1 С лед това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

كانَ لداودَ ابْنٌ يُدعَى أبْشالُومَ. وَلأبْشالُومَ أُخْتٌ تُدعَى ثامارَ، جَمِيلَةٌ جِدّاً. وَكانَ أمْنُونَ – وَهُوَ أحَدُ أبْناءِ داوُدَ – وَاقعاً في غَرامِ ثامارَ،

2 А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

وَهْيَ عذراءُ. لَمْ يُفَكِّرْ أمنون بِأنْ يُسيئَ إليها، لَكِنَّهُ أرادَها بِشِدَّةٍ. وقَدْ فَكَّرَ بِأنْ يَتَظاهَرَ بِالمَرَضِ مِنْ أجلِها.

3 Н о Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

وَقَدْ كانَ لأمْنُونَ صَدِيقٌ يُدْعَى يُونادابَ، وَهْوَ ابنُ شِمْعَى. وَشِمْعَى هُو أخُو داوُدَ. وَكانَ يُونادابُ شَديدَ الذَّكاءِ،

4 И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

فَقالَ لأمْنونَ: «ما بِكَ تبدو مَهمُوماً في كلِّ صَباحٍ، وَأنْتَ ابنُ المَلكِ!» فقالَ أمْنُونُ لِيُونادابَ: «أُحِبُّ ثامارَ، أُخْتَ شَقِيقِي أبْشالومَ.»

5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

فَقالَ لَهُ يُونادابُ: «اذْهَبْ إلَى الفِراشِ، وَتَظاهَرْ بِالْمَرَضِ، فيأْتي وَالِدُكَ لرؤيَتِكَ. فَقُلْ لَهُ: ‹اطلُبْ مِنْ أُخْتِي ثامارَ أنْ تَأْتِي وَتُعْطِيني الطَّعامَ لآكُلَ. فَلْتُحَضِّرِ الطَّعامَ أمامي، فأراهُ وآكُلُ مِنْ يَدِها.›»

6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

وَهَكَذا تَمَدَّد أمنونُ في الفِراشِ، وَتَظاهَرَ بِالْمَرَضِ. فَجاءَ المَلِكُ داوُدُ لرؤيَتِهِ، فقالَ لهُ أمنونُ: «اطلُبْ مِنْ أُختي ثامارَ أنْ تَدْخُلَ. فَلْتُحضِّر لي كَعْكَتَين بينَما أُراقِبُها. حِينَئِذٍ، يُمْكِنُني أن آكُلَ مِنْ يَديها.»

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

فَأرْسَلَ داوُدُ رُسُلاً إلَى مَنْزِلِ ثامارَ، فَقالُوا لَها: «اذْهَبي إلَى مَنْزِلِ أخيكِ أمْنونَ وَحَضِّري لَهُ بَعْضَ الطَّعامِ.» ثامارُ تُحضِّرُ الطَّعامَ لأمنون

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

فَذَهبَتْ ثامارُ إلَى منزِلِ أخِيها أمنونَ، وقَدْ كانَ في الفِراشِ. فتناوَلَتْ بَعْضَ العَجِينِ وَعَجَنَتْهُ بِيَدَيْها وَطَبَخَتِ الكعْكَتَينِ. فَعَلَتْ هذا أمامَ أمْنُونَ.

9 С етне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.

ثُمَّ أخْرَجَتِ الكعْكَتَينِ من المِقلاةِ وَوَضَعَتْهُما أمامَهُ. فَرَفَضَ أنْ يَأْكُلَ وقالَ لِخُدّامِهِ: «اخْرُجوا مِنْ هُنا. دَعُونِي وَحْدِي!» فغادَرَ خُدّامُهُ كُلُّهُم الغُرْفَةَ. أمنون يَغْتَصِبُ ثامار

10 Т огава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

ثُمَّ قالَ أمْنونُ لثامارَ: «أحْضِري الطَّعامَ إلَى غُرْفَةِ النَّوْمِ، وَأطْعِميني بِيَدِكِ.» فَتَناوَلَتْ ثامارُ الكعْكَتَينِ اللَّتَينِ حضَّرَتْهُما وَدَخَلَتْ إلَى غُرْفَةِ نَوْمِ أخِيها.

11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

ثُمَّ أخَذَتْ تُطْعِمُهُ. لكنَّهُ أمْسَكَ بيَدِها وقالَ لها: «أُخْتاهُ، تَعالِي وَعاشِرِينِي.»

12 Н о тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

فَقالَتْ لَهُ ثامارُ: «لا يا أخِي! لا تَذُلَّني بِعَمَلِكَ هذا! لا تَفْعَلْ هَذا الفِعلَ المُشينَ! لا يَنْبَغِي أنْ تُقْتَرَفَ أشياءُ فظيعةٌ كَهَذِهِ أبَداً في إسْرائِيل!

