1 Т огава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Habló entonces Sofar el naamatita:

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

«El que habla mucho, ¿no debe escuchar? ¿Se declara inocente al parlanchín?

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

¿Vas a engañarnos con tus embustes? ¿Te burlas de nosotros sin que nadie te responda?

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

Tú afirmas: “Lo que digo es la verdad. No tenga nada de qué avergonzarme.”

5 Н о дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

¡Cómo quisiera yo que Dios hablara y que con sus propios labios te acusara;

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

que te revelara los secretos de la sabiduría, y te hiciera ver el otro lado de la moneda! Verías entonces que Dios no te ha castigado como realmente lo merece tu maldad.

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

»¿Puedes descubrir los secretos de Dios? ¿Puedes ser tan perfecto como el Todopoderoso?

8 Т ия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

¿Cómo podrías, si están por encima de los cielos? ¿Cómo podrías, si son más profundos que el sepulcro?

9 М ярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

¡Son más extensos que la tierra! ¡son más vastos que el ancho mar!

10 А ко мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

Si Dios te aprehende, y te llama a cuentas, no podrás hacerlo desistir.

11 З ащото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

Dios sabe cuando la gente es falsa; se da cuenta cuando la gente actúa mal.

12 Н о суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

¿Sabes cuándo el necio llegará a ser sabio? ¡Cuando de un asno montés nazca un hombre!

13 А ко управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

»Si de todo corazón elevas tus manos, y te dispones a rogarle a Dios;

14 А ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

y si te arrepientes de toda maldad, y alejas de tu casa la iniquidad,

15 Т огава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

podrás levantar la cara limpia de pecado, y podrás sentirte libre y sin ningún temor;

16 З ащото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

te olvidarás de tus tristezas, o pensarás en ellas como el agua que pasa.

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

Tu vida será más clara que la luz del mediodía, y aun la oscuridad será como el amanecer.

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

Volverás a confiar porque tendrás esperanza; y rodeado de paz podrás dormir tranquilo.

19 Щ е легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

Nada podrá perturbar tu sueño; y muchos te buscarán para pedir tu favor.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

Pero los malvados irán perdiendo la vista, y no hallarán un lugar de refugio; sólo desearán exhalar el último suspiro.»