1 С лед това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

Now after these things the Lord appointed seventy others, and sent them two and two before his face into every city and place, whither he himself was about to come.

2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

And he said unto them, The harvest indeed is plenteous, but the laborers are few: pray ye therefore the Lord of the harvest, that he send forth laborers into his harvest.

3 И дете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Go your ways; behold, I send you forth as lambs in the midst of wolves.

4 Н е носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

Carry no purse, no wallet, no shoes; and salute no man on the way.

5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

And into whatsoever house ye shall enter, first say, Peace be to this house.

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

And if a son of peace be there, your peace shall rest upon him: but if not, it shall turn to you again.

7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

And in that same house remain, eating and drinking such things as they give: for the laborer is worthy of his hire. Go not from house to house.

8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

And into whatsoever city ye enter, and they receive you, eat such things as are set before you:

9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

and heal the sick that are therein, and say unto them, The kingdom of God is come nigh unto you.

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

But into whatsoever city ye shall enter, and they receive you not, go out into the streets thereof and say,

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

Even the dust from your city, that cleaveth to our feet, we wipe off against you: nevertheless know this, that the kingdom of God is come nigh.

12 К азвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

I say unto you, it shall be more tolerable in that day for Sodom, than for that city.

13 Г орко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

Woe unto thee, Chorazin! woe unto thee, Bethsaida! for if the mighty works had been done in Tyre and Sidon, which were done in you, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.

14 О баче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

But it shall be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment, than for you.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

And thou, Capernaum, shalt thou be exalted unto heaven? thou shalt be brought down unto Hades.

16 К ойто слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

He that heareth you heareth me; and he that rejecteth you rejecteth me; and he that rejecteth me rejecteth him that sent me.

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

And the seventy returned with joy, saying, Lord, even the demons are subject unto us in thy name.

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

And he said unto them, I beheld Satan fallen as lightning from heaven.

19 Е то, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Behold, I have given you authority to tread upon serpents and scorpions, and over all the power of the enemy: and nothing shall in any wise hurt you.

20 О баче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Nevertheless in this rejoice not, that the spirits are subject unto you; but rejoice that your names are written in heaven.

21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

In that same hour he rejoiced in the Holy Spirit, and said, I thank thee, O Father, Lord of heaven and earth, that thou didst hide these things from the wise and understanding, and didst reveal them unto babes: yea, Father; for so it was well-pleasing in thy sight.

22 В сичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

All things have been delivered unto me of my Father: and no one knoweth who the Son is, save the Father; and who the Father is, save the Son, and he to whomsoever the Son willeth to reveal him.

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

And turning to the disciples, he said privately, Blessed are the eyes which see the things that ye see:

24 З ащото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

for I say unto you, that many prophets and kings desired to see the things which ye see, and saw them not; and to hear the things which ye hear, and heard them not.

25 И , ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

And behold, a certain lawyer stood up and made trial of him, saying, Teacher, what shall I do to inherit eternal life?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

And he said unto him, What is written in the law? how readest thou?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

And he answering said, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thy mind; and thy neighbor as thyself.

28 & lt;Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

And he said unto him, Thou hast answered right: this do, and thou shalt live.

29 Н о той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

But he, desiring to justify himself, said unto Jesus, And who is my neighbor?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

Jesus made answer and said, A certain man was going down from Jerusalem to Jericho; and he fell among robbers, who both stripped him and beat him, and departed, leaving him half dead.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

And by chance a certain priest was going down that way: and when he saw him, he passed by on the other side.

32 С ъщо и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

And in like manner a Levite also, when he came to the place, and saw him, passed by on the other side.

33 Н о един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

But a certain Samaritan, as he journeyed, came where he was: and when he saw him, he was moved with compassion,

34 п риближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

and came to him, and bound up his wounds, pouring on them oil and wine; and he set him on his own beast, and brought him to an inn, and took care of him.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

And on the morrow he took out two shillings, and gave them to the host, and said, Take care of him; and whatsoever thou spendest more, I, when I come back again, will repay thee.

36 К ой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

Which of these three, thinkest thou, proved neighbor unto him that fell among the robbers?

37 Т ой рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

And he said, He that showed mercy on him. And Jesus said unto him, Go, and do thou likewise.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

Now as they went on their way, he entered into a certain village: and a certain woman named Martha received him into her house.

39 Т я имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

And she had a sister called Mary, who also sat at the Lord's feet, and heard his word.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

But Martha was cumbered about much serving; and she came up to him, and said, Lord, dost thou not care that my sister did leave me to serve alone? bid her therefore that she help me.

41 Н о Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

But the Lord answered and said unto her, Martha, Martha, thou art anxious and troubled about many things:

42 н о едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

but one thing is needful: for Mary hath chosen the good part, which shall not be taken away from her.