1 В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа и рече:

فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكْمِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا مَلِكِ يَهُوذا، جاءَتْ هَذِهِ الكَلِمَةُ إلَى إرْمِيا النَّبِيِّ مِنَ اللهِ:

2 В земи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня, когато <почнах да> ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.

«أحضِرْ لَفِيفَةَ كِتابٍ، وَاكتُبْ عَلَيها الكَلامَ الَّذِي تَكَلَّمْتُ بِهِ إلَيكَ عَنْ إسْرائِيلَ وَعَنِ الأُمَمِ، مِنْ أوَّلِ يَومٍ كَلَّمتُكَ فِيهِ – أي مِنْ أيّامِ المَلِكِ يُوشِيّا – إلَى هَذا اليَومِ.

3 Д ано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.

فَلَرُبَّما يَسمَعُ بَنُو يَهُوذا بِكُلِّ العِقابِ الَّذِي أنا مُزمِعٌ أنْ أُنزِلَهُ بِهِمْ، وَيَعُودُ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَنْ أعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ، فَأغْفِرَ لَهُمْ آثامَهُمْ وَخَطاياهُمْ.»

4 Т огава Еремия повика Варуха Нириевия син; и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които Господ му бе говорил.

فَاستَدعَى إرْمِيا بارُوخَ بْنَ نِيرِيّا. وَكَتَبَ بارُوخُ عَلَى المَخطُوطَةِ ما أملاهُ عَلَيهِ إرْمِيا، أي جَميعَ كَلامِ اللهِ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ إلَى إرْمِيا.

5 И Еремия заповяда на Варуха, казвайки: Аз съм запрян; не мога да вляза в Господния дом;

وَأمَرَ إرْمِيا بارُوخَ فَقالَ: «أنا مَسجُونٌ هُنا، وَقَدْ مُنِعْتُ مِنَ الذَّهابِ إلَى بَيتِ اللهِ.

6 з атова влез ти и от свитъка, който написа от устата ми, прочети Господните думи в ушите на людете, в Господния дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юда, които дохождат от градовете си.

اذْهَبْ أنتَ بِالكِتابَ الَّذِي كَتَبتَ فِيهِ جَميعَ كَلامِ اللهِ بِحَسَبِ ما أملَيتُ عَلَيكَ، وَاقرأهُ عَلَى مَسامِعِ النّاسِ فِي بَيتِ اللهِ فِي يَومِ الصَّومِ. اقرأهُ أمامَ جَميعِ بَنِي يَهُوذا الآتِينَ مِنْ مُدُنِهِمْ.

7 Н егли принесат молба пред Господа и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които Господ е произнесъл против тия люде.

فَلَعَلَّ استِرحامَهُمْ يُرفَعُ أمامَ اللهِ ، وَيَرجِعُ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَنْ مُمارَساتِهِ الشِّرِّيرَةِ. لأنَّ غَضَبَ اللهِ وَسَخَطَهُ الَّذِي تَكَلَّمَ بِهِ عَلَى هَذا الشَّعبِ عَظِيمٌ.»

8 И Варух Ниривият син стори всичко, що му заповяда пророк Еремия, като прочете от книгата Господните думи в Господния дом.

فَعَمِلَ بارُوخُ بْنُ نِيرِيّا بِكُلِّ ما أوصاهُ إرْمِيا النَّبِيُّ، فَقَرَأ كِتابَ كَلامِ اللهِ فِي بَيتِ اللهِ.

9 И в петата година на Юдовия цар, Иоким Иосиевия син, в деветия месец, всичките люде в Ерусалим и всичките люде, които дохождаха в Ерусалим от Юдовите градове, прогласиха пост пред Господа.

وَفِي الشَّهرِ التّاسِعِ مِنَ السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ مُلكِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا مَلِكِ يَهُوذا، نُودِيَ بِصَومٍ عَلَى سُكّانِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَكُلِّ الآتِينَ مِنْ مُدُنِ يَهُوذا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ إلَى مَحضَرِ اللهِ.

10 Т огава Варух прочете от книгата Еремиевите думи в Господния дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на Господния дом, в ушите на всичките люде.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، قَرَأ بارُوخُ المَخطُوطَةَ الّتِي احْتَوَتْ كَلامَ إرْمِيا فِي بَيتِ اللهِ. قَرَأ بارُوخُ المَخطُوطَةَ فِي مَسامِعِ كُلِّ الشَّعبِ مِنْ غُرْفَةِ جِمَرْيا بِنِ شافانَ الكاتِبِ، فِي السّاحَةِ العُلْوِيَّةِ عِنْدَ بَوّابَةِ بَيتِ اللهِ.

