1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

And when they draw nigh unto Jerusalem, unto Bethphage and Bethany, at the mount of Olives, he sendeth two of his disciples,

2 И дете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

and saith unto them, Go your way into the village that is over against you: and straightway as ye enter into it, ye shall find a colt tied, whereon no man ever yet sat; loose him, and bring him.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

And if any one say unto you, Why do ye this? say ye, The Lord hath need of him; and straightway he will send him back hither.

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

And they went away, and found a colt tied at the door without in the open street; and they loose him.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

And certain of them that stood there said unto them, What do ye, loosing the colt?

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

And they said unto them even as Jesus had said: and they let them go.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

And they bring the colt unto Jesus, and cast on him their garments; and he sat upon him.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

And many spread their garments upon the way; and others branches, which they had cut from the fields.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

And they that went before, and they that followed, cried, Hosanna; Blessed is he that cometh in the name of the Lord:

10 Б лагословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините.

Blessed is the kingdom that cometh, the kingdom of our father David: Hosanna in the highest.

11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

And he entered into Jerusalem, into the temple; and when he had looked round about upon all things, it being now eventide, he went out unto Bethany with the twelve.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

And on the morrow, when they were come out from Bethany, he hungered.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

And seeing a fig tree afar off having leaves, he came, if haply he might find anything thereon: and when he came to it, he found nothing but leaves; for it was not the season of figs.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

And he answered and said unto it, No man eat fruit from thee henceforward for ever. And his disciples heard it.

15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

And they come to Jerusalem: and he entered into the temple, and began to cast out them that sold and them that bought in the temple, and overthrew the tables of the money-changers, and the seats of them that sold the doves;

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

and he would not suffer that any man should carry a vessel through the temple.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

And he taught, and said unto them, Is it not written, My house shall be called a house of prayer for all the nations? but ye have made it a den of robbers.

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

And the chief priests and the scribes heard it, and sought how they might destroy him: for they feared him, for all the multitude was astonished at his teaching.

19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

And every evening he went forth out of the city.

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

And as they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away from the roots.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

And Peter calling to remembrance saith unto him, Rabbi, behold, the fig tree which thou cursedst is withered away.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

And Jesus answering saith unto them, Have faith in God.

23 И стина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

Verily I say unto you, Whosoever shall say unto this mountain, Be thou taken up and cast into the sea; and shall not doubt in his heart, but shall believe that what he saith cometh to pass; he shall have it.

24 З атова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

Therefore I say unto you, All things whatsoever ye pray and ask for, believe that ye receive them, and ye shall have them.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

And whensoever ye stand praying, forgive, if ye have aught against any one; that your Father also who is in heaven may forgive you your trespasses.

26

But if ye do not forgive, neither will your Father who is in heaven forgive your trespasses.

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

And they come again to Jerusalem: and as he was walking in the temple, there come to him the chief priests, and the scribes, and the elders;

28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

and they said unto him, By what authority doest thou these things? or who gave thee this authority to do these things?

29 И сус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

And Jesus said unto them, I will ask of you one question, and answer me, and I will tell you by what authority I do these things.

30 И оановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

The baptism of John, was it from heaven, or from men? answer me.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; He will say, Why then did ye not believe him?

32 Н о ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

But should we say, From men--they feared the people: for all verily held John to be a prophet.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

And they answered Jesus and say, We know not. And Jesus saith unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.