1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

Men, brethren, and fathers, hear ye my defence which I make now unto you.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

(And when they heard that he spake in the Hebrew tongue to them, they kept the more silence: and he saith,)

3 А з съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

I am verily a man which am a Jew, born in Tarsus, a city in Cilicia, yet brought up in this city at the feet of Gamaliel, and taught according to the perfect manner of the law of the fathers, and was zealous toward God, as ye all are this day.

4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

And I persecuted this way unto the death, binding and delivering into prisons both men and women.

5 к акто свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

As also the high priest doth bear me witness, and all the estate of the elders: from whom also I received letters unto the brethren, and went to Damascus, to bring them which were there bound unto Jerusalem, for to be punished.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

And it came to pass, that, as I made my journey, and was come nigh unto Damascus about noon, suddenly there shone from heaven a great light round about me.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

And I fell unto the ground, and heard a voice saying unto me, Saul, Saul, why persecutest thou me?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

And I answered, Who art thou, Lord? And he said unto me, I am Jesus of Nazareth, whom thou persecutest.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

And they that were with me saw indeed the light, and were afraid; but they heard not the voice of him that spake to me.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

And I said, What shall I do, Lord ? And the Lord said unto me, Arise, and go into Damascus; and there it shall be told thee of all things which are appointed for thee to do.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

And when I could not see for the glory of that light, being led by the hand of them that were with me, I came into Damascus.

12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

And one Ananias, a devout man according to the law, having a good report of all the Jews which dwelt there,

13 д ойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

Came unto me, and stood, and said unto me, Brother Saul, receive thy sight. And the same hour I looked up upon him.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

And he said, The God of our fathers hath chosen thee, that thou shouldest know his will, and see that Just One, and shouldest hear the voice of his mouth.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

For thou shalt be his witness unto all men of what thou hast seen and heard.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

And now why tarriest thou? arise, and be baptized, and wash away thy sins, calling on the name of the Lord.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

And it came to pass, that, when I was come again to Jerusalem, even while I prayed in the temple, I was in a trance;

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

And saw him saying unto me, Make haste, and get thee quickly out of Jerusalem: for they will not receive thy testimony concerning me.

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

And I said, Lord, they know that I imprisoned and beat in every synagogue them that believed on thee:

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

And when the blood of thy martyr Stephen was shed, I also was standing by, and consenting unto his death, and kept the raiment of them that slew him.

21 Н о Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

And he said unto me, Depart: for I will send thee far hence unto the Gentiles.

22 Д о тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

And they gave him audience unto this word, and then lifted up their voices, and said, Away with such a fellow from the earth: for it is not fit that he should live.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

And as they cried out, and cast off their clothes, and threw dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

The chief captain commanded him to be brought into the castle, and bade that he should be examined by scourging; that he might know wherefore they cried so against him.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

And as they bound him with thongs, Paul said unto the centurion that stood by, Is it lawful for you to scourge a man that is a Roman, and uncondemned?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

When the centurion heard that, he went and told the chief captain, saying, Take heed what thou doest: for this man is a Roman.

27 Т огава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

Then the chief captain came, and said unto him, Tell me, art thou a Roman? He said, Yea.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

And the chief captain answered, With a great sum obtained I this freedom. And Paul said, But I was free born.

29 Т огава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Then straightway they departed from him which should have examined him: and the chief captain also was afraid, after he knew that he was a Roman, and because he had bound him.

30 Н а утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

On the morrow, because he would have known the certainty wherefore he was accused of the Jews, he loosed him from his bands, and commanded the chief priests and all their council to appear, and brought Paul down, and set him before them.