1 З атова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

Howbeit, Job, I pray thee, hear my speech, And hearken to all my words.

2 Е то, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

Behold now, I have opened my mouth; My tongue hath spoken in my mouth.

3 Д умите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

My words shall utter the uprightness of my heart; And that which my lips know they shall speak sincerely.

4 Д ухът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

The Spirit of God hath made me, And the breath of the Almighty giveth me life.

5 А ко можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

If thou canst, answer thou me; Set thy words in order before me, stand forth.

6 Е то, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

Behold, I am toward God even as thou art: I also am formed out of the clay.

7 Е то, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

Behold, my terror shall not make thee afraid, Neither shall my pressure be heavy upon thee.

8 Б езсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

Surely thou hast spoken in my hearing, And I have heard the voice of thy words, saying,

9 Ч ист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

I am clean, without transgression; I am innocent, neither is there iniquity in me:

10 Е то, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

Behold, he findeth occasions against me, He counteth me for his enemy:

11 Т уря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

He putteth my feet in the stocks, He marketh all my paths.

12 Е то, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

Behold, I will answer thee, in this thou art not just; For God is greater than man.

13 З ащо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

Why dost thou strive against him, For that he giveth not account of any of his matters?

14 З ащото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

For God speaketh once, Yea twice, though man regardeth it not.

15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

In a dream, in a vision of the night, When deep sleep falleth upon men, In slumberings upon the bed;

16 Т огава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

Then he openeth the ears of men, And sealeth their instruction,

17 З а да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

That he may withdraw man from his purpose, And hide pride from man;

18 П редпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

He keepeth back his soul from the pit, And his life from perishing by the sword.

19 Т ой бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

He is chastened also with pain upon his bed, And with continual strife in his bones;

20 Т ака щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

So that his life abhorreth bread, And his soul dainty food.

21 М есата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

His flesh is consumed away, that it cannot be seen; And his bones that were not seen stick out.

22 Д а! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

Yea, his soul draweth near unto the pit, And his life to the destroyers.

23 Т огава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

If there be with him an angel, An interpreter, one among a thousand, To show unto man what is right for him;

24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

Then God is gracious unto him, and saith, Deliver him from going down to the pit, I have found a ransom.

25 Т огава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

His flesh shall be fresher than a child's; He returneth to the days of his youth.

26 А ко се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

He prayeth unto God, and he is favorable unto him, So that he seeth his face with joy: And he restoreth unto man his righteousness.

27 Т ой пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

He singeth before men, and saith, I have sinned, and perverted that which was right, And it profited me not:

28 Т ой избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

He hath redeemed my soul from going into the pit, And my life shall behold the light.

29 Е то, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

Lo, all these things doth God work, Twice, yea thrice, with a man,

30 З а да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

To bring back his soul from the pit, That he may be enlightened with the light of the living.

31 В нимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

Mark well, O Job, hearken unto me: Hold thy peace, and I will speak.

32 А ко имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

If thou hast anything to say, answer me: Speak, for I desire to justify thee.

33 Н о ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

If not, hearken thou unto me: Hold thy peace, and I will teach thee wisdom.