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

لَنْ أتَخَلَّصَ أبَداً مِنْ عارِي، وسيظُنُّ النّاسُ أنَّكَ لَسْتَ سِوَى أحَدِ الحَمْقَى. أرجوكَ، كَلِّمِ الملِكَ، وسَيَدَعُكَ تَتَزوَّجُ بي.»

14 Н о той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

لَكِنَّ أمنون رَفَضَ الإصْغاءَ إلَى ثامار. وَكانَ أقْوى مِنْها، فَأجْبَرَها عَلَى مُعاشَرَتِهِ.

15 Т огава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

ثم بدأ يشعُرُ أنَّهُ يَكْرَهُها، بَلْ إنَّهُ كَرِهَها أكْثَرَ بكثيرٍ مِمّا أحَبَّها مِنْ قَبلُ. فقالَ لها: «انْهَضِي وَاخْرُجِي مِنْ هُنا!»

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

فقالَتْ لهُ: «لا! لا تَطْرُدْنِي هَكَذا. هذا أسْوأُ حَتَّى مِمّا فَعَلْتَ مِنْ قَبلُ!» لَكِنَّ أمنون رَفَضَ الإصْغاءَ إلَى ثامارَ.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

ثُمَّ نادَى خادِمَهُ وقال لَهُ: «أخْرِجْ هذه الفتاةَ مِنْ هذِهِ الغُرْفَةِ، الآنَ! وَأقْفِلِ البابَ وَراءَها.»

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

فَأخذ خادِمُ أمنون ثامار إلَى خارِجِ الغُرْفَةِ، وَأقْفَلَ البابَ وَراءَها. كانَتْ ثامار تَرْتَدي ثَوباً طويلاً كَثيرَ الألْوانِ. فبناتُ الملِكِ العذارى يَرْتَدينَ أثْواباً كَهذِهِ.

19 Т огава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

فَمزَّقَتِ الثَّوبَ وَوَضَعَتَ عَلَى رَأسِها رَماداً. ثُمَّ وَضَعَتْ يَدَها عَلَى رَأْسِها وَأخَذَتْ تَبْكِي.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

فَقالَ لَها أخُوها أبْشالوم: «هَلْ كُنْتِ مَعَ أخيكِ أمْنُونَ؟ هَلْ ألْحَقَ بِكِ الأذَى؟ اهْدأي الآنَ يا أُخْتِي. أمْنُونُ أخُوكِ، لذا سنهتمُّ بالأمْرِ. لا تَستائِي.» فَلَمْ تَقُلْ ثامار شَيئًا، وذهبَتْ بِصَمْتٍ تَعيشُ في مَنْزِلِ أبشالومَ.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

وَعَلِمَ الملِكُ داود بالْخَبَرِ وَغَضَبَ جِدّاً. لَكِنَّهُ لَمْ يُرِدْ أنْ يُعاقِبَ أمنُونَ لأنَّهُ ابْنُهُ البِكرُ، وَكانَ يُحِبُّهُ.

22 М ежду това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

وَكانَ أبشالومُ يَكْرَهُ أمْنُونَ، لَكِنَّهُ لَمْ يَقُلْ لَهُ أيَّ كَلِمةِ حَسَنَةً أمْ سَيّئَةً. بَلْ كَرِهَهُ لأنَّه اغْتَصَبَ أُخْتَهُ ثامارَ وَأهانَها. انتقامُ أبْشالوم

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

بَعْدَ عامَينِ، أحْضَرَ أبْشالوُمُ رِجالاً إلَى بَعلَ حاصُورَ، الّتِي تَقَعُ قُرْبَ حُدودِ أراضِي أفْرايِمَ، لِيَجُزّوا صوفَ الغَنَمِ. ودعا أبْناءَ الملِكِ جَمِيعاً لِيأتوا ويُشارِكوا في وَليمَة.

24 А весалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

فَذَهَبَ أبْشالومُ إلَى المَلِكِ وقالَ لَهُ: «بَعْضُ الرِّجالِ آتونَ لِيَجُّزوا صوفَ غَنَمي. أرْجوكَ أنْ تأتي مَعَ خُدّامِكَ وَتُشارِكُوا في الوَلِيمَةِ.»

25 А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но <царят> отказа да иде, а го благослови.

فَقالَ الملِكُ داوُدُ لأبشالومَ: «لا يا بُنَيَّ. لَنْ نَذْهَبَ جَمِيعاً. سَنُثْقِلُ عَلَيكَ.» وَألَحَّ أبْشالومُ عَلَى داوُدَ لِكَي يَذْهَبَ. لَكِنَّ داوُدَ لَمْ يَذْهَبْ بَلْ أعْطَى بَرَكَتَهُ.

