1 ( По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21: 1, 24: 3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Con mi voz clamo al Señor; con mi voz le pido su misericordia.

2 И зливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

En su presencia expongo mi queja; en su presencia expreso mi angustia.

3 К огато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

Cuando estoy por rendirme, tú, Señor, sabes por dónde debo ir. En mi camino me han tendido trampas.

4 П огледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Miro a un lado y me doy cuenta de que a nadie le intereso; refugio no tengo, y a nadie le importo.

5 К ъм Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

Señor, yo clamo a ti, porque tú eres mi única esperanza; ¡eres todo lo que tengo en esta vida!

6 В нимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

¡Atiende mi queja, porque estoy desesperado! ¡Líbrame de los que me persiguen, pues en fuerzas me superan!

7 И зведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

¡Líbrame de la angustia que me oprime, y así podré alabar tu nombre! Así me rodearán los hombres honrados al ver que me has tratado con bondad.