11 И когато Михей, син на Гемария Сафановия син, чу от книгата всичките Господни думи,

وَسَمِعَ مِيخا بْنُ جِمَرْيا بْنِ شافانَ جَميعَ كَلامِ اللهِ الَّذِي عَلَى المَخطُوطَةِ.

12 с лезе в царския дворец, в стаята на секретаря и, ето, всичките първенци седяха там, - писачът Елисама, Делаия Семаиевият син, Елнатан Аховоровият син, Гемария Сафановият син, Седекия Ананевият син и всичките първенци.

وَنَزَلَ إلَى بَيتِ المَلِكِ إلَى غُرفَةِ الكاتِبِ، وَكانَ كُلُّ الرُّؤَساءِ جالِسِينَ هُناكَ: ألِيشاماعُ الكاتِبُ وَدَلايا بْنُ شِمْعِيا وَألناثانُ بْنُ عَكبُورَ وَجَمَرْيا بْنُ شافانَ وَصِدْقِيّا بْنُ حَنَنِيّا، كُلُّ الرُّؤَساءِ.

13 Т огава Михей им извести всичките думи, които бе чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на людете.

فَأخبَرَهُمْ مِيخا بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي سَمِعَهُ عِندَما قَرَأ بارُوخُ الكِتابَ لِلشَّعبِ.

14 З атова всичките първенци пратиха Юдия, син на Натания, син на Селемия Хусиевия син, при Варуха да <му> кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на людете и дойди. И тъй, Варух Нириевият син взе свитъка в ръката си та дойде при тях.

فَأرسَلَ كُلُّ الرُّؤَساءِ يَهُودِيَ بْنَ نَثَنْيا بْنِ شَلَمْيا بْنِ كُوشِي إلَى بارُوخَ يَقُولُ لَهُ: «أحضِرِ اللّفِيفَةَ الَّتِي كُنتَ تَقرَأُهُا عَلَى الشَّعبِ، وَتَعالَ إلَى هُنا.» فَأخَذَ بارُوخُ بْنُ نِيرِيّا المَخطُوطَةَ وَذَهَبَ إلَيْهِمْ.

15 И рекоха му: Я седни та го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.

فَقالُوا لَهُ: «اجلِسْ وَاقرَأ عَلَينا.» فَقَرَأها بارُوخُ عَلَيهِمْ.

16 А като чуха всичките думи, спогледаха се с ужас, и рекоха на Варуха: Непременно ще съобщим на царя всички тия думи.

فَلَمّا سَمِعُوا الكَلامَ، نَظَرَ بَعضُهُمْ إلَى بَعضٍ بِخَوفٍ، وَقالُوا لِبارُوخَ: «لا بُدَّ أنْ نُخبِرَ المَلِكَ بِكُلِّ هَذا الكَلامِ.»

17 И попитаха Варуха, думайки: Кажи ни сега - как си написал ти всички тия думи от устата му?

حِينَئِذٍ، سَألُوا بارُوخَ: «أخبِرْنا كَيفَ كَتَبتَ هَذا الكَلامَ. أكانَ يُملِيهِ عَلَيكَ؟»

18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тия думи, и аз ги написвах с мастило в книгата.

فَقالَ بارُوخُ لَهُمْ: «أملاهُ عَلَيَّ وَأنا أكتُبُ كُلَّ هَذا الكَلامِ عَلَى لَفِيفَةِ الكِتابِ.»

19 Т огава първенците рекоха на Варуха: Иди, скрий се ти и Еремия; никой да не знае где сте.

وَقالَ الرُّؤَساءُ لِبارُوخَ: «اذْهَبْ وَاختَبِئْ أنتَ وَإرْمِيا، وَلا تَدَعا أحَداً يَعرِفْ مَكانَكُما.»

20 П осле влязоха при царя, (свитъка обаче оставиха в стаята на писача Елисама), и известиха в ушите на царя всички тия думи.

بَعدَ ذَلِكَ، ذَهَبُوا إلَى المَلِكِ فِي قاعَةِ القَصرِ، وَكانُوا قَدْ وَضَعُوا الكِتابَ فِي غُرفَةِ ألِيشاماعَ الكاتِبِ. وَأخبَرُوا المَلِكَ بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي قِيلَ.

21 И тъй, царят прати Юдия да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писача Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.

فَأرسَلَ المَلِكُ يَهُودِيَ لِيُحضِرَ الكِتابَ، فَأخَذَهُ مِنْ غُرفَةِ ألِيشاماعَ الكاتِبِ. وَقَرَأهُ يَهُودِيُ لِلمَلِكِ وَلِكُلِّ الرُّؤَساءِ الَّذِينَ كانُوا واقِفِينَ فِي حَضْرَةِ المَلِكِ.

