1 М ъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

Wisdom hath builded her house; She hath hewn out her seven pillars:

2 З акла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

She hath killed her beasts; She hath mingled her wine; She hath also furnished her table:

3 И зпрати слугите си, Вика по високите места на града:

She hath sent forth her maidens; She crieth upon the highest places of the city:

4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

Whoso is simple, let him turn in hither: As for him that is void of understanding, she saith to him,

5 Е лате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

Come, eat ye of my bread, And drink of the wine which I have mingled.

6 О ставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

Leave off, ye simple ones, and live; And walk in the way of understanding.

7 К ойто поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия <лепва> на себе си петно.

He that correcteth a scoffer getteth to himself reviling; And he that reproveth a wicked man getteth himself a blot.

8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

Reprove not a scoffer, lest he hate thee: Reprove a wise man, and he will love thee.

9 Д авай <наставление> на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

Give instruction to a wise man, and he will be yet wiser: Teach a righteous man, and he will increase in learning.

10 С трах от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

The fear of Jehovah is the beginning of wisdom; And the knowledge of the Holy One is understanding.

11 З ащото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

For by me thy days shall be multiplied, And the years of thy life shall be increased.

12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

If thou art wise, thou art wise for thyself; And if thou scoffest, thou alone shalt bear it.

13 Б езумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

The foolish woman is clamorous; She is simple, and knoweth nothing.

14 С еди при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

And she sitteth at the door of her house, On a seat in the high places of the city,

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, <като им казва:>

To call to them that pass by, Who go right on their ways:

16 К ойто е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

Whoso is simple, let him turn in hither; And as for him that is void of understanding, she saith to him,

17 К радените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

Stolen waters are sweet, And bread eaten in secret is pleasant.

18 Н о той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

But he knoweth not that the dead are there; That her guests are in the depths of Sheol.