1 З атова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

«لَكِنْ اسْمَعِ الآنَ كَلامِي يا أيُّوبُ، وَانتَبِه إلَى كَلِماتِي.

2 Е то, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

سَأفتَحُ فَمِي، وَسَأتَحَدَّثُ بِما فِي فِكْرِي.

3 Д умите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

سَأقُولُ ما يَجُولُ حقّاً فِي خاطِرِي، وَسَيَنقُلُ لِسانِي بِإخلاصٍ ما أعرِفُهُ.

4 Д ухът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

رُوحُ اللهِ خَلَقَنِي، وَنَسْمَةُ القَدِيرِ أحْيَتنِي.

5 А ко можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

فَإنْ كُنتَ تَستَطِيعُ الرَّدَّ عَلَيَّ، فَحَضِّرْ حُجَّتَكَ وَقِفْ.

6 Е то, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

أنا مِثلُكَ فِي حَضْرَةِ اللهِ. فَقَدْ قُطِعْتُ أيضاً مِنَ الطِّينِ.

7 Е то, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

فَلَيسَ هُناكَ ما يُخِيفُكَ مِنِّي، وَقُوَّتِي لَنْ تُثَقِّلَ عَلَيكَ.

8 Б езсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

«غَيرَ أنَّكَ تَكَلَّمْتَ فِي أُذُنِي، فَسَمِعتُ صَوتَكَ حِينَ تَكَلَّمْتَ.

9 Ч ист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

تَقَولُ: ‹أنا نَقِيٌّ بِلا ذَنبٍ، وَطاهِرٌ بِلا إثمٍ.

10 Е то, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

غَيرَ أنَّ للهِ أسباباً فِي مُعاداتِي، وَيَحسِبُنِي عَدُوّاً لَهُ.

11 Т уря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

يُقَيِّدُ قَدَمَيَّ بِالحَدِيدِ وَالخَشَبِ، وَيَحرُسُ كُلَّ مَنافِذِ هُرُوبِي.›

12 Е то, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

«إنَّكَ مُخطِئٌ حَقّاً فِي هَذا، وَلِهَذا سَأُجِيبُكَ: «إنَّ اللهَ أعْظَمُ مِنْ كُلِّ البَشَرِ.

13 З ащо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

لِماذا تَتَّهِمُهُ وَتَقُولُ: ‹إنَّ اللهَ لا يُجِيبُ عَنْ كُلِّ اتِّهاماتِ الإنسانِ؟›

14 З ащото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

لَكِنَّ اللهَ يُكَلِّمُ النّاسَ بِطُرُقٍ مُختَلِفَةٍ، وَالإنسانُ لا يُدرِكُ ذَلِكَ.

15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

يَتَحَدَّثُ فِي حُلُمٍ، فِي رُؤيا اللَّيلِ. عِندَما يَنعَسُ النّاسُ وَيَنامُونَ،

16 Т огава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

حِينَئِذٍ، يَفتَحُ اللهُ آذانَهُمْ، وَيُخِيفُهُمْ بِتَحْذِيراتِهِ.

17 З а да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

لِيُحَوِّلَ الإنسانَ عَمّا يَفعَلُهُ، وَلِيَمنَعَ الإنسانَ مِنَ التَّكَبُّرِ أوِ التَّفاخُرِ.

18 П редпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

يَحفَظُهُ اللهُ مِنَ الهاوِيَةِ، وَيَحفَظُ حَياتَهُ مِنْ عُبُورِ نَهرِ المَوتِ.

19 Т ой бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

يُؤَدِّبُهُ بِالوَجَعِ عَلَى فِراشِهِ، وَبِألَمٍ مُتَّصِلٍ فِي عِظامِهِ.

20 Т ака щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

فَيَكرَهُ الطَعامَ، وَيَنفُرُ حَتَّى مِنْ أطايِبِهِ.

21 М есата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

لا يَعُودُ لَحمُهُ يُرَى مِنَ الهُزالِ، وَتَبرُزُ عِظامُهُ وَتُرَى.

22 Д а! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

مِنَ الهاوِيَةِ تَقتَرِبُ نَفسُهُ. مِنَ القَتَلَةِ تَدنُو حَياتُهُ.

23 Т огава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

وَلَو كانَ هُناكَ مَلاكٌ واحِدٌ، وَسِيطٌ هُوَ الأفضَلُ بَينَ ألفٍ، يُدافِعُ عَنِ استِقامَتِهِ،

24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

يَطلُبُ لَهُ رَحمَةً وَيَقُولُ للهِ: «جَنِّبْهُ الهُبُوطَ فِي الهاوِيَةِ، لأنِّي دَبَّرتُ لَهُ فِديَةً.»

25 Т огава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

فَيَتَجَدَّدُ لَحمُهُ كَشّابٍ، وَإلَيهِ تَعُودُ قُوَّةُ الصِّبا.

26 А ко се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

يُصَلِّي الإنسانُ إلَى اللهِ فَيَحظَى بِرِضاهُ. وَيُسَرُّ اللهَ أنْ يُعلِنَ نَفسَهُ لِلإنسانِ، فَيَرُدُّ لِلإنسانِ حَقَّهُ.

27 Т ой пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

يَهتِفُ أمامَ النّاسِ وَيَقُولُ: ‹أذْنَبْتُ وَعَوَّجتُ المُستَقِيمَ، لَكِنْ لَمْ أُجازَ عَلَيهِ.

28 Т ой избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

بَلْ فَدَى نَفسِي مِنَ الهاوِيَةِ، فَسَأنظُرُ إلَى نُورِ الحَياةِ وَأتَمَتَّعُ.›

29 Е то, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

«نَعَمْ، قَد يَفعَلُ اللهُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ مَرَّتَينِ وَثَلاثاً لِلإنسانِ،

30 З а да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

لِكَي يَرُدَّ نَفسَهُ مِنَ الهاوِيَةِ وَالهَلاكِ، وَيُنِيرَ عَلَيهِ بِنُورِ الحَياةِ.

31 В нимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

«انتَبِهْ يا أيُّوبُ، وَاستَمِعْ إلَيَّ. اصْمُتْ وَدَعْنِي أتَكَلَّمْ.

32 А ко имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

إنْ كانَ لَدَيكَ جَوابٌ فَقُلْهُ، لأنِّي أتَمَنَّى أنْ أجِدَكَ مُحِقّاً.

33 Н о ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

وَإنْ لَمْ يَكُنْ لَدَيكَ جَوابٌ، فَاسْتَمِعْ إلَيَّ. اصمُتْ وَسَأُعَلِّمُكَ الحِكْمَةَ.»