1 Т огава нааматецът Софар, в отговор рече: -
Allora Zofar di Naama rispose e disse:
2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
«Questa abbondanza di parole rimarrà forse senza risposta? Basterà quindi essere loquace per avere ragione?
3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Varranno le tue ciance a far tacere la gente? Farai dunque il beffardo, senza che nessuno ti contesti?
4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
Tu dici a Dio: “Quel che sostengo è giusto e io sono puro in tua presenza”.
5 Н о дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
Ma volesse Dio parlare e aprire la bocca per risponderti
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
e rivelarti i segreti della sua saggezza, poiché infinita è la sua intelligenza! Vedresti allora come Dio dimentichi parte della tua colpa.
7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Puoi forse scandagliare le profondità di Dio, arrivare a conoscere appieno l’Onnipotente?
8 Т ия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
Si tratta di cose più alte del cielo; tu che faresti? Di cose più profonde del soggiorno dei morti; come le conosceresti?
9 М ярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
La loro misura è più lunga della terra, più larga del mare.
10 А ко мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
Se Dio passa, se incarcera, se chiama in giudizio, chi si opporrà?
11 З ащото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.
Egli infatti conosce gli uomini perversi, scopre senza sforzo l’iniquità.
12 Н о суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
Ma l’insensato diventerà saggio quando un puledro d’onagro diventerà uomo.
13 А ко управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
«Tu però, se ben disponi il cuore e tendi verso Dio le mani,
14 А ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
se allontani il male che è nelle tue mani e non alberghi l’iniquità nelle tue tende,
15 Т огава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
allora alzerai la fronte senza macchia, sarai incrollabile e non avrai paura di nulla;
16 З ащото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
dimenticherai i tuoi affanni; te ne ricorderai come d’acqua passata;
17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.
la tua vita sorgerà più fulgida del pieno giorno, l’oscurità sarà come la luce del mattino.
18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
Sarai fiducioso perché avrai speranza; ti guarderai bene attorno e ti coricherai sicuro.
19 Щ е легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Ti metterai a dormire e nessuno ti spaventerà; e molti cercheranno il tuo favore.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
Ma gli occhi degli empi verranno meno; non ci sarà più rifugio per loro e non avranno altra speranza che esalare l’ultimo respiro».