1 А <Исус> като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

وَعِندَما رَأى يَسُوعُ الجُمُوعَ، صَعِدَ إلَى تَلَّةٍ وَجَلَسَ. فَجاءَ إلَيهِ تَلامِيذُهُ،

2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

وَابتَدَأ يَتَكَلَّمُ وَيُعَلِّمُهُمْ وَيَقولُ:

3 Б лажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

«هَنِيئاً لِلمَساكِينِ بِالرُّوحِ، لِأنَّ مَلَكُوتَ السَّماواتِ قَدْ أُعطِيَ لَهُمْ.

4 Б лажени скърбящите, защото те ще се утешат.

هَنِيئِاً لِلباكِينَ، لِأنَّ اللهَ سَيُعَزِّيهِمْ.

5 Б лажени кротките, защото те ще наследят земята.

هَنِيئِاً لِلمُتَواضِعِينَ، لِأنَّهُمْ سَيَرِثُونَ الأرْضَ.

6 Б лажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

هَنِيئِاً لِلجِياعِ وَالعِطاشِ لِعَمَلِ مَشِيئَةِ اللهِ، لِأنَّ اللهَ سَيُشبِعُهُمْ.

7 Б лажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

هَنِيئِاً لِلرُّحَماءِ، لِأنَّ اللهَ سَيَرْحَمُهُمْ.

8 Б лажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

هَنِيئِاً لِذَوِي القُلُوبِ النَّقِيَّةِ، لِأنَّهُمْ سَيَرَونَ اللهَ.

9 Б лажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

هَنِيئِاً لِلعامِلِينَ عَلَى إحلالِ السَّلامِ، لِأنَّهُمْ سَيُدعَونَ أبناءَ اللهِ.

10 Б лажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

هَنِيئِاً لِلمُضطَهَدِينَ لِأجلِ البِرِّ، لِأنَّ مَلَكُوتَ السَّماواتِ قَدْ أُعطِيَ لَهُمْ.

11 Б лажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

«هَنِيئِاً لَكُمْ عِندَما يُهِينُكُمُ النّاسُ وَيَضطَهِدُونَكُمْ، وَيَتَّهِمونَكُمْ كَذِباً بِعَمَلِ الشَّرِّ، لِأنَّكُمْ تَلامِيذِي.

12 р адвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

افرَحُوا وَابتَهِجُوا، لِأنَّ مُكافَأتَكُمْ سَتَكُونُ عَظِيمَةً فِي السَّماءِ. لأنَّهُمْ هَكَذا كانُوا يَضطَهِدُونَ الأنبِياءَ الَّذِينَ عاشُوا قَبلَكُمْ أيضاً. مِلحٌ وَنُور

13 В ие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

«أنتُمْ مِلْحٌ لِلنّاسِ جَمِيعاً. لَكِنْ إذا فَقَدَ المِلحُ مَذاقَهُ، فَبِماذا نُعالِجُهُ لِيَعُودَ صالِحاً؟ لا يَصلُحُ فِيما بَعْدُ لِشَيءٍ، إلّا لِأنْ يُلقَى إلَى خارِجِ البيتِ، لِتَدُوسَهُ الأقْدامُ.

14 В ие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

«أنتُمْ نُورُ العالَمْ. لايُمكِنُ إخفاءُ مَدِينَةٍ مَبنِيَّةٍ عَلَى جَبَلٍ،

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

وَلا يُشعِلُ النّاسُ مِصباحاً وَيَضَعُونَهُ تَحتَ إناءٍ! بَلْ يَضَعُونَهُ عَلَى حَمّالَةٍ مُرتَفِعَةٍ لِكَي يُضيئَ عَلَى جَمِيعِ الَّذينَ فِي المَنزِلِ.

16 С ъщо така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

هَكَذا أيضاً، اجعَلُوا نُورَكُمْ يُضيء أمامَ النّاسِ، لِكَي يَرَوا أعمالَكُمُ الصّالِحَةَ، وَيُمَجِّدوا أباكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ.» يَسُوعُ وَشَريعَةُ مُوسَى

17 Д а не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

«لا تَظُنُّوا أنِّي جِئْتُ لِكَي أُلغِيَ شَرِيعَةَ مُوسَى أوْ تَعليمَ الأنبِياءِ. لَمْ آتِ لِكَي أُلغِيَها، بَلْ لِأُعطِيَها مَعناها الكامِلَ.

18 З ащото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إلَى أنْ تَزُولَ السَّماءُ وَالأرْضُ، لَنْ يَزُولَ أصغَرُ حَرفٍ أوْ نُقطَةٍ مِنَ الشَّرِيعَةِ، حَتَّى يَتِمَّ كُلُّ ما هُوَ مَكتُوبٌ فِيها.