22 А царят седеше в зимния дворец, (<като беше> деветият месец), и пред него имаше жарник с огън.

وَقَدْ كانَ جالِساً فِي بَيتِ الشِّتاءِ الَّذِي لَهُ، فِي الشَّهرِ التّاسِعِ مِنَ السَّنَةِ، وَكانَ مَوقِدُ النّارِ أمامَهُ مُشتَعِلاً.

23 И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, <царят> сряза <свитъка> с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.

وَكانَ كُلَّما قَرَأ يَهُودِي ثَلاثَةَ أعمِدَةٍ أوْ أربَعَةً مِنَ الكِتابِ، يَشُقُّ المَلِكُ ذَلِكَ الجُزءَ بِشَفْرَةٍ صَغِيرَةٍ وَيُلْقِيهِ إلَى النّارِ المُشتَعِلَةِ الَّتِي فِي المَوقِدِ، حَتَّى أحتَرَقَ الكِتابِ بِأكمَلِهِ فِي المَوقِدِ.

24 И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.

وَلَمْ يَخَفِ المَلِكُ وَكُلُّ خُدّامِهِ الَّذِينَ كانُوا يَستَمِعُونَ إلَى هَذا الكَلامِ، وَلَمْ يُمَزِّقُوا ثِيابَهُمْ.

25 П ри това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

وَمَعْ أنَّ ألْناثانَ وَدَلايا وَجِمَرْيا، تَوَسَّلُوا إلَى المَلِكِ كَي لا يَحرِقَ المَخطُوطَةَ، إلّا أنَّهُ لَمْ يَستَمِعْ إلَيهِمْ.

26 И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.

بَلْ أمَرَ المَلِكُ يَرْحَمْئِيلَ ابنَ المَلِكِ، وَسَرايا بْنَ عَزَرْئِيلَ، وَشَلَمْيا بْنَ عَبدِيئِيلَ بِأنْ يَقبِضُوا عَلَى بارُوخَ الكاتِبَ وَإرمِيا النَّبِيِّ، وَلَكِنَّ اللهَ خَبَّأهُما.

27 И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:

وَجاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى إرْمِيا بَعدَ أنْ أحرَقَ المَلِكُ الكِتابَ وَالكَلامَ الَّذِي كانَ بارُوخُ قَدْ كَتَبَهُ بِإملاءِ إرْمِيا لَهُ، فَقالَ:

28 В земи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;

«اذْهَبْ وَأحضِرْ لَفِيفَةَ كِتابٍ أُخْرَى، وَاكتُبْ عَلَيها كُلَّ الكَلامِ الَّذِي كَتَبْتَهُ فِي المَرَّةِ الأُولَى، وَالَّذِي كانَ عَلَى المَخطُوطَةِ الأُولى الَّتِي أحرَقَها يَهُوياقِيمُ مَلِكُ يَهُوذا.

29 а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?

وَقُلْ لِيَهُوياقِيمَ مَلِكِ يَهُوذا: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: أنتَ أحرَقْتَ هَذا الكِتابَ وَقُلتَ: لِماذا كَتَبْتَ عَلَيهِ أنَّ مَلِكَ بابِلَ سَيَأتِي وَيُدَمِّرُ هَذِهِ الأرْضَ، وَيَقضِي عَلَى النّاسَ وَالحَيواناتِ؟

30 З атова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ عَنْ يَهُوياقِيمَ مَلِكِ يَهُوذا: لَنْ يَكُونَ لَهُ مِنْ نَسلِهِ مَنْ يَجلِسُ عَلَى عَرشِ داوُدَ. سَتُطرَحُ جُثَّتُهُ خارِجاً، لِلحَرِّ فِي النَّهارِ وَلِلبَردِ فِي اللَّيلِ.

31 А з ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.

سَأُعاقِبُهُ هُوَ وَنَسلَهُ وَخُدّامَهُ بِسَبَبِ إثمِهِمْ، وَسَأجلِبُ عَلَيهِمْ وَعَلَى سُكّانِ القُدْسِ وَرِجالَ يَهُوذا كُلَّ المَعاناةِ الَّتِي أعلَنْتُها عَلَيهِمْ وَتَجاهَلُوها.›»

32 И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.

وَأخَذَ إرْمِيا لَفِيفَةَ كِتابِ آخَرَ وَأعطاها إلَى بارُوخُ بْنَ نِيرِيّا الكاتِبِ الَّذِي كَتَبَ عَلَيها كَما أملَى عَلَيهِ إرْمِيا، كُلَّ كَلامِ المَخطُوطَةِ الَّتِي أحرَقَها يَهُوياقِيمُ مَلِكُ يَهُوذا فِي النّارِ، كَما أضافَ إلَيهِ كَلاماً كَثِيراً مِثلَهُ.