1 П ак Господното слово дойде към мене и рече:

The word of the Lord came again unto me, saying,

2 И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

Now, thou son of man, take up a lamentation for Tyrus;

3 Т и, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

And say unto Tyrus, O thou that art situate at the entry of the sea, which art a merchant of the people for many isles, Thus saith the Lord God; O Tyrus, thou hast said, I am of perfect beauty.

4 П ределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

Thy borders are in the midst of the seas, thy builders have perfected thy beauty.

5 Н аправиха всичките дъски <на корабите> ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

They have made all thy ship boards of fir trees of Senir: they have taken cedars from Lebanon to make masts for thee.

6 Н аправиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

Of the oaks of Bashan have they made thine oars; the company of the Ashurites have made thy benches of ivory, brought out of the isles of Chittim.

7 О т висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

Fine linen with broidered work from Egypt was that which thou spreadest forth to be thy sail; blue and purple from the isles of Elishah was that which covered thee.

8 Ж ителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

The inhabitants of Zidon and Arvad were thy mariners: thy wise men, O Tyrus, that were in thee, were thy pilots.

9 С тарейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе <корабите ти>; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

The ancients of Gebal and the wise men thereof were in thee thy calkers: all the ships of the sea with their mariners were in thee to occupy thy merchandise.

10 П ерсийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

They of Persia and of Lud and of Phut were in thine army, thy men of war: they hanged the shield and helmet in thee; they set forth thy comeliness.

11 А рвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

The men of Arvad with thine army were upon thy walls round about, and the Gammadims were in thy towers: they hanged their shields upon thy walls round about; they have made thy beauty perfect.

12 Т арсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

Tarshish was thy merchant by reason of the multitude of all kind of riches; with silver, iron, tin, and lead, they traded in thy fairs.

13 Я ван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Javan, Tubal, and Meshech, they were thy merchants: they traded the persons of men and vessels of brass in thy market.

14 О ния от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

They of the house of Togarmah traded in thy fairs with horses and horsemen and mules.

15 Д еданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

The men of Dedan were thy merchants; many isles were the merchandise of thine hand: they brought thee for a present horns of ivory and ebony.

16 С ирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Syria was thy merchant by reason of the multitude of the wares of thy making: they occupied in thy fairs with emeralds, purple, and broidered work, and fine linen, and coral, and agate.

17 Ю да и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

Judah, and the land of Israel, they were thy merchants: they traded in thy market wheat of Minnith, and Pannag, and honey, and oil, and balm.

18 Д амаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Damascus was thy merchant in the multitude of the wares of thy making, for the multitude of all riches; in the wine of Helbon, and white wool.

19 В едан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и <благоуханна> тръстика бяха между стоките ти.

Dan also and Javan going to and fro occupied in thy fairs: bright iron, cassia, and calamus, were in thy market.

20 Д едан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Dedan was thy merchant in precious clothes for chariots.

21 А равия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

Arabia, and all the princes of Kedar, they occupied with thee in lambs, and rams, and goats: in these were they thy merchants.

22 Т ърговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

The merchants of Sheba and Raamah, they were thy merchants: they occupied in thy fairs with chief of all spices, and with all precious stones, and gold.

23 Х аран, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

Haran, and Canneh, and Eden, the merchants of Sheba, Asshur, and Chilmad, were thy merchants.

24 Т ия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. <Тия бяха> между търговците ти.

These were thy merchants in all sorts of things, in blue clothes, and broidered work, and in chests of rich apparel, bound with cords, and made of cedar, among thy merchandise.

25 Т арсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

The ships of Tarshish did sing of thee in thy market: and thou wast replenished, and made very glorious in the midst of the seas.

26 Т воите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

Thy rowers have brought thee into great waters: the east wind hath broken thee in the midst of the seas.

27 Б огатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха <корабите> ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

Thy riches, and thy fairs, thy merchandise, thy mariners, and thy pilots, thy calkers, and the occupiers of thy merchandise, and all thy men of war, that are in thee, and in all thy company which is in the midst of thee, shall fall into the midst of the seas in the day of thy ruin.

28 П редместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

The suburbs shall shake at the sound of the cry of thy pilots.

29 И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

And all that handle the oar, the mariners, and all the pilots of the sea, shall come down from their ships, they shall stand upon the land;

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

And shall cause their voice to be heard against thee, and shall cry bitterly, and shall cast up dust upon their heads, they shall wallow themselves in the ashes:

31 щ е оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

And they shall make themselves utterly bald for thee, and gird them with sackcloth, and they shall weep for thee with bitterness of heart and bitter wailing.

32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

And in their wailing they shall take up a lamentation for thee, and lament over thee, saying, What city is like Tyrus, like the destroyed in the midst of the sea?

33 К огато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

When thy wares went forth out of the seas, thou filledst many people; thou didst enrich the kings of the earth with the multitude of thy riches and of thy merchandise.

34 С ега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

In the time when thou shalt be broken by the seas in the depths of the waters thy merchandise and all thy company in the midst of thee shall fall.

35 В сичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

All the inhabitants of the isles shall be astonished at thee, and their kings shall be sore afraid, they shall be troubled in their countenance.

36 Т ърговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

The merchants among the people shall hiss at thee; thou shalt be a terror, and never shalt be any more.