1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

“Brothers and fathers, listen to the defense which I now make to you.”

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

When they heard that he spoke to them in the Hebrew language, they were even more quiet. He said,

3 А з съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

“I am indeed a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city at the feet of Gamaliel, instructed according to the strict tradition of the law of our fathers, being zealous for God, even as you all are today.

4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

I persecuted this Way to the death, binding and delivering into prisons both men and women.

5 к акто свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

As also the high priest and all the council of the elders testify, from whom also I received letters to the brothers, and traveled to Damascus to bring them also who were there to Jerusalem in bonds to be punished.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

As I made my journey, and came close to Damascus, about noon, suddenly a great light shone around me from the sky.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

I fell to the ground, and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting me?’

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

I answered, ‘Who are you, Lord?’ He said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, whom you persecute.’

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

“Those who were with me indeed saw the light and were afraid, but they didn’t understand the voice of him who spoke to me.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

I said, ‘What shall I do, Lord?’ The Lord said to me, ‘Arise, and go into Damascus. There you will be told about all things which are appointed for you to do.’

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

When I couldn’t see for the glory of that light, being led by the hand of those who were with me, I came into Damascus.

12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

One Ananias, a devout man according to the law, well reported of by all the Jews who lived in Damascus,

13 д ойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

came to me, and standing by me said to me, ‘Brother Saul, receive your sight!’ In that very hour I looked up at him.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

He said, ‘The God of our fathers has appointed you to know his will, and to see the Righteous One, and to hear a voice from his mouth.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

For you will be a witness for him to all men of what you have seen and heard.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

Now why do you wait? Arise, be baptized, and wash away your sins, calling on the name of the Lord.’

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

“When I had returned to Jerusalem, and while I prayed in the temple, I fell into a trance,

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

and saw him saying to me, ‘Hurry and get out of Jerusalem quickly, because they will not receive testimony concerning me from you.’

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

I said, ‘Lord, they themselves know that I imprisoned and beat in every synagogue those who believed in you.

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

When the blood of Stephen, your witness, was shed, I also was standing by, and consenting to his death, and guarding the cloaks of those who killed him.’

21 Н о Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

“He said to me, ‘Depart, for I will send you out far from here to the Gentiles.’ ”

22 Д о тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

They listened to him until he said that; then they lifted up their voice, and said, “Rid the earth of this fellow, for he isn’t fit to live!”

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

As they cried out, and threw off their cloaks, and threw dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

the commanding officer commanded him to be brought into the barracks, ordering him to be examined by scourging, that he might know for what crime they shouted against him like that.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

When they had tied him up with thongs, Paul asked the centurion who stood by, “Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman, and not found guilty?”

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

When the centurion heard it, he went to the commanding officer and told him, “Watch what you are about to do, for this man is a Roman!”

27 Т огава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

The commanding officer came and asked him, “Tell me, are you a Roman?” He said, “Yes.”

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

The commanding officer answered, “I bought my citizenship for a great price.” Paul said, “But I was born a Roman.”

29 Т огава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Immediately those who were about to examine him departed from him, and the commanding officer also was afraid when he realized that he was a Roman, because he had bound him.

30 Н а утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

But on the next day, desiring to know the truth about why he was accused by the Jews, he freed him from the bonds, and commanded the chief priests and all the council to come together, and brought Paul down and set him before them.