maggiore servirà al minore»,

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

come sta scritto: «Io ho amato Giacobbe e ho odiato Esaú».

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Che diremo dunque? C'è ingiustizia presso Dio? Cosí non sia.

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Egli dice infatti a Mosé: «Io avrò misericordia di chi avrò misericordia, e avrò compassione di chi avrò compassione».

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Non dipende dunque né da chi vuole né da chi corre, ma da Dio che fa misericordia.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

Dice infatti la Scrittura al Faraone: «Proprio per questo ti ho suscitato, per mostrare in te la mia potenza e affinché il mio nome sia proclamato in tutta la terra».

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

Cosí egli fa misericordia a chi vuole e indurisce chi vuole.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

Tu mi dirai dunque: «Perché trova ancora egli da ridire? Chi può infatti resistere alla sua volontà?».

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Piuttosto chi sei tu, o uomo, che disputi con Dio? La cosa formata dirà a colui che la formò: «Perché mi hai fatto cosí?».

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

Non ha il vasaio autorità sull'argilla, per fare di una stessa pasta un vaso ad onore e un altro a disonore?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

E che dire se Dio, volendo mostrare la sua ira e far conoscere la sua potenza, ha sopportato con molta pazienza i vasi d'ira preparati per la perdizione?

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

E questo per far conoscere le ricchezze della sua gloria verso dei vasi di misericordia, che lui ha già preparato per la gloria,

24 н ад нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

cioè noi che egli ha chiamato, non solo fra i Giudei ma anche fra i gentili?

25 к акто и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

Come ancora egli dice in Osea: «Io chiamerò il mio popolo quello che non è mio popolo, e amata quella che non è amata.

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

E avverrà che là dove fu loro detto "Voi non siete mio popolo", saranno chiamati figli del Dio vivente».

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

Ma Isaia esclama riguardo a Israele: «Anche se il numero dei figli d'Israele fosse come la sabbia del mare, solo il residuo sarà salvato».

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

Infatti egli manda ad effetto la decisione con giustizia, perché il Signore manderà ad effetto e accelererà la decisione sopra la terra.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

E come Isaia aveva predetto: «Se il Signore degli eserciti non ci avesse lasciato un seme, saremmo diventati come Sodoma e saremmo stati simili a Gomorra».

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

Che diremo dunque? Che i gentili, che non cercavano la giustizia, hanno ottenuta la giustizia, quella giustizia però che deriva dalla fede,

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

mentre Israele, che cercava la legge della giustizia, non è arrivato alla legge della giustizia.

32 З ащо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

Perché? Perché la cercava non mediante la fede ma mediante le opere della legge; essi infatti hanno urtato nella pietra d'inciampo.

33 к акто е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

come sta scritto «Ecco, io pongo in Sion una pietra d'inciampo e una roccia di scandalo, ma chiunque crede in lui non sarà svergognato».