1 У тешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

Comfort ye, comfort ye my people, saith your God.

2 Г оворете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно <наказание> за всичките си грехове.

Speak ye comfortably to Jerusalem, and cry unto her, that her warfare is accomplished, that her iniquity is pardoned: for she hath received of the Lord 's hand double for all her sins.

3 Г лас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

The voice of him that crieth in the wilderness, Prepare ye the way of the Lord, make straight in the desert a highway for our God.

4 В сяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <места> ще станат прави, И неравните места поле;

Every valley shall be exalted, and every mountain and hill shall be made low: and the crooked shall be made straight, and the rough places plain:

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

And the glory of the Lord shall be revealed, and all flesh shall see it together: for the mouth of the Lord hath spoken it.

6 Г лас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

The voice said, Cry. And he said, What shall I cry? All flesh is grass, and all the goodliness thereof is as the flower of the field:

7 Т ревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

The grass withereth, the flower fadeth: because the spirit of the Lord bloweth upon it: surely the people is grass.

8 Т ревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

The grass withereth, the flower fadeth: but the word of our God shall stand for ever.

9 Т и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

O Zion, that bringest good tidings, get thee up into the high mountain; O Jerusalem, that bringest good tidings, lift up thy voice with strength; lift it up, be not afraid; say unto the cities of Judah, Behold your God!

10 Е то, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

Behold, the Lord God will come with strong hand, and his arm shall rule for him: behold, his reward is with him, and his work before him.

11 Т ой ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

He shall feed his flock like a shepherd: he shall gather the lambs with his arm, and carry them in his bosom, and shall gently lead those that are with young.

12 К ой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

Who hath measured the waters in the hollow of his hand, and meted out heaven with the span, and comprehended the dust of the earth in a measure, and weighed the mountains in scales, and the hills in a balance?

13 К ой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

Who hath directed the Spirit of the Lord, or being his counsellor hath taught him?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

With whom took he counsel, and who instructed him, and taught him in the path of judgment, and taught him knowledge, and shewed to him the way of understanding?

15 Е то, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Behold, the nations are as a drop of a bucket, and are counted as the small dust of the balance: behold, he taketh up the isles as a very little thing.

16 Л иван не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

And Lebanon is not sufficient to burn, nor the beasts thereof sufficient for a burnt offering.

17 В сичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

All nations before him are as nothing; and they are counted to him less than nothing, and vanity.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

To whom then will ye liken God? or what likeness will ye compare unto him?

19 К умирът ли? - Художникът <го е излял, >И златарят го обковава със злато И лее <за него> сребърни верижки;

The workman melteth a graven image, and the goldsmith spreadeth it over with gold, and casteth silver chains.

20 К ойто е твърде сиромах та <да принесе> принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

He that is so impoverished that he hath no oblation chooseth a tree that will not rot; he seeketh unto him a cunning workman to prepare a graven image, that shall not be moved.

21 Н е знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

Have ye not known? have ye not heard? hath it not been told you from the beginning? have ye not understood from the foundations of the earth?

22 О нзи, Който седи над кръга на земята, <Пред Когото> жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

It is he that sitteth upon the circle of the earth, and the inhabitants thereof are as grasshoppers; that stretcheth out the heavens as a curtain, and spreadeth them out as a tent to dwell in:

23 К ойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

That bringeth the princes to nothing; he maketh the judges of the earth as vanity.

24 Т е едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

Yea, they shall not be planted; yea, they shall not be sown: yea, their stock shall not take root in the earth: and he shall also blow upon them, and they shall wither, and the whirlwind shall take them away as stubble.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

To whom then will ye liken me, or shall I be equal? saith the Holy One.

26 Д игнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия <светила>, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно <от тях> не липсва.

Lift up your eyes on high, and behold who hath created these things, that bringeth out their host by number: he calleth them all by names by the greatness of his might, for that he is strong in power; not one faileth.

27 З ащо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

Why sayest thou, O Jacob, and speakest, O Israel, My way is hid from the Lord, and my judgment is passed over from my God?

28 Н е знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

Hast thou not known? hast thou not heard, that the everlasting God, the Lord, the Creator of the ends of the earth, fainteth not, neither is weary? there is no searching of his understanding.

29 Т ой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

He giveth power to the faint; and to them that have no might he increaseth strength.

30 Д аже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Even the youths shall faint and be weary, and the young men shall utterly fall:

31 Н о ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

But they that wait upon the Lord shall renew their strength; they shall mount up with wings as eagles; they shall run, and not be weary; and they shall walk, and not faint.