19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи <така човеците>, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

«لِذَلِكَ مَنْ يَكسِرُ أصغَرَ هَذِهِ الوَصايا وَيُعَلِّمُ النّاسَ أنْ يَفعَلُوا مِثلَهُ، سَيُعتَبَرُ الأصغَرَ فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ. أمّا مَنْ يُطِيعُ هَذِهِ الوَصايا وَيُعَلِّمُ الآخَرِينَ أنْ يُطِيعُوها، فَسَيُعتَبَرُ الأعظَمَ فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ.

20 З ащото казвам ви, че ако вашата правда не надмине <правдата> на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

لِأنِّي أقُولُ لَكُمْ إنَّهُ ما لَمْ تَزِدْ طاعَتُكُمْ للهِ عَلَىْ طاعَةِ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ وَالفِرِّيسِيِّينَ، فَلَنْ تَدخُلُوا مَلَكُوتَ السَّماواتِ. الغَضَب

21 Ч ули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

«تَعرِفُونَ أنَّهُ قِيلَ لِآبائِكُمْ: ‹لا تَقتُلْ. وَكُلُّ مَنْ يَقتُلْ يَستَحِقُّ المُحاكَمَةَ.›

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

أمّا أنا فَأقُولُ لَكُمْ إنَّ مَنْ يَغضَبُ مِنْ شَخصٍ آخَرَ فَإنَّهُ يَستَحِقُّ المُحاكَمَةَ، وَمَنْ يَشتِمُ شَخصاً آخَرَ يَنبَغِي أنْ يَقِفَ أمامَ مَجلِسِ القَضاءِ. وَكُلُّ مَنْ يَقُولُ لِشَخصٍ آخَرَ: ‹أيُّها الغَبِيُّ› يَستَحِقُّ الجَحِيمَ.

23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

«لِذَلِكَ إنْ كُنتَ تُقَدِّمُ تَقدِمَةً عَلَى المَذْبَحِ، وَهُناكَ تَذَكَّرْتَ أنَّ شَخصاً آخَرَ لَهُ شَيءٌ عَلَيكَ،

24 о стави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

فَاترُكْ تَقدِمَتَكَ هُناكَ أمامَ المَذْبَحِ، وَاذْهَبْ وَاصْطَلِحْ مَعَ ذَلِكَ الشَّخصِ أوَّلاً، ثُمَّ ارجِعْ وَقَدِّمْ تَقدِمَتَكَ.

25 С погаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него <към съдилището>, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

«سالِمْ خَصمَكَ سَرِيعاً، بَينَما تَمشِي مَعَهُ فِي الطَّرِيقِ إلَى المَحكَمَةِ. وَإلّا فَإنَّهُ سَيُسَلِّمُكَ إلَى القاضِي، وَالقاضِي سَيُسَلِّمُكَ إلَى السَّجّانِ فَيُلقِي بِكَ إلَى السِّجْنِ.

26 И стина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

أقولُ الحَقَّ لَكَ، إنَّكَ لَنْ تَخرُجَ مِنْ هُناكَ إلَىْ أنْ تَسُدَّ آخِرَ فِلْسٍ عَلَيكَ. الزِّنَى

27 Ч ули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

«سَمِعْتُمْ أنَّهُ قِيلَ: ‹لاتَزْنِ.›

28 Н о Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

أمّا أنا فَأقُولُ لَكُمْ: إنَّ كُلَّ مَنْ نَظَرَ إلَى امْرأةٍ لِيَشتَهيَها، فَقَدْ زَنَى بِها فِي قَلبِهِ.

29 А ко дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

لِذَلِكَ إنْ كانَتْ عَينُكَ اليُمنَى تَدفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، فَاقلَعْها وَألقِها بَعِيداً عَنْكَ. فَالأفضَلُ أنْ تَفقِدَ عُضْواً واحِداً مِنْ جِسْمِكَ، مِنْ أنْ يُطرَحَ جِسْمُكَ كُلُّهُ إلَى جَهَنَّمَ.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

وَإنْ كانَتْ يَدُكَ اليُمنَى تَدفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، فَاقطَعْها وَألقِها بَعِيداً عَنْكَ. فَالأفضَلُ أنْ تَفقِدَ عُضْواً واحِداً مِنْ جِسْمِكَ، مِنْ أنْ يُطرَحَ جِسْمُكَ كُلُّهُ إلَى جَهَنَّمَ. الطَّلاق

31 О ще било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

«قِيلَ أيضاً: ‹إذا طَلَّقَ أحَدٌ زَوجَتَهُ، فَليُعطِها وَثِيقَةً تُثبِتُ ذَلِكَ.›

