1 П одир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

Now Hiram king of Tyre sent messengers to David, and timber of cedars, with masons and carpenters, to build him an house.

2 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

And David perceived that the Lord had confirmed him king over Israel, for his kingdom was lifted up on high, because of his people Israel.

3 И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

And David took more wives at Jerusalem: and David begat more sons and daughters.

4 И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

Now these are the names of his children which he had in Jerusalem; Shammua, and Shobab, Nathan, and Solomon,

5 Е вар, Елисуа, Елфалет,

And Ibhar, and Elishua, and Elpalet,

6 Н огах, Нефег, Явия,

And Nogah, and Nepheg, and Japhia,

7 Е лисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5: 6, Елиада.} и Елифалет.

And Elishama, and Beeliada, and Eliphalet.

8 А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

And when the Philistines heard that David was anointed king over all Israel, all the Philistines went up to seek David. And David heard of it, and went out against them.

9 И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

And the Philistines came and spread themselves in the valley of Rephaim.

10 Т огава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

And David enquired of God, saying, Shall I go up against the Philistines? And wilt thou deliver them into mine hand? And the Lord said unto him, Go up; for I will deliver them into thine hand.

11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

So they came up to Baalperazim; and David smote them there. Then David said, God hath broken in upon mine enemies by mine hand like the breaking forth of waters: therefore they called the name of that place Baalperazim.

12 И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

And when they had left their gods there, David gave a commandment, and they were burned with fire.

13 И филистимците пак нахлуха в долината.

And the Philistines yet again spread themselves abroad in the valley.

14 З атова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

Therefore David enquired again of God; and God said unto him, Go not up after them; turn away from them, and come upon them over against the mulberry trees.

15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

And it shall be, when thou shalt hear a sound of going in the tops of the mulberry trees, that then thou shalt go out to battle: for God is gone forth before thee to smite the host of the Philistines.

16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

David therefore did as God commanded him: and they smote the host of the Philistines from Gibeon even to Gazer.

17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

And the fame of David went out into all lands; and the Lord brought the fear of him upon all nations.