1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

Dico la verità in Cristo, non mento – poiché la mia coscienza me lo conferma per mezzo dello Spirito Santo –,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

ho una grande tristezza e una sofferenza continua nel mio cuore;

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

perché io stesso vorrei essere anatema, separato da Cristo, per amore dei miei fratelli, miei parenti secondo la carne,

4 к оито са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

cioè gli Israeliti, ai quali appartengono l’adozione, la gloria, i patti, la legislazione, il servizio sacro e le promesse;

5 ч иито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

ai quali appartengono i padri e dai quali proviene, secondo la carne, il Cristo, che è sopra tutte le cose Dio benedetto in eterno. Amen!

6 О баче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

Però non è che la parola di Dio sia caduta a terra; infatti non tutti i discendenti d’Israele sono Israele,

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

né, per il fatto di essere stirpe di Abraamo, sono tutti figli di Abraamo; anzi: «È in Isacco che ti sarà riconosciuta una discendenza».

8 З начи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

Cioè, non i figli della carne sono figli di Dio; ma i figli della promessa sono considerati come discendenza.

9 З ащото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

Infatti questa è la parola della promessa: «In questo tempo verrò, e Sara avrà un figlio».

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

Ma c’è di più! Anche a Rebecca avvenne la medesima cosa quando ebbe concepito figli da un solo uomo, da Isacco nostro padre;

11 м акар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

poiché, prima che i gemelli fossero nati e che avessero fatto del bene o del male (affinché rimanesse fermo il proponimento di Dio, secondo elezione,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

che dipende non da opere, ma da colui che chiama), le fu detto: «Il maggiore servirà il minore»;

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

com’è scritto: «Ho amato Giacobbe e ho odiato Esaù ». Sovranità di Dio

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Che diremo dunque? Vi è forse ingiustizia in Dio? No di certo!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

Poiché egli dice a Mosè: «Io avrò misericordia di chi avrò misericordia e avrò compassione di chi avrò compassione».

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Non dipende dunque né da chi vuole né da chi corre, ma da Dio che fa misericordia.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

La Scrittura infatti dice al faraone: «Appunto per questo ti ho suscitato: per mostrare in te la mia potenza e perché il mio nome sia proclamato per tutta la terra».

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

Così dunque egli fa misericordia a chi vuole e indurisce chi vuole.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

Tu allora mi dirai: «Perché rimprovera egli ancora? Poiché chi può resistere alla sua volontà?»

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

Piuttosto, o uomo, chi sei tu che replichi a Dio? La cosa plasmata dirà forse a colui che la plasmò: «Perché mi hai fatta così?»

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

Il vasaio non è forse padrone dell’argilla per trarre dalla stessa pasta un vaso per uso nobile e un altro per uso ignobile?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

Che c’è da contestare se Dio, volendo manifestare la sua ira e far conoscere la sua potenza, ha sopportato con grande pazienza dei vasi d’ira preparati per la perdizione,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

e ciò per far conoscere la ricchezza della sua gloria verso dei vasi di misericordia che aveva già prima preparati per la gloria,

24 н ад нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

cioè verso di noi, che egli ha chiamato non soltanto fra i Giudei ma anche fra gli stranieri?

25 к акто и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

Così egli dice appunto in Osea: «Io chiamerò “mio popolo” quello che non era mio popolo e “amata” quella che non era amata»;

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

e: «Avverrà che nel luogo dov’era stato detto loro: “Voi non siete mio popolo”, là saranno chiamati “figli del Dio vivente”».

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

Isaia poi esclama riguardo a Israele: « Anche se il numero dei figli d’Israele fosse come la sabbia del mare, solo il resto sarà salvato;

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

perché il Signore eseguirà la sua parola sulla terra in modo rapido e definitivo ».

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

Come Isaia aveva detto prima: «Se il Signore degli eserciti non ci avesse lasciato una discendenza, saremmo diventati come Sodoma e saremmo stati simili a Gomorra». Israele e la giustizia che si ottiene per fede

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

Che diremo dunque? Diremo che degli stranieri, i quali non ricercavano la giustizia, hanno conseguito la giustizia, però la giustizia che deriva dalla fede;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

mentre Israele, che ricercava una legge di giustizia, non ha raggiunto questa legge.

32 З ащо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

Perché? Perché l’ha ricercata non per fede, ma per opere. Essi hanno urtato nella pietra d’inciampo,

33 к акто е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

come è scritto: «Ecco, io metto in Sion un sasso d’inciampo e una pietra di scandalo; ma chi crede in lui non sarà deluso».