1 К азвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

I tell the truth in Christ. I am not lying, my conscience testifying with me in the Holy Spirit,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

that I have great sorrow and unceasing pain in my heart.

3 З ащото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

For I could wish that I myself were accursed from Christ for my brothers’ sake, my relatives according to the flesh,

4 к оито са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

who are Israelites; whose is the adoption, the glory, the covenants, the giving of the law, the service, and the promises;

5 ч иито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

of whom are the fathers, and from whom is Christ as concerning the flesh, who is over all, God, blessed forever. Amen.

6 О баче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

But it is not as though the word of God has come to nothing. For they are not all Israel, that are of Israel.

7 н ито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

Neither, because they are Abraham’s offspring, are they all children. But, “your offspring will be accounted as from Isaac.”

8 З начи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

That is, it is not the children of the flesh who are children of God, but the children of the promise are counted as heirs.

9 З ащото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

For this is a word of promise, “At the appointed time I will come, and Sarah will have a son.”

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

Not only so, but Rebekah also conceived by one, by our father Isaac.

11 м акар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

For being not yet born, neither having done anything good or bad, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him who calls,

12 р ече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

it was said to her, “The elder will serve the younger.”

13 к акто е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

Even as it is written, “Jacob I loved, but Esau I hated.”

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

What shall we say then? Is there unrighteousness with God? May it never be!

15 З ащото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

For he said to Moses, “I will have mercy on whom I have mercy, and I will have compassion on whom I have compassion.”

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

So then it is not of him who wills, nor of him who runs, but of God who has mercy.

17 З ащото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

For the Scripture says to Pharaoh, “For this very purpose I caused you to be raised up, that I might show in you my power, and that my name might be proclaimed in all the earth.”

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

So then, he has mercy on whom he desires, and he hardens whom he desires.

19 Н а това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

You will say then to me, “Why does he still find fault? For who withstands his will?”

20 Н о, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

But indeed, O man, who are you to reply against God? Will the thing formed ask him who formed it, “Why did you make me like this?”

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

Or hasn’t the potter a right over the clay, from the same lump to make one part a vessel for honor, and another for dishonor?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

What if God, willing to show his wrath, and to make his power known, endured with much patience vessels of wrath made for destruction,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

and that he might make known the riches of his glory on vessels of mercy, which he prepared beforehand for glory,

24 н ад нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

us, whom he also called, not from the Jews only, but also from the Gentiles?

25 к акто и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

As he says also in Hosea, “I will call them ‘my people,’ which were not my people; and her ‘beloved,’ who was not beloved.”

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

“It will be that in the place where it was said to them, ‘You are not my people,’ There they will be called ‘children of the living God.’”

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

Isaiah cries concerning Israel, “If the number of the children of Israel are as the sand of the sea, it is the remnant who will be saved;

28 З ащото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

for He will finish the work and cut it short in righteousness, because the LORD will make a short work upon the earth.”

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

As Isaiah has said before, “Unless the Lord of Armies had left us a seed, we would have become like Sodom, and would have been made like Gomorrah.”

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

What shall we say then? That the Gentiles, who didn’t follow after righteousness, attained to righteousness, even the righteousness which is of faith;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

but Israel, following after a law of righteousness, didn’t arrive at the law of righteousness.

32 З ащо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

Why? Because they didn’t seek it by faith, but as it were by works of the law. They stumbled over the stumbling stone;

33 к акто е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

even as it is written, “Behold, I lay in Zion a stumbling stone and a rock of offense; and no one who believes in him will be disappointed.”