1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
«رُوحِي مُكَبَّلَةٌ، وَحَياتِي مُطفَأةٌ، وَالقَبرُ فِي انتِظارِي.
2 С игурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
يَهزَأُ الجَمِيعُ بِي، وَأنا أُراقِبُ هُجُومَهُمْ عَلَيَّ بِشَراسَةٍ.
3 Д ай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
«كُنْ أنْتَ ضَامِنِي عِنْدَكَ، فَمَنْ غَيرُكُ يَرضَى أنْ يُصافِحَ يَدِي؟
4 З ащото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
لأنَّكَ أغلَقتَ عُقُولَ أصحابِي لِئَلّا يَفهَمُوا، فَلا تَدَعْهُمْ يَرْفَعُونَ أنفُسَهُمْ عَلَيَّ.
5 К ойто заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
مَعَ أنَّهُ يُقالُ: ‹الصّاحِبُ يَدْعَمُ أصْحابَهُ، حَتَّى لَوْ تَلِفَتْ عُيُونُ أولادِهِ بُكاءً!›
6 Т ой ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
جَعَلَنِي اللهُ أُمثُولَةً لِشُعُوبِ الأرْضِ، وَعَيَّنَ وَجْهِي لِلبُصاقِ.
7 П омрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
ضَعُفَتْ عَينايَ مِنَ الحُزنِ. وَصارَتْ أعضاءُ جَسَدِي هَزِيلَةً كَالظِّلِّ.
8 П равдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
صُدِمَ المُستَقِيمُونَ مِنْ حالَتِي، وَانْزَعَجَ البَريءُ مِنَ الشِّرِّيرِ.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
يَتَمَسَّكُ الصّالِحُ بِطَرِيقِهِ، وَيَزدادُ طاهِرُ اليَدَينِ قُوَّةً.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
«لَكِنْ عُودُوا جَمِيعاً لِمُهاجَمَتِي، فَلَنْ أجِدَ شَخصاً حَكِيماً بَينَكُمْ.
11 Д ните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
انقَضَتْ حَياتِي، وَتَمَزَّقَتْ أحلامِي، وَزالَ رَجائِي.
12 Н ощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
انقَلَبَتْ حَياتِي. فَصارَ اللَّيلُ نَهاراً، وَالمَساءُ فَجراً.
13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
«إذِ اشتَهَيْتُ الهاوِيَةَ بَيتاً لِي، وَأنْ أجْعَلَ سَرِيرِي فِي الظَّلامِ.
14 А ко съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
إذْ قُلْتُ لِلهاوِيَةِ: أنتِ أبِي، وَللِدُّودَةِ: أنتِ أُمِّي أوْ أُختِي،
15 Т о где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
فَأينَ يَكُونُ رَجائِي إذاً؟ وَمَنْ سَيَرى آمالِي بَعْدِي؟
16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
هَلْ سَيَهبِطُ رَجائِي مَعِي إلَى مَدخَلِ الهاوِيَةِ، أمْ سَيُدفَنُ مَعِي فِي التُّرابِ؟»