1 К огато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си.

«إنَ تَزَوَّجَ رَجُلٌ مِنَ امْرأةٍ، لَكِنَّهُ لَمْ يُسَرَّ بِها لاحِقاً لِأنَّهُ وَجَدَ فِيها أمراً مُزعِجاً، وَكَتَبَ لَها وَثيقَةَ طَلاقٍ وَأعطاها لَها، وَصَرَفَها مِنْ بَيتِهِ،

2 А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

فَغادَرَتِ البَيتَ وَتَزَوَّجَتْ بِرَجُلٍ آخَرَ،

3 Н о ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

وَالزَّوجُ الثّانِي لَمْ يُسَرَّ بِها أيضاً، فَكَتَبَ لَها وَثيقَةَ طَلاقٍ وَأعطاها لَها، وَصَرَفَها مِنْ بَيتِهِ، أوْ إنْ ماتَ زَوجُها الثّانِي،

4 т о първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

فَإنَّ الزَّوجَ الأوَّلَ الَّذِي صَرَفَها لا يَستَطِيعُ أنْ يَتَزَوَّجَها ثانِيَةً، بَعدَ أنْ صارَتْ مُنَجَّسَةً بِالنِّسبَةِ لَهُ. اللهُ يُبغِضُ ذَلِكَ وَيَمْقُتُهُ. فَلا تَجلِبْ خَطيَّةً عَلَى الأرْضِ الَّتِي أعطاها إلَهُكَ لَكَ مِيراثاً.

5 А ко някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел.

«حِينَ يَكُونُ الرَّجُلُ حَدِيثَ الزَّواجِ، فَإنَّهُ يُعفَى مِنَ الذَّهابِ مَعَ الجَيشِ، وَلا يُكَلَّفُ بِمَسؤلِيّاتٍ عامَّةٍ. وَيَكُونُ حُرّاً لِيَبقَى فِي بَيتِهِ لِسَنَةٍ واحِدَةٍ حَتَّى يُسعِدَ زَوجَتَهُ. شَرائِعُ مُتَفَرِّقَة

6 Н икой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото <с това> той взема живот в залог.

«لا يَجُوزُ لِأحَدٍ أنْ يَأخُذَ أيٍّ مِنْ حَجَرَي الرَّحَى كَضَمانٍ عَلَى قَرضٍ، لِأنَّهُ يَأخُذُ شَيئاً أساسِيّاً لِلحَياةِ.

7 А ко се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си.

«إذا خَطَفَ أحَدٌ شَخْصاً مِنْ شَعبِهِ، بَنِي إسْرائِيلَ، وَاستَعبَدَهُ أوْ باعَهُ، فَإنَّ هَذا الخاطِفُ يُقتَلُ، فَتُزِيلُونَ الشَّرَّ مِنْ وَسَطِكُمْ.

8 В нимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал.

«إذا أُصِبْتَ بِالبَرَصِ، فاحرِصْ عَلَى إطاعَةِ كُلِّ ما يُعَلِّمُهُ الكَهَنَةُ الَّلاوِيُّونَ لَكَ. وَاعْمَلْ ما أوصَيتُكَ بِهِ.

9 П омни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет.

وَتَذَكَّرْ ما عَمِلَهُ إلَهُكَ بِمَريَمَ فِي الرِّحلَةِ بَعْدَ خُرُوجِكُمْ مِنْ مِصْرَ.

10 К огато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

«حِينَ تُقرِضُ شَخصاً أيَّ شَيءٍ، لا تَدخُلْ بَيتَهُ لِأخذِ ضَمانَتِهِ،

11 В ън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

بَلْ قِفْ خارِجاً. الرَّجُلُ الَّذِي أقْرَضْتَهُ سَيُخرِجُ لَكَ الضَّمانَةَ.

12 И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му <при тебе>.

فَإنْ كانَ فَقِيراً، لا تَنَمْ فِي ثَوبِهِ الَّذِي أعطاهُ لَكَ كَضَمانةٍ.

13 Н епременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог.

بَلْ أعِدْهُ إلَيهِ عِندَ غُرُوبِ الشَّمسِ لِيَنامَ فِيهِ فَيُبارِكَكَ. وَيَكُونُ هَذا حَسَناً أمامَ إلَهِكَ.

14 Д а не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти отвътре градовете ти.

«لا تَأكُلْ حَقَّ أجِيرٍ فَقِيرٍ وَمُحتاجٍ، سَواءٌ أكانَ إسرائِيلِيّاً أمْ غَرِيباً يَسكُنُ أرْضَكَ فِي إحدَى مُدُنِكَ.

15 В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях.

ادْفَعْ لَهُ أُجرَتَهُ فِي اليَومِ ذاتِهِ قَبلَ غُرُوبِ الشَّمسِ، لِأنَّهُ فَقِيرٌ وَيَعتَمِدُ عَلَى أُجرَتِهِ. فَإنْ لَمْ تَفعَلْ فَإنَّهُ سَيَشتَكِي عَلَيكَ إلَى اللهِ فَتُحْسَبَ مُذنِباً أمامَهُ.

16 Б ащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.

«لا ينبَغِي أنْ يُقتَلَ الآباءُ لِأجلِ الأولادِ، وَلا أنْ يُقتَلَ الأولادُ لِأجلِ الآباءِ. بَلْ يُقتَلُ كُلُّ واحِدٍ عَنْ خَطِيَّتِهِ.

17 Д а не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

«لا تَحكُمْ عَلَى غَرِيبٍ أوْ يَتِيمٍ بِغَيرِ عَدلٍ، وَلا تَأخُذْ ثَوبَ أرمَلَةٍ كَضَمانَةٍ.

18 н о да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

تَذَكَّرْ أنَّكَ كُنتَ عَبداً فِي مِصْرَ، وَأنَّ إلَهَكَ حَرَّرَكَ مِنْ هُناكَ. وَلِهَذا فَأنا أُوصِيكَ بِأنْ تَعمَلَ ذَلِكَ.

19 К огато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти.

«إذا جَمَعتَ حَصادَ حَقلِكَ وَنَسِيتَ حُزمَةَ قَمحٍ فِي الحَقلِ، لا تَعُدْ لأخْذِها. سَتَكُونُ هَذِهِ الحُزمَةُ لَلغَرِيبِ وَاليَتِيمِ وَالأرمَلَةِ، لِيُبارِكَكَ إلَهُكَ فِي كُلِّ شَيءٍ تَعمَلُهُ.

20 К огато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

وَحِينَ تَخبِطُ زَيتُونَكَ عَنْ أشجارِ الزَّيتُونِ، لا تَذهَبْ لِخَبطِ الأغصانِ ثانِيَةً. فَما يَتَبَقَّى مِنَ الزَّيتُونِ سَيَكُونُ لِلغَرِيبِ وَاليَتِيمِ وَالأرمَلَةِ.

21 К огато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; <останалото> нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

وَحِينَ تَجمَعُ العِنَبَ مِنَ الكَرْمِ، لا تَعُدْ لِجَمعِ العِنَبِ المُتَبَقِّي. فَما يَتَبَقَّى مِنَ العِنَبِ سَيَكُونُ لِلغَرِيبِ وَاليَتِيمِ وَالأرمَلَةِ.

22 П омни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

تَذَكَّرْ أنَّكَ كُنتَ عَبداً فِي أرْضِ مِصْرَ. وَلِهَذا فَأنا أُوصِيكَ بِأنْ تَعمَلَ ذَلِكَ.