1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

«Io avevo stretto un patto con i miei occhi; io non avrei fissato lo sguardo sopra una vergine.

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Che parte mi avrebbe assegnato Dio dall’alto, quale eredità mi avrebbe data l’Onnipotente dai luoghi eccelsi?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

La sventura non è forse per il perverso, e le sciagure per quelli che fanno il male?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Dio non vede forse le mie vie? Non conta tutti i miei passi?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

Se ho camminato insieme alla menzogna, se il piede mio si è affrettato dietro alla frode

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

(Dio mi pesi con bilancia giusta e riconoscerà la mia integrità),

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

se i miei passi hanno deviato dalla retta via, se il mio cuore è andato dietro ai miei occhi, se qualche sozzura mi si è attaccata alle mani,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

che io semini e un altro mangi, e quanto è cresciuto nei miei campi sia sradicato!

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Se il mio cuore si è lasciato sedurre da una donna, se ho spiato la porta del mio prossimo,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

che mia moglie giri la macina a un altro e che altri abusino di lei!

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Poiché quella sarebbe una scelleratezza, un misfatto punito dai giudici,

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

un fuoco che consuma fino a perdizione e che avrebbe distrutto fin dalle radici ogni mia fortuna.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Se ho disconosciuto il diritto del mio servo e della mia serva, quando erano in lite con me,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

che farei quando Dio si alzasse per giudicarmi, e che risponderei quando mi esaminasse?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

Chi fece me nel grembo di mia madre non fece anche lui? Non ci ha formati nel grembo materno uno stesso Dio?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Se ho rifiutato ai poveri quanto desideravano, se ho fatto languire gli occhi della vedova,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

se ho mangiato da solo il mio pezzo di pane senza che l’orfano ne mangiasse la sua parte,

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

io che fin da giovane l’ho allevato come un padre, io che fin dal grembo di mia madre sono stato guida alla vedova,

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

se ho visto uno soffrire per mancanza di vesti o il povero senza una coperta,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

se non mi hanno benedetto i suoi fianchi ed egli non si è riscaldato con la lana dei miei agnelli,

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

se ho alzato la mano contro l’orfano perché mi sapevo sostenuto alla porta della città,

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

che la mia spalla si stacchi dalla sua giuntura, il mio braccio si spezzi e cada!

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

In effetti mi spaventava il castigo di Dio, ero trattenuto dalla maestà di lui.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Se ho riposto la mia fiducia nell’oro, se all’oro fino ho detto: “Tu sei la mia speranza”,

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

se mi sono rallegrato che le mie ricchezze fossero grandi e la mia mano avesse molto accumulato,

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

se, contemplando il sole che risplendeva e la luna che procedeva lucente nella sua corsa,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

il mio cuore, in segreto, si è lasciato sedurre e la mia bocca ha posato un bacio sulla mano

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

(misfatto anche questo punito dai giudici, perché avrei difatti rinnegato il Dio che sta lassù),

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

se mi sono rallegrato della sciagura del mio nemico e ho esultato quando gli è piombata la sventura

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

(io che non ho permesso alle mie labbra di peccare chiedendo la sua morte con imprecazione),

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

se la gente della mia tenda non ha detto: “Chi è che non si sia saziato della carne delle sue bestie?”

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

(Lo straniero non passava la notte fuori; le mie porte erano aperte al viandante),

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

se, come fanno gli uomini, ho coperto i miei errori celando nel petto la mia iniquità,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

perché avevo paura della folla e del disprezzo delle famiglie, al punto da starmene tranquillo e non uscire di casa…

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

Oh, avessi pure chi m’ascoltasse! Ecco qua la mia firma! L’Onnipotente mi risponda! Scriva l’avversario mio la sua querela

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

e io la porterò attaccata alla mia spalla, me la cingerò come un diadema.

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

Gli renderò conto di tutti i miei passi, a lui mi avvicinerò come un principe!

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Se la mia terra mi grida contro, se tutti i suoi solchi piangono,

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

se ne ho mangiato il frutto senza pagarla, se ho fatto sospirare chi la coltivava,

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

che invece di grano mi nascano spine, invece d’orzo mi crescano zizzanie!» Qui finiscono i discorsi di Giobbe.