1 З ащото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

For you yourselves know, brothers, our visit to you wasn’t in vain,

2 н о, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

but having suffered before and been shamefully treated, as you know, at Philippi, we grew bold in our God to tell you the Good News of God in much conflict.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

For our exhortation is not of error, nor of uncleanness, nor in deception.

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

But even as we have been approved by God to be entrusted with the Good News, so we speak; not as pleasing men, but God, who tests our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

For neither were we at any time found using words of flattery, as you know, nor a cloak of covetousness (God is witness),

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nor seeking glory from men (neither from you nor from others), when we might have claimed authority as apostles of Christ.

7 н о сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

But we were gentle among you, like a nursing mother cherishes her own children.

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Even so, affectionately longing for you, we were well pleased to impart to you, not the Good News of God only, but also our own souls, because you had become very dear to us.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

For you remember, brothers, our labor and travail; for working night and day, that we might not burden any of you, we preached to you the Good News of God.

10 В ие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

You are witnesses with God, how holy, righteously, and blamelessly we behaved ourselves toward you who believe.

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

As you know, we exhorted, comforted, and implored every one of you, as a father does his own children,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

to the end that you should walk worthily of God, who calls you into his own Kingdom and glory.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

For this cause we also thank God without ceasing, that, when you received from us the word of the message of God, you accepted it not as the word of men, but, as it is in truth, the word of God, which also works in you who believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

For you, brothers, became imitators of the assemblies of God which are in Judea in Christ Jesus; for you also suffered the same things from your own countrymen, even as they did from the Jews;

15 к оито и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

who killed both the Lord Jesus and their own prophets, and drove us out, and didn’t please God, and are contrary to all men;

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

forbidding us to speak to the Gentiles that they may be saved; to fill up their sins always. But wrath has come on them to the uttermost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

But we, brothers, being bereaved of you for a short season, in presence, not in heart, tried even harder to see your face with great desire,

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

because we wanted to come to you—indeed, I, Paul, once and again—but Satan hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

For what is our hope, or joy, or crown of rejoicing? Isn’t it even you, before our Lord Jesus at his coming?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

For you are our glory and our joy.