1 ( По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

A ti clamo, Señor, desde el fondo de mi angustia.

2 Г осподи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

¡Escucha, Señor, mi voz! ¡Que no se cierren tus oídos al clamor de mi súplica!

3 А ко би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

Señor, si te fijaras en nuestros pecados, ¿quién podría sostenerse en tu presencia?

4 П ри Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

Pero en ti hallamos perdón, para que seas reverenciado.

5 Ч акам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

Señor, toda mi vida he esperado en ti, y he confiado en tus promesas.

6 Д ушата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

Yo te espero, Señor, con toda el alma, como esperan los centinelas la mañana, como esperan los vigilantes el nuevo día.

7 Н ека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

Israel, confía en el Señor, porque el Señor es misericordioso; ¡en él hay abundante redención!

8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

El Señor salvará a Israel de todos sus pecados.