26 Т огава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас <поне> брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

وَقالَ لَهُ أبْشالُومُ: «إنْ كُنْتَ لا تُريدُ الذَّهابَ، أرجُو أنْ تَطلَبَ مِنْ أخِي أمْنُونَ يُرافِقُنِي.» فَسَألَهُ الملِكُ: «لِمَ تُرِيدُ أنْ يَذْهَبَ مَعَكَ؟»

27 Н о понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

فَمَضَى أبشالومُ في إلْحاحِهِ إلَى داوُدَ، إلَى أنْ سَمَح لأمْنونَ وَأبْناءِ الملِكِ الآخرينَ بأنْ يذْهَبُوا. مَقْتَلُ أمنون

28 Т огава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

ثُمَّ أعْطَى أبشالومُ هذا الأمْرَ لِخُدّامِهِ: «راقِبوا أمْنُونَ. عِنْدَما يَسْتَرْخِي بِسَبَبِ الخَمْرِ، وَأقُولُ لَكُمُ اقْتُلُوا أمْنُونَ، فَاقْتُلُوهُ. وَلا تَخافُوا مِنَ العِقابِ، فَأنْتُمُ تُطِيعُونَ أمْرِي. فَكُونوا أقْوِياءَ وَشَجْعانَ.»

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

وَهَكَذا فَعَلَ جُنودُ أبشالوم الشُّبانُ ما طَلَبَهُ مِنْهُم، وَقَتَلُوا أمنونَ. لَكِنَّ أبناءَ داوُدَ الآخرينَ هَرَبُوا. رَكِبَ كلُّ واحِدٍ دابَّتَهُ وَهَرَبَ. داوُدُ يَسْمَعُ بِمَوتِ أمْنون

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

كانَ أبْناءُ الملِكِ ما يَزالُونَ في طَرِيقِهِم إلَى داخِلِ المَدِينَةِ. لَكِنَّ الملكَ داوُدَ تلقّى خبراً جاءَ فِيهِ: «قَتَلَ أبْشالُومَ أبْناءَ الملِكِ جَمِيعاً! ولَمْ يَبْقَ واحِدٌ مِنْهُم حيًّا.»

31 Т огава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

فَمزَّقَ الملِكُ داوُدُ ثِيابَهُ وَانْطَرَحَ عَلَى الأرْضِ. كَذَلِكَ مزَّق ضُبّاطَهُ الواقِفُونَ إلَى جانبِهِ ثيابَهُم.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

فَقالَ يُونادابُ بْنُ شِمْعَى أخِي داوُدَ: «لا تَظُنَّ يا مَولايَ أنَّ أبناءَ الملِكِ جَمِيعاً ماتُوا! أمْنُونُ وَحْدَهُ قَدْ ماتَ. كانَ أبشالوم يُخَطِّطُ لِهَذا مُنْذُ اليَوْم الذي اغْتَصَبَ فيه أمْنُونُ أخْتَهُ ثامارَ.

33 С ега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

فَلا يَنْكَسِرْ قَلْبُكَ يا مَولايَ وَمَلِكِي فَتَظُنَّ أنَّ أبناءَكَ كلَّهُم قَدْ ماتوا. أمْنُونُ وَحْدَهُ قَدْ ماتَ.»

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

امّا أبشالوم فَهَرَبَ. وكانَ عِنْدَ جِدارِ المَدينَةِ حارِسٌ. فرأى الكثيرَ مِنَ النَّاسِ آتينَ مِنَ الجِهَةِ الأُخْرى مِنَ التَّلَّةِ.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

فقالَ يوناداب للملِك داوُدَ: «كُنْتُ مُحِقًّا! أبْناءُ الملِكِ آتُونَ.»

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

ودَخَلَ أبْناءُ الملِكِ فَورَ أنِ انْتَهى يُونادابُ مِنْ كَلامِهِ. وَكانوا يَبْكونَ بِصوتٍ عالٍ. وَراحَ داوُدُ وضُبّاطُهُ كُلُّهُم يَبْكونَ بُكاءً شَديداً.

37 Н о Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.

وظَلَّ داوُدُ يَبْكِي عَلَى ابْنِهِ أيَّاماً كَثِيرَةً. أبشالوم يَهْرُبُ إلَى جَشُور وَهَرَبَ أبشالومُ إلَى تِلْمايَ بنِ عَمِّيهودَ، مَلِكِ جَشُورَ.

38 А весалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

وَأمْضَىْ فِي جَشُورَ ثَلاثَ سَنَواتٍ.

39 И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

وَبَعْدَ مَوْتِ أمْنُونَ، تَعَزَّى الملِكُ داوُدُ لكنَّهُ كانَ يَفْتَقِدُ أبْشالُومَ كَثيراً.