1 Н апомняй им да се покоряват на началствата и властите, да <ги> слушат и да бъдат готови за всяко добро дело,
Put them in mind to be in subjection to rulers, to authorities, to be obedient, to be ready unto every good work,
2 д а не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.
to speak evil of no man, not to be contentious, to be gentle, showing all meekness toward all men.
3 З ащото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и се мразехме един друг.
For we also once were foolish, disobedient, deceived, serving divers lusts and pleasures, living in malice and envy, hateful, hating one another.
4 Н о когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците,
But when the kindness of God our Saviour, and his love toward man, appeared,
5 Т ой ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, <сиреч>, новорождението и обновяването на Светия Дух,
not by works done in righteousness, which we did ourselves, but according to his mercy he saved us, through the washing of regeneration and renewing of the Holy Spirit,
6 к огото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител,
which he poured out upon us richly, through Jesus Christ our Saviour;
7 т а, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот.
that, being justified by his grace, we might be made heirs according to the hope of eternal life.
8 В ярно е това слово. И желая да настояваш върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упражняват старателно в добри дела. Това е добро и полезно за човеците.
Faithful is the saying, and concerning these things I desire that thou affirm confidently, to the end that they who have believed God may be careful to maintain good works. These things are good and profitable unto men:
9 А отбягвай глупавите разисквания, родословия, препирни и карания върху закона, защото те са безполезни и суетни.
but shun foolish questionings, and genealogies, and strifes, and fightings about law; for they are unprofitable and vain.
10 С лед като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,
A factious man after a first and second admonition refuse;
11 к ато знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.
knowing that such a one is perverted, and sinneth, being self-condemned.
12 К огато изпратя до тебе Артема или Тихика, постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам.
When I shall send Artemas unto thee, or Tychicus, give diligence to come unto me to Nicopolis: for there I have determined to winter.
13 П огрижи се да изпратиш на път законника Зина и Аполоса, тъй щото да не им липсва нищо.
Set forward Zenas the lawyer and Apollos on their journey diligently, that nothing be wanting unto them.
14 Н ека се учат и нашите да се упражняват старателно в <такива> добри дела, за да не бъдат безплодни, в <посрещане> необходимите нужди.
And let our people also learn to maintain good works for necessary uses, that they be not unfruitful.
15 П оздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни любят във вярата. Благодат да бъде с всички ви.
All that are with me salute thee. Salute them that love us in faith. Grace be with you all.