1 У тешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

El Dios de ustedes dice: «Consuelen a mi pueblo; ¡consuélenlo!

2 Г оворете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно <наказание> за всичките си грехове.

¡Hablen al corazón de Jerusalén! ¡Díganle a voz en cuello que ya se ha cumplido su tiempo, que su pecado ya ha sido perdonado; que ya ha recibido de manos del Señor el doble por todos sus pecados.»

3 Г лас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

Una voz clama en el desierto: «Preparen el camino del Señor; enderecen en el páramo una calzada a nuestro Dios.

4 В сяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <места> ще станат прави, И неравните места поле;

Que todo valle sea enaltecido; que se hunda todo monte y collado; que se enderece lo torcido y que lo áspero se allane.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

Se manifestará la gloria del Señor, y la humanidad entera la verá. La boca del Señor ha hablado.»

6 Г лас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

Una voz decía: «¡Grita!» Y yo respondí: «¿Y qué debo de gritar?» «Grita que toda carne es como la hierba, y que su belleza es como la flor del campo.

7 Т ревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

La hierba se seca, y la flor se marchita, porque el viento del Señor sopla sobre ella. Y a decir verdad, el pueblo es como la hierba.

8 Т ревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Sí, la hierba se seca, y la flor se marchita, pero la palabra de nuestro Dios permanece para siempre.»

9 Т и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

¡Súbete a un monte alto, mensajera de Sión! ¡Levanta con fuerza tu voz, mensajera de Jerusalén! ¡Levántala sin miedo y di a las ciudades de Judá: «¡Vean aquí a su Dios!»

10 Е то, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¡Miren! Dios el Señor viene con poder, y su brazo dominará. ¡Miren! Ya trae con él su recompensa; ya le precede el galardón.

11 Т ой ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

Cuidará de su rebaño como un pastor; en sus brazos, junto a su pecho, llevará a los corderos, y guiará con suavidad a las ovejas recién paridas. El incomparable Dios de Israel

12 К ой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¿Quién midió las aguas con el hueco de su mano? ¿Quién midió los cielos con la palma de su mano? ¿Quién con tres dedos juntó el polvo de la tierra, y pesó con balanza y pesas los montes y las colinas?

13 К ой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¿Quién instruyó al espíritu del Señor? ¿Quién le enseñó o le dio consejos?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¿De quién recibió consejos para tener entendimiento? ¿Quién le enseñó el camino de la justicia? ¿Quién le impartió conocimientos, o le mostró la senda de la prudencia?

15 Е то, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Para él, las naciones son como una gota de agua que cae del cubo; las considera como granos de polvo en las balanzas, y hace que las islas desaparezcan como polvo.

16 Л иван не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

Para presentarle una ofrenda, no bastan todos los árboles del Líbano para el fuego, ni todos sus animales para el sacrificio.

17 В сичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

En su presencia, todas las naciones no son nada; ¡él las considera inexistentes!

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¿Con quién pueden comparar a Dios? ¿Qué imagen pueden hacerse de él?

19 К умирът ли? - Художникът <го е излял, >И златарят го обковава със злато И лее <за него> сребърни верижки;

El artífice prepara la imagen tallada; el platero la recubre de oro y le funde cadenas de plata.

20 К ойто е твърде сиромах та <да принесе> принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

El pobre le lleva como ofrenda madera que no se apolille, y se busca un escultor hábil para que le talle una imagen que no se mueva.

21 Н е знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

¿Acaso no lo saben? ¿Nunca lo han oído? ¿Nunca les dijeron desde el principio? ¿Acaso nadie les enseñó esto desde que se fundó la tierra?

22 О нзи, Който седи над кръга на земята, <Пред Когото> жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

Él tiene su trono sobre el arco de la tierra, cuyos habitantes son como langostas; él extiende los cielos como una cortina, y los despliega como una tienda de campaña.

23 К ойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

Él convierte en nada a los poderosos y a los gobernantes de la tierra;

24 Т е едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

los trata como si nunca hubieran sido plantados, como si nunca hubieran sido sembrados, ¡como si nunca su tronco hubiera tenido raíz en la tierra! ¡Tan pronto como él sopla en ellos, se secan! ¡El torbellino los arrastra como si fueran hojarasca!

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

«¿Con quién entonces pueden compararme?», dice el Santo.

26 Д игнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия <светила>, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно <от тях> не липсва.

¡Levanten los ojos al cielo, y miren quién creó estas cosas! Él saca y cuenta su ejército de estrellas; a todas las llama por su nombre, y ninguna de ellas falta; ¡tan grande es su poder, tan poderoso su dominio!

27 З ащо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

Tú, Jacob, ¿por qué dices que tu camino está oculto para el Señor? ¿Por qué, Israel, alegas que Dios pasa por alto tu derecho?

28 Н е знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

¿Acaso no sabes, ni nunca oíste decir, que el Señor es el Dios eterno y que él creó los confines de la tierra? El Señor no desfallece, ni se fatiga con cansancio; ¡no hay quien alcance a comprender su entendimiento!

29 Т ой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

El Señor da fuerzas al cansado, y aumenta el vigor del que desfallece.

30 Д аже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Los jóvenes se fatigan y se cansan; los más fuertes flaquean y caen;

31 Н о ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

pero los que confían en el Señor recobran las fuerzas y levantan el vuelo, como las águilas; corren, y no se cansan; caminan, y no se fatigan.