1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

«Il mio soffio vitale si spegne, i miei giorni si estinguono, il sepolcro mi aspetta!

2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Sono attorniato da schernitori e non posso chiudere occhio a causa delle loro parole amare.

3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

O Dio, deposita la mia cauzione presso di te; se no, chi altro vorrebbe porgermi la mano?

4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

Poiché tu hai chiuso il cuore di costoro alla ragione, perciò non li farai trionfare.

5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Chi denuncia un amico perché diventi preda altrui vedrà accecare gli occhi dei suoi figli.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Egli mi ha reso la favola dei popoli e sono divenuto uno a cui si sputa in faccia.

7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

L’occhio mio si oscura dal dolore, le mie membra non sono più che un’ombra.

8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Gli uomini retti ne sono colpiti di stupore, l’innocente si sdegna contro l’empio;

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

ma il giusto si attiene saldo alla sua via, e chi ha le mani pure si fortifica sempre più.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

«Quanto a voi tutti, tornate pure, fatevi avanti, ma fra voi non troverò un saggio.

11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

I miei giorni passano; i miei disegni, i disegni cari al mio cuore, sono distrutti;

12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

e costoro pretendono che la notte sia giorno, che la luce sia vicina, quando tutto è buio!

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Se aspetto come casa mia il soggiorno dei morti, se già mi sono fatto il letto nelle tenebre,

14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

al sepolcro dico: “Tu sei mio padre”, e ai vermi: “Siete mia madre e mia sorella”.

15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Dov’è dunque la mia speranza? Questa speranza mia chi la può scorgere?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Essa scenderà alle porte del soggiorno dei morti, quando nella polvere troveremo riposo assieme».