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

أمّا أنا فَأقُولُ لَكُمْ إنَّ كُلَّ مَنْ يُطَلِّقُ زَوجَتَهُ، إلّا بِسَبَبِ الزِّنَى، فَإنَّهُ يُعَرِّضُها لارْتِكابِ الزِّنَى. وَمَنْ يَتَزَوَّجُ امْرأةً مُطَلَّقَةً، فَإنَّهُ يَزنِي. القَسَم

33 Ч ули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

«سَمِعْتُمْ أنَّهُ قِيلَ أيضاً لِآبائِكُمْ: ‹لا تَحلِفْ بِالكَذِبِ، بَلْ أوفِ بِما أقسَمْتَ بِأنْ تَفعَلَهُ لِلرَّبِّ.›

34 Н о Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

أمّا أنا فَأقُولُ لَكُمْ: لا تَحلِفُوا مُطلَقاً.

35 н ито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

لا تَحلِفُوا لا بِالسَّماءِ لِأنَّها عَرشُ اللهِ، وَلا بِالأرْضِ لِأنَّها مَسنَدُ قَدَميهِ، وَلا بِمَدِينَةِ القُدسِ لِأنَّها مَدِينَةُ المَلِكِ العَظِيمِ.

36 Н ито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

لا تَحلِفْ بِرَأسِكَ، لِأنَّكَ لا تَستَطِيعُ أنْ تَجعَلَ شَعرَةً مِنْهُ سَوداءَ أوْ بَيضاءَ.

37 Н о говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

فَإنْ أرَدْتُمْ أنْ تَقُولُوا ‹نَعَمْ،› فَقُولُوا ‹نَعَمْ.› وَإنْ أرَدْتُمْ أنْ تَقُولُوا ‹لا،› فَقُولُوا ‹لا.› وَكُلُّ ما يَزِيدُ عَنْ ذَلِكَ فَهُوَ مِنَ الشِّرِّيرِ. مُقاوَمَةُ الشَّرّ

38 Ч ули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

«سَمِعْتُمْ أنَّهُ قِيلَ: ‹العَينُ بِالعَينِ، وَالسِّنُّ بِالسِّنِّ.›

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

أمّا أنا فَأقُولُ: لا تُقاوِمُوا الشَّرَّ. بَلْ إنْ لَطَمَكَ أحَدٌ عَلَى خَدِّكَ الأيمَنِ، فَقَدِّمْ لَهُ الخَدَّ الآخَرَ أيضاً.

40 Н а тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

وَإنْ أرادَ أحَدٌ أنْ يُحاكِمَكَ لِيَأخُذَ قَمِيصَكَ، فَدَعْهُ يَأخُذُ مِعطَفَكَ أيضاً.

41 К ойто те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

وَإنْ أجبَرَكَ أحَدٌ عَلَى السَّيرِ مَعَهُ مِيلاً واحِداً، فَامشِ مَعَهُ مِيلَينِ.

42 Д ай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

وَإنْ طَلَبَ مِنْكَ أحَدٌ شَيئاً، فَأعطِهِ إيّاهُ. وَلا تَرفُضْ إقراضَ مَنْ يَطلُبُ الاقتِراضَ مِنْكَ. مَحَبَّةُ الجَمِيع

43 Ч ули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

«سَمِعْتُمْ أنَّهُ قِيلَ: ‹أحبِبْ صاحِبَكَ، وَأبغُضْ عَدُوَّكَ.›

44 Н о Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

أمّا أنا فَأقُولُ لَكُمْ: أحِبُّوا أعداءَكُمْ، وَصَلُّوا مِنْ أجلِ الَّذِينَ يَضْطَهِدُونَكُمْ،

45 з а да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

فَتَكُونُوا بِذَلِكَ أبناءَ أبِيكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ. لِأنَّ اللهَ يَجعَلُ الشَّمْسَ تُشْرِقُ عَلَى الخُطاةِ وَالصّالِحِينَ، وَيُرسِلُ المَطَرَ إلَى الأبرارِ وَالأشْرارِ.

46 З ащото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

فَإنْ أحبَبْتُمْ مَنْ يُحِبُّونَكُمْ فَقَط، فَأيَّةَ مُكافَئَةٍ تَستَحِقُّونَ؟ أفَلا يَفْعَلُ جامِعُو الضَّرائِبِ ذَلِكَ أيضاً؟

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

وَإنْ كُنْتُمْ تُحَيُّونَ إخْوَتَكُمْ فَقَطْ، فَما الَّذِي يُمَيِّزُكُمْ عَنِ الآخَرِينَ؟ أفَلا يَفعَلُ حَتَّى عابِدُو الأوثانِ ذَلِكَ أيضاً؟

48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

لِذَلِكَ كُونُوا كامِلِينَ كَما أنَّ أباكُمُ السَّماوِيَّ كامِلٌ.