1 И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Now it came to pass on a sabbath, that he was going through the grainfields; and his disciples plucked the ears, and did eat, rubbing them in their hands.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

But certain of the Pharisees said, Why do ye that which it is not lawful to do on the sabbath day?

3 И сус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

And Jesus answering them said, Have ye not read even this, what David did, when he was hungry, he, and they that were with him;

4 к ак влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

how he entered into the house of God, and took and ate the showbread, and gave also to them that were with him; which it is not lawful to eat save for the priests alone?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

And he said unto them, The Son of man is lord of the sabbath.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

And it came to pass on another sabbath, that he entered into the synagogue and taught: and there was a man there, and his right hand was withered.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

And the scribes and the Pharisees watched him, whether he would heal on the sabbath; that they might find how to accuse him.

8 Н о Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

But he knew their thoughts; and he said to the man that had his hand withered, Rise up, and stand forth in the midst. And he arose and stood forth.

9 Т огава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

And Jesus said unto them, I ask you, Is it lawful on the sabbath to do good, or to do harm? to save a life, or to destroy it?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

And he looked round about on them all, and said unto him, Stretch forth thy hand. And he did so: and his hand was restored.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

But they were filled with madness; and communed one with another what they might do to Jesus.

12 П рез ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

And it came to pass in these days, that he went out into the mountain to pray; and he continued all night in prayer to God.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

And when it was day, he called his disciples; and he chose from them twelve, whom also he named apostles:

14 С имона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

Simon, whom he also named Peter, and Andrew his brother, and James and John, and Philip and Bartholomew,

15 М атея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

and Matthew and Thomas, and James the son of Alphaeus, and Simon who was called the Zealot,

16 Ю да, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

and Judas the son of James, and Judas Iscariot, who became a traitor;

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

and he came down with them, and stood on a level place, and a great multitude of his disciples, and a great number of the people from all Judaea and Jerusalem, and the sea coast of Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their diseases;

18 & lt;тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

and they that were troubled with unclean spirits were healed.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

And all the multitude sought to touch him; for power came forth from him, and healed them all.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

And he lifted up his eyes on his disciples, and said, Blessed are ye poor: for yours is the kingdom of God.

21 Б лажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

Blessed are ye that hunger now: for ye shall be filled. Blessed are ye that weep now: for ye shall laugh.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

Blessed are ye, when men shall hate you, and when they shall separate you from their company, and reproach you, and cast out your name as evil, for the Son of man's sake.

23 в ъзрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

Rejoice in that day, and leap for joy: for behold, your reward is great in heaven; for in the same manner did their fathers unto the prophets.

24 Н о горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

But woe unto you that are rich! for ye have received your consolation.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

Woe unto you, ye that are full now! for ye shall hunger. Woe unto you, ye that laugh now! for ye shall mourn and weep.

26 Г орко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Woe unto you, when all men shall speak well of you! for in the same manner did their fathers to the false prophets.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

But I say unto you that hear, Love your enemies, do good to them that hate you,

28 б лагославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

bless them that curse you, pray for them that despitefully use you.

29 Н а този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

To him that smiteth thee on the one cheek offer also the other; and from him that taketh away thy cloak withhold not thy coat also.

30 Д ай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Give to every one that asketh thee; and of him that taketh away thy goods ask them not again.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

And as ye would that men should do to you, do ye also to them likewise.

32 П онеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

And if ye love them that love you, what thank have ye? for even sinners love those that love them.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

And if ye do good to them that do good to you, what thank have ye? for even sinners do the same.

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

And if ye lend to them of whom ye hope to receive, what thank have ye? even sinners lend to sinners, to receive again as much.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

But love your enemies, and do them good, and lend, never despairing; and your reward shall be great, and ye shall be sons of the Most High: for he is kind toward the unthankful and evil.

36 Б ъдете, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Be ye merciful, even as your Father is merciful.

37 Н е съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

And judge not, and ye shall not be judged: and condemn not, and ye shall not be condemned: release, and ye shall be released:

38 д авайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

give, and it shall be given unto you; good measure, pressed down, shaken together, running over, shall they give into your bosom. For with what measure ye mete it shall be measured to you again.

39 Р ече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

And he spake also a parable unto them, Can the blind guide the blind? shall they not both fall into a pit?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

The disciple is not above his teacher: but every one when he is perfected shall be as his teacher.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

And why beholdest thou the mote that is in thy brother's eye, but considerest not the beam that is in thine own eye?

42 И ли как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Or how canst thou say to thy brother, Brother, let me cast out the mote that is in thine eye, when thou thyself beholdest not the beam that is in thine own eye? Thou hypocrite, cast out first the beam out of thine own eye, and then shalt thou see clearly to cast out the mote that is in thy brother's eye.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

For there is no good tree that bringeth forth corrupt fruit; nor again a corrupt tree that bringeth forth good fruit.

44 П онеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

For each tree is known by its own fruit. For of thorns men do not gather figs, nor of a bramble bush gather they grapes.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

The good man out of the good treasure of his heart bringeth forth that which is good; and the evil man out of the evil treasure bringeth forth that which is evil: for out of the abundance of the heart his mouth speaketh.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?

47 В секи, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Every one that cometh unto me, and heareth my words, and doeth them, I will show you to whom he is like:

48 П рилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

he is like a man building a house, who digged and went deep, and laid a foundation upon the rock: and when a flood arose, the stream brake against that house, and could not shake it: because it had been well builded.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

But he that heareth, and doeth not, is like a man that built a house upon the earth without a foundation; against which the stream brake, and straightway it fell in; and the ruin of that house was great.