1 ( По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

Dios nuestro, ¿por qué nos has desechado para siempre? ¿Por qué te has enojado contra las ovejas de tu prado?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

Acuérdate de tu congregación, la que adquiriste desde tiempos antiguos, la que rescataste para hacer de ella tu propio pueblo; acuérdate del monte Sión, donde has habitado.

3 О тправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Ven a ver estas ruinas interminables: ¡mira cuánto daño ha hecho el enemigo en tu santuario!

4 П ротивниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

En medio de tus asambleas tus enemigos vociferan; han izado sus banderas en señal de victoria.

5 П ознати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

Levantan sus hachas y hacen destrozos, como leñadores en medio de un tupido bosque.

6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

¡Todos los tallados en madera los han hecho pedazos con sus hachas y martillos!

7 П редадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

¡Le han prendido fuego a tu santuario! ¡Han profanado y derribado el tabernáculo a tu nombre!

8 Р екоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Se dijeron: «¡Destruyamos todo de una vez!», y quemaron todas las sinagogas de Dios en la tierra.

9 З намения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

¡Ya no vemos nuestras banderas! ¡Ya no hay profetas entre nosotros, ni nadie que nos diga cuánto más tenemos que aguantar!

10 Д о кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

Dios nuestro, ¿hasta cuándo nos afrentará el enemigo? ¿Hasta cuándo el enemigo ofenderá tu nombre?

11 З ащо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

¿Por qué te quedas cruzado de brazos? ¿Por qué escondes en el pecho tu diestra?

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

Dios mío, tú eres mi rey desde tiempos antiguos; tú eres quien salva en medio de la tierra.

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Con tu poder; partiste el mar en dos y en las aguas rompiste las cabezas de los monstruos.

14 Т и си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

Aplastaste las cabezas del leviatán, y lo diste por comida a los habitantes del desierto.

15 Т и си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

Abriste los manantiales y los ríos, y dejaste secos torrentes impetuosos.

16 Т вой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Tuyo es el día, tuya es también la noche, pues tú estableciste el sol y la luna.

17 Т и си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

Tú estableciste todos los límites de la tierra, y formaste el verano y el invierno.

18 П омни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

Acuérdate, Señor, que el enemigo te ha ofendido, y que un pueblo insensato ha blasfemado tu nombre.

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

¡No entregues a las fieras la vida de tus tórtolas! ¡No olvides para siempre a tu pueblo afligido!

20 З ачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Acuérdate del pacto que hiciste con nosotros, pues la tierra está llena de oscuridad y violencia.

21 У гнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

No permitas que los afligidos sean avergonzados; así alabarán tu nombre los afligidos y los menesterosos.

22 С тани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

Dios mío, ¡levántate y defiende tu causa! Acuérdate que los necios te ofenden cada día.

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

No te olvides de los gritos de tus enemigos, cuyo alboroto a todas horas va en aumento.