1 ( По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

Praise ye the Lord. O give thanks unto the Lord; for he is good: for his mercy endureth for ever.

2 К ой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

Who can utter the mighty acts of the Lord ? who can shew forth all his praise?

3 Б лажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

Blessed are they that keep judgment, and he that doeth righteousness at all times.

4 П омни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

Remember me, O Lord, with the favour that thou bearest unto thy people: O visit me with thy salvation;

5 З а да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

That I may see the good of thy chosen, that I may rejoice in the gladness of thy nation, that I may glory with thine inheritance.

6 С ъгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.

7 Б ащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

Our fathers understood not thy wonders in Egypt; they remembered not the multitude of thy mercies; but provoked him at the sea, even at the Red sea.

8 П ри все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

Nevertheless he saved them for his name's sake, that he might make his mighty power to be known.

9 С мъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

He rebuked the Red sea also, and it was dried up: so he led them through the depths, as through the wilderness.

10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

And he saved them from the hand of him that hated them, and redeemed them from the hand of the enemy.

11 В одите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

And the waters covered their enemies: there was not one of them left.

12 Т огава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

Then believed they his words; they sang his praise.

13 & lt;Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

They soon forgat his works; they waited not for his counsel:

14 Н о се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

But lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.

15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

And he gave them their request; but sent leanness into their soul.

16 С ъщо и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

They envied Moses also in the camp, and Aaron the saint of the Lord.

17 З емята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

The earth opened and swallowed up Dathan and covered the company of Abiram.

18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

And a fire was kindled in their company; the flame burned up the wicked.

19 Т е направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

They made a calf in Horeb, and worshipped the molten image.

20 Т ака размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

Thus they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.

21 З абравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

They forgat God their saviour, which had done great things in Egypt;

22 Ч удесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

Wondrous works in the land of Ham, and terrible things by the Red sea.

23 З атова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

Therefore he said that he would destroy them, had not Moses his chosen stood before him in the breach, to turn away his wrath, lest he should destroy them.

24 Д ори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

Yea, they despised the pleasant land, they believed not his word:

25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

But murmured in their tents, and hearkened not unto the voice of the Lord.

26 З атова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

Therefore he lifted up his hand against them, to overthrow them in the wilderness:

27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

To overthrow their seed also among the nations, and to scatter them in the lands.

28 Т оже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

They joined themselves also unto Baalpeor, and ate the sacrifices of the dead.

29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

Thus they provoked him to anger with their inventions: and the plague brake in upon them.

30 Н о стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

Then stood up Phinehas, and executed judgment: and so the plague was stayed.

31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.

And that was counted unto him for righteousness unto all generations for evermore.

32 С ъщо и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

They angered him also at the waters of strife, so that it went ill with Moses for their sakes:

33 З ащото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

Because they provoked his spirit, so that he spake unadvisedly with his lips.

34 & lt;При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

They did not destroy the nations, concerning whom the Lord commanded them:

35 Н о се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

But were mingled among the heathen, and learned their works.

36 Т ъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

And they served their idols: which were a snare unto them.

37 Д а! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

Yea, they sacrificed their sons and their daughters unto devils,

38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

And shed innocent blood, even the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan: and the land was polluted with blood.

39 Т ака те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

Thus were they defiled with their own works, and went a whoring with their own inventions.

40 З атова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

Therefore was the wrath of the Lord kindled against his people, insomuch that he abhorred his own inheritance.

41 П редаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

And he gave them into the hand of the heathen; and they that hated them ruled over them.

42 Н еприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

Their enemies also oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.

43 М ного пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

Many times did he deliver them; but they provoked him with their counsel, and were brought low for their iniquity.

44 В ъпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

Nevertheless he regarded their affliction, when he heard their cry:

45 С помни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his mercies.

46 Т оже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

He made them also to be pitied of all those that carried them captives.

47 И збави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

Save us, O Lord our God, and gather us from among the heathen, to give thanks unto thy holy name, and to triumph in thy praise.

48 Б лагословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

Blessed be the Lord God of Israel from everlasting to everlasting: and let all the people say, Amen. Praise ye